2016: Топ 10 на интервютата в „Площад Славейков“

Четено: 1344 пъти E-mail

Мнозина определят 2016-а като година на големите загуби. Каква я видяхте вие на нашия „Площад Славейков“? В последните дни на годината в поредица от публикации ви представяме най-четените ни текстове – от областта на музиката, киното, изобразителното изкуство… Доста от тях коментират тъкмо загубите и провалите, на които ставахме свидетели през изтеклите месеци – като опитите за „реставрация“ на Ларгото например.

Сред най-четените текстове в „Площад Славейков“ и през 2016-а са интервютата. Представяме ви нашия Топ 10.

1. Михаил Вешим: Кукувци и слави-трифоновци първи усетиха, че от простотията ще изкарат милиони, автор: Емил ГЕОРГИЕВ – 51 049 прочитания

m_veshim

„Вулгарността и цинизмът от екрана си станаха като „добър ден”. И затова незаменим принос имат кукувци и слави-трифоновци – от тях тръгна чалгата – и в музиката, и в хумора. Те усетиха, че с простотии могат да се изкарат милиони – и досега пълнят стадиони… Аз пък като главен стършел съм въвел цензура – не допускам във вестника простотии и цинизми, а също така държа на литературния език, на правилния български. Защото много от колегите във вестниците пишат на уличен жаргон, използват турцизми (например „Илачите поскъпват”) или обърнат словоред („Крадец залавя полицията”) – за да се правят на интересни. Искам с друго да сме интересни… И като писател внимавам много за езика. В моите книги няма мръсни думи – нарочно ги избягвам, а не че не ги знам. Просто искам да покажа, че хуморът не е цинизъм и вулгарност. Ами помислете си пак за Алеко – на неговия герой, иначе простак, най-грубата му ругатня е „Мама му стара!”. А какво говорят днешните Ганьовци – шоумени, сценаристи-хумористи… Нали ги чуваме!“

2. Ивайло Христов: Каква реформа, хора?! Управляващите са убийци на таланти, автор: Диляна ДИМИТРОВА – 36 286 прочитания

i_hristov8

„От 1989 г. никой от властимащите не е обелил и дума нещо да се направи за културата на тази страна. Ако според тях България не трябва да има култура – добре, съгласен съм. Това е позиция. Тогава да се закрие всичко наведнъж. Но нито един няма мъжеството да заяви: „Не ни трябва култура, закриваме театри, закриваме кино, закриваме музикални сцени, оркестри“. Държат се като ощипани госпожици: „Може ли да е и така, и така?“

Ако пък искаме да имаме култура, то тогава държавата трябва да се загрижи за нея. Защото е известно, че България пазарът е малък. Първото и основно нещо – Министерството на културата трябва да има подобаващ бюджет. В момента бюджетът на министерството е около 120 милиона лева – това е бюджетът на една средно голяма фирма.“

3. Георги Господинов: Всичко на този свят е живо и го боли, автор: Елена КРЪСТЕВА – 32  444 прочитания

g_gospodinov

„Производството на врагове тук винаги е печеливша индустрия. Усещането е като в навечерието на бедствие. Виждаш ясно очертанията му, знаеш причините, можеш да го опишеш дори, да извикаш, и нищо от това не го спира.“

„Нищото, усещането за нищо, изгубеният смисъл е това, което боли най-много. Как се преодолява това усещане? Не знам. Може би като първо започнем отново да си говорим и да се слушаме. Да спрем да си изобретяваме врагове. И да си припомним онова, което така добре сме знаели някога, в детството си – всичко на този свят е живо и го боли. Всичко може да бъде прегърнато и утешено, поне за малко.“

4. Крум Дамянов: Пратиха работата ми по дяволите, автор: Диляна ДИМИТРОВА – 20 667 прочитания

k_damianov

„Каква свобода след промените! Търся някой да ми се усмихне, за да отлея поне една работа от тези, струпани тук, в двора на ателието. За кого да ги правя тези неща?“

5. Райна Кабаиванска: Нека лявото и дясното се съберат, за да спасим човечеството, автор: Елена КРЪСТЕВА – 18 685 прочитания

r_kabaivansk

„Вече не са времената на Операта. Човечеството тръгна по пътя на технологиите, ние вече сме царе в компютрите, телефончетата и онова – айпад ли се казва…, което аз не разпознавам. Забравяме онова, което е в основата. В никакъв случай не искам да философствам и да развивам теории. Но има тяло, има и душа в края на краищата! Сега като че ли забягваме малко около тялото, което трябва да е преди всичко красиво. Преди всичко да е нахранено много добре, даже и с биологични храни. А за душата какво правим?“

„За да си учител, преди всичко трябва да си щедър. Не голям човек, но щедър човек. Това е процес на обич между учителя и ученика. Ако не съществува тази интимна страна, това разбиране…, пак ще употребя думата душевно, нищо не става. Със студенина, с рационалност този занаят не може да се прави. Това е занаят на чувства, на емоция.“

6. Кирил Кадийски: Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!, автор: Диляна ДИМИТРОВА – 17 137 прочитания

k_kadiiski

„Неморално е да използваш нелитературни проблеми за озвучаване на литературната си слава. Дали си гей, или си алкохолик, това няма никакво значение.“

„Срам ме е, че принадлежа на народ, който може да извади на показ десетки талантливи хора, а не може да се организира и да направи общество, в което да живее достойно, да не го мамят, да не го крадат, кой откъдето завърне, да не го пребиват и убиват, да не го прокуждат от дома му, да не го командорят по-некадърни от него.“

7. Самуел Финци: В Германия държавата функционира, а тук симулира, автор: Диляна ДИМИТРОВА – 16 027 прочитания

finci

„Живял съм 23 години в България, 27 в Германия – каква тогава е моята националност? Артист.“

„Германия е държава, която функционира. А в България държавата симулира, че функционира. Там при всички недостатъци на системата, има по-голяма социална справедливост спрямо тук. За мен най-важното е, че там се работи по-спокойно, а в България усилията, които трябва да положи човек, за да се концентрира, са много по-големи. Не говоря само за актьорите. Да, спокойствието е пагубно за актьора – ако говорим за същината на работата му, но от чисто техническо естество, спокойствието е от съществена необходимост в организацията на работата ти. Това спокойствие ти дава свободата да се чувстваш неспокоен в творческия процес.“

8. Ивайло Дичев: Живеем в разпад, продават ни страхове, ужас и отчаяние, автор: Емил ГЕОРГИЕВ – 15 658 прочитания

dichev

„Старото изкуство, от което чакаме отговори, е мъртво. В новото авторите сме ние, публиката.“

„Да помислим защо лековати комедийни актьори застават на страната на Рашидов, за разлика от сериозни творци като Гърдев, Морфов. Ето хипотеза: г-н Рашидов въведе в театрите принципа на субсидия според билетите. Резултатът е, че в общия случай театрите го обърнаха на забава и пошлотия, защото именно това им носи държавна субсидия. Смешки, намигания, гегове, нерядко гостувания на лица, познати от тв екрана. Въртят се пари, хората са доволни. Разбира се, по-добре театрите да са пълни, отколкото празни – не виждам обаче защо държавата да плаща за този вид култура, той трябва да се самоиздържа. Ако ще има Министерство на културата, то трябва да тегли културата на съгражданите ни нагоре, а задоволяването на масовия вкус да остави на частната инициатива. Същото важи за бутафорните крепости, които под ръководството на неговия подчинен Божидар Димитров осейват страната. Който иска да прави диснипаркове – да инвестира собствени средства и да възвръща от билети или пък болярски сватби. Но да фалшифицираш българското наследство, за да се харесаш на социално слабите чужденци, които ще идват тук на туризъм – това е престъпление.“

9. Лили Иванова: Аз принадлежа на България, автор: Диляна ДИМИТРОВА – 11 069 прочитания

lili

„За всеки човек има и лесни, и трудни времена. Важното е да можем да се зарадваме на прекрасните мигове в живота.“

„Моята сила е моят дух. И здравият разум – винаги съм била наясно коя съм, какво мога и къде искам да стигна.“

„Обичам тишината. Без нея съм загубена. Това да съм сама с тишината, е една от най-големите свободи, които съм си извоювала и най-големият лукс, който имам.“

10. Котоошу: Българин съм – и без документ, автор: Диляна ДИМИТРОВА – 9 723 прочитания

kotooshu

„Аз съм българин и винаги ще си остана такъв. Документът не прави човека. Тази стъпка беше необходима, за да стана треньор и да продължа живота си в Япония. Но искам да питам хората, които ме обвиняват, че се отказвам от корените си – ако се върна в България, как ще издържам жена си и децата си? Наркотици, побоища по пътищата, какво да работя…? Българин, патриот – добре, но да дойда тук и да умра гладен ли? Япония ми е дала шанс да се развивам. Тук няма как – никой няма да те оцени.“

„Никакъв спорт няма в България. Няма и как да има, защото такава е политиката. Нищо не се развива, за нищо не се плаща. Ще ти дадат 250 хил. лв., ако станеш олимпийски шампион – но 10 хил. атлети участват на Олимпиадата, колко човека от тях ще вземат златен медал?! А преди това колко труд и средства си хвърлил за този успех – някой пита ли се? Много хора не успяват в спорта, за тях нищо не се говори, и държавата ги изхвърля, не се интересува от тях. А те също са важни, защото са част от развитието на спорта. Но дори да не си успял като състезател, после като треньор ще дърпаш напред следващите. Успехите в българския спорт не са успехи на държавата, а лични – на спортиста, а средствата, вложени в него, са дадени от неговото семейство.“


Вижте още: 2016: ТОП 10 НА АВТОРИТЕ НА „ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ“