Bookshop Wallpaper

А вие колко бихте дали на месец, за да си осигурите добри медии?

Тухла, изпратена от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров до главния редактор на „Площад Славейков“ в края на 2015 г. - реакция на критиките по негов адрес в медията.

Четено: 1216 пъти E-mail

24 часа ултиматум дава Министерски съвет на журналистите в България. За мен сега са важни реакциите на другите, не на колегите, които са ясни. Видях абсурдни обвинения дори и от колеги, че виновни за всичко това са самите журналисти. Но да не ровя и аз там, всички са захласнати в собствения си героизъм, който се вижда най-вече или единствено в това, че „аз не съм кат’ вас“. Пък дали е така… Но по същество.

Ще коментирам с някои лични моменти.

1. През септември 2015 г. закриха „Преса“ и „Тема“. Написах просто един статус, че със закриването им трибуна губят големи и важни за обществото пера като Веселина Седларска, Любослава Русева, Елена Кодинова. Тогава този статус се превърна в най-грозната битка на годината. Протестна мрежа и приятели ме разкостиха… Русева не им харесвала, щото не пишела, както те виждат нещата. Или Кодинова.

Тия дни мернах грозните обвинения на друг стожер на „демокрацията“ от „Биволъ“ по адрес на Веселина Седларска. Не разбрал, човекът, какво е написала, не схваща ирония и сарказъм и хайде обвинения и то в най-грозен стил. Но все пак не мога да не се впечатля от усърдието, с което от всички страни на обществото се мачкат колеги, чиято работа е важна, сериозна и много добра. Няма да се спирам на примери за същото от страна на властимащите, защото са милиони. Само се питам къде са разликите тогава?

2. През последните 20 години на много колеги им се случваха разни неприятни неща. Рязаха им гумите, отвъртаха им болтовете, палиха колите, уволняваха ги, уволняваха ни, някои ги пребиваха, в провинцията ги съдеха… В държавата олигархията уедри всичко и монополизира важни за функционирането на медиите лостове като рекламния бизнес и разпространението. За пореден път ще ви напиша, че не е нужно да си купуваш журналисти или медии, достатъчно е да не ги разпространиш. Пък те да си пишат.

В много от тези случаи повечето или не благоволихте да видите какво става, или пак реакциите бяха в стил „Егати цирка, всички сте маскари, само аз не“.

3. Миналото-минало. Да видим занапред какво да правим. В Германия има функционираща демокрация. (Ще помоля това да не се оспорва от фенове на АФД и конспирациите.) Един от стожерите на функциониращата демокрация са независими медии. Независими не само от политиката, но и от бизнеса, сиреч рекламите. За да се създаде такава среда, германското общество плаща данък. Таксата за радио и телевизия е 17,50 евро месечно. С тези пари се осигурява независимата работа на журналистите в големите обществени медии.

Та много приказки, а само един-два въпроса:

– Вие колко бихте дали на месец, за да си осигурите добри медии?

(Когато обществените медии са независими, те неминуемо създават среда за качествена журналистика и сред останалите. Аз работя в частна, не си хабете времето да коментирате, че искам държавна заплатка, за нас не става дума.)

– Бихте ли излезли пред Министерски съвет, за да защитите правото на журналистите да работят без натиск?

(Няма да питам колко пъти сте го правили досега, не си спомням да е имало въобще нещо подобно.)

Това е.


Бел. ред. – текстът е от Фейсбук, публикуваме го с разрешението на авторката.


ДС