БНР, каква наслада за слуха…

Но все пак нека видим практически какъв е изходът от казуса с „Музикаутор“

Клод Моне, „Свраката“, 1868-69, Музей „д'Орсе“

Коментирано: 3 Четено: 6932 пъти E-mail

Не мога да спра да слушам БНР от 1 януари 2017-а насам! Националното радио изпълни ефира си със симфонична музика и джаз и така значително се приближи до своя обществен статут. Сега медията отново е еталон за добър вкус и висока култура, каквито по принцип очакваме от нея.  

Това, за съжаление, не стана като целенасочена политика, а по принуда. В края на 2016-а „Музикаутор“ изпрати на БНР забрана за ползване на представлявания от тях репертоар – до постигане на споразумение. Музиката, чиито права управлява сдружението, по думите им надвишава 50% от програмното съдържание на Радиото. За него в момента медията плаща 1% от държавната си субсидия, а „Музикаутор“ настояват парите за правата да бъдат увеличени постепенно до 4,4% от приходите на БНР.

Цифрата на музиката, излъчвана в ефира на Радиото, посочена от „Музикаутор“, действително е висока. При това БНР има шест музикални състава, които произвеждат музика всеки ден: Симфоничен оркестър, Биг бенд, Смесен хор, Детски радиохор, Оркестър за народна музика и Музикална група „Радиодеца“. Всеки от редовните слушатели на Радиото е наясно колко малко от музиката на тези шест великолепни състава е излъчвана в ефира на собствената им медия. Нещо повече: в същия този ефир изключително рядко се излъчват дори реклами за събитията на шестте състава – независимо, че концертите им носят приходи на БНР чрез продаваните билети и чрез записите, които правят за световната музикална и филмова индустрия.

Видимо медията не цени богатството, което притежава. При всяка криза в Радиото се появяват призиви да бъде закрит поне един от шестте музикални състава на БНР, „за да се облекчи бюджетът му“. Вероятно се забравя, че при подобно закриване „освободения“ бюджет няма да бъде разпределен на оцелелите от тази сеч служители в медията. Парите ще си отидат заедно със състава.

Вместо малките частни радиа да следват примера на БНР, в годините на прехода тъкмо Националното радио започна да имитира тях в музикалната си политика. Така не само разочарова консервативните си слушатели, а и по някакъв начин предаде широката си аудитория, сваляйки летвата.

Огромното превъзходство на Националното радио пред останалите аудиомедии у нас са оригинално създаваната музика, качествените новини и най-широкия териториален обхват на радиоразпръскване. Дано доброто й разпространение не остане единственото му предимство.

Колкото до проблема с „Музикаутор“, той рано или късно ще бъде решен. Поканихме адвоката Васил Георгиев да разясни възможните стъпки за разрешаване на казуса.

„Не съм наясно какъв е договорът на „Музикаутор” с БНР, но БНР би могло да има следните възможности:

1. Да сключи директно договори с част от творците и техните издатели, доколкото те предоставят на „Музикаутор“ неизключителни права да разрешават използването на произведенията, т.е. те могат и сами да разрешават използването на произведенията си.

Това може да се окаже доста сложно, защото не винаги е възможно да се открият всички носители на авторски права, които трябва да разрешат използването на определена песен (композитори, автори на текст, на аранжимент, издатели), че и всички те да са съгласни. Това има повече морален, отколкото практически смисъл, защото няма вариант така да се постигне и един процент от обема на музика, която би им разрешил договор с „Музикаутор“.

2. Да сезира Комисията за защита на конкуренцията, ако се окаже, че „Музикаутор“ е прекратил необосновано взаимоотношенията си с БНР.

„Музикаутор“ има господстващо положение на пазара на упражняването на имуществени авторски права, което е признато в решение на КЗК от 2006 г. и затова законът им възлага допълнителни задължения при взаимоотношенията му с контрагенти, според които, най-общо, не трябва да увреждат последните. Едно от тези задължения е да не прекратява неоснователно дългосрочните си търговски отношения.

3. При положение, че се установи, че „Музикаутор“ е прекратил отношенията си, без да е налице обективно икономическо основание, БНР може да сезира Комисията за защита на конкуренцията и по още една разпоредба – за нарушение на чл. 37 а от Закона за защита на конкуренцията за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.

Дали такъв ход би имал успех, е трудно да се прецени, защото практиката по тази разпоредба тепърва се оформя, има само четири решения, но целта на тази норма е да предотврати именно подобни опити за силово налагане на съгласие.“

Каква наслада за слуха бе тази сутрин откъс от произведение на Росини по Хоризонт! От операта „Крадливата сврака“ – уточни водещата Лили Големинова –  в изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Милен Начев. Начев бе главен диригент на оркестъра в периода 1994 – 2003. И като всеки един от големите диригенти, начело на Радиосимфониците, е оставил безценно наследство в Златния фонд на БНР. А знаете ли как самите музиканти наричат този фонд? Златният прах. Добре би било да не оставяме тази музика да тъне в прах в хранилищата на медията, да не посягаме към нея само в извънредни случаи.

Междувременно нека чуем друго едно изпълнение на „Крадливата сврака“ от Росини: