Bookshop Wallpaper

Руските неновини най-често са верни

Фентъзи, фантастика и сатира за есенно четене с Дмитрий Глуховски, Виктор Пелевин и Анджей Сапковски

В славянската фантастика най-често има и сатира. Илюстрация: Якуб Ружалски

Четено: 1802 пъти E-mail

Непрекъснато си търсим (или направо крадем) по няколко свободни минути за четене. Времето не стига за любимите ни книги, но всеки се опитва да наваксва пропуските, както може. А и есенното време е особено подходящо за скриване от света зад страниците на хубаво томче. Ето три предложения точно като за ноември.

Дмитрий Глуховски, „Разкази за Родината”

Тук фантастиката се е превърнала в откровена сатира. Сборникът с разкази от автора на „Метро 2033” едновременно разсмива и стряска, защото някои от идеите в книгата се изпълниха още преди излизането й у нас. Човек чете и се чуди откога пък неновините взеха да стават толкова верни. Стилът и хуморът на Глуховски същевременно са напълно достъпни, без да евтини. Хрумванията на автора са забавни и фриволни, за него не остава нищо свято. Като толкова други руски автори, позволяващи си волнодумство, той също живее в емиграция.

Героите на Глуховски са учени, пияници, милиционери, телевизионни журналисти, олигарси, чиновници, самотни жени от малки градчета, чиновници, любовници на олигарсите, космонавти и баби на село – и всички те постепенно осъзнават, че живеят не просто в страна на абсурда, а направо на друга планета, в друга галактика, в непозната Вселена. Както казваше замечтаният финландец в „Особености на националния лов”:

„А у нас Земята не се вижда”.

Геолозите откриват пряка връзка с Преизподнята, Националният лидер (главната буква е нарочно употребена) удивено разговаря с някой си г-н Йоан Василиевич (да, да, със същия), а патриархът и президентът приятелски се разделят преди да отлетят за различни краища на Космоса… братя Стругацки биха одобрили тази свобода на въображението.

Диалозите са смешни и удачни, така че разказите за Родината на Глуховски би трябвало да ви харесат. Но не ги взимайте прекалено сериозно: авторът предупреждава, че всичко е само наужким и че такива имена, личности и институции всъщност няма, така че става дума просто за художествена измислица, честен кръст.

Преводът на Васил Велчев е напълно адекватен.

„Разкази за Родината” от Дмитрий Глуховски е издание на „Сиела”.

Виктор Пелевин, „Empire V”

Боях се за Пелевин. „ДПП(NN)”, „Шлемът на ужаса” и „Върколашки метаморфози” ме бяха оставили безразличен. Липсваше ми първоначалната енергична щуравост от „Generation П”, новелите като „Затворника и Шестопръстия” и прекрасното творческо избухване в „Чапаев и Пустота”. Тук обаче добрият стар Виктор отново е в силата си. Не знам, може да е имал нужда от творчески отпуск или връщането към „Generation П” се е оказало тласък, някакъв импулс, глътка вода от извора на собствения стил.

С „Empire V” Пелевин си прави опасен каламбур: обърнете внимание, че империята на буквата „в” и поколението на буквата „п” вече се отнасят не само за ВП(1), тоест за самия Виктор Пелевин, но и за ВП(2), когото няма да уточня тук, защото това е отзив за най, ама кълна се, най-невинна фантастика, а не политически преглед. Само мимоходом ще кажа, че ВП(3), сиреч Виктор Петров беше президентът на Русия в сериала „Къща от карти”. Но да не задълбаваме повече в това, че и мониторите имат remote control. Впрочем, нищо чудно не би имало в това точно Пелевин да се окаже не действителен писател от плът и кръв, а холограма на влиятелен политик, генерирана от боговете на Шумер и Акад… тю, Господ да пази. Умберто Еко навремето твърдеше, че Елизабет Първа може и да е написала пиесите, които Шекспир не е довършил, а в Русия и по-интересни неща са възможни, така че сте предупредени. Прекръствам се. Прекръстете се и вие, а после прочетете книгата.

Преводът на Боян Станков е четивен, но въпреки старателната редакция на уважаваната Светлана Комогорова не всички препратки към по-старите книги на автора са предадени в съответствие с вече установените в досегашните преводи версии. Възможно е това да е направено съвсем съзнателно.

„Empire V” от Виктор Пелевин е издание на „Парадокс”.

Анджей Сапковски, „Сезонът на бурите”

Новото приключение на вещера Гералт от Ривия и неговия верен приятел, барда Лютичето, си е самостоятелен роман. Криминална история, авантюра с много екшън и със задължителната любовна история.

Действието се развива преди началото на голямото издирване на Цири от досегашните томчета и се явява нещо като прелюдия към тях. Вещерът е устат, меланхоличен и справедлив, както винаги. Всъщност тук Сапковски вече открито кара героя си да заприлича на Филип Марлоу. В книгата има достатъчно намигания към познатата поредица романи и разкази, за да може читателят да се почувства в свои води. Диалогът е бърз и пълен с многозначителни намеци, а убийствата и заговорите ще допаднат както на досегашните заклети фенове, така и на хора, които за първи път се сблъскват с мрачния и красив свят на Гералт. Феновете на компютърните игри по историите на Сапковски също ще оценят атмосферата на този самостоятелен сюжет, който еднакво лесно може да се превърне във филм или в дигитално приключение.

Васил Велчев се е справил напълно приемливо със задачата да преведе вече познатите имена на места и герои, позволявайки си само дребни пропуски и отклонения от вещерския „канон”.

Книгата се чете лесно и с удоволствие, а на няколко места почитателите на сантиментално-героичния Гералт могат без никакъв срам да се поразчувстват.

„Сезонът на бурите” от Анджей Сапковски е издание на „Колибри”.

Бих могъл да ви препоръчам и „Од и ледените великани” от Нийл Геймън, но и сами можете да откриете очарованието на тази къса детска книга, послужила като психоспусък за написването на „Скандинавска митология”. Идва Коледа, не пропускайте да поглезите себе си и близките си с хубави книги!

Вижте още: НИЙЛ ГЕЙМЪН В СВЕТА НА ВИКИНГИТЕ, ЗА ДЕЦА

ДА ВЛЯЗАТ ОДИН, ТОР И ЛОКИ


Празничен новогодишен концерт