Bookshop Wallpaper

Албумът, превърнал рокендрола в изкуство

50 години след излизането си Sgt. Pepper на „Бийтълс“ отново оглавява световните музикални класации

Sgt. Pepper е приет със суперлативи от критиката, но най-възторжена е публиката, за която това е саундтракът на Лятото на любовта.

Четено: 2720 пъти E-mail

В началото на юни един албум с 50-годишна давност отново оглави британските (и белгийски) класации и се нареди в Топ 5 на 15 държави, сред които САЩ, Япония и още дузина европейски страни. Най-хубавото е, че това се случи без какъвто и да е тъжен повод – албумът бе преиздаден, за да се отбележи 50-ата му годишнина и хората просто се втурнаха да си го купуват. Със Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, половин век след триумфа си от лятото на 1967-а, „Бийтълс“ се завърнаха на върха (и то съвсем не за първи път през последните 47 години, откакто групата не съществува).

„Уау! Кой би помислил, че добрият стар Sgt. Pepper ще бъде отново номер 1 след 50 години? Чудесна новина, ние сме много щастливи. Pepper е върхът!”, коментира доволен сър Пол Маккартни.

Новото издание се продава в 4 различни формата: единичен компактдиск, двоен компактдиск, двоен винил и суперлуксозно издание в 6 диска. Първият компактдиск съдържа нов стерео ремикс на албума, направен от Джайлс Мартин (син на Джордж Мартин, работил заедно с баща си по смесването на Love). Създаден с модерна и ретро технология, новият микс запазва повечето от специфичните особености на оригиналната моно версия на Sgt. Pepper. Другите дискове от колекцията съдържат алтернативни миксове, неиздавани преди записи на песните от албума, DVD и Blu-ray. По повод 50-годишнината е създаден и документален филм, озаглавен It Was Fifty Years Ago Today! The Beatles: Stg. Pepper & Beyond

При излизането си през 1967-а Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band прекарва 28 последователни седмици на първото място в официалните класации. Днес е най-продаваният в историята студиен албум в Обединеното кралство с 5.2 милиона копия за последните 50 години (11 млн. в САЩ, 32 млн. по цял свят).

Най-продаван обаче съвсем не значи най-добър (въпреки че в годините, когато „Бийтълс“ са най-продаваната група, те са и най-добрата). Когато се водят спорове кой е най-добрият албум на „Бийтълс“, обикновено специалистите и феновете споменават Revolver (най-новаторски), Abbey Road (най-зрял) и дори „Белият албум“ (най-разнообразен). Sgt. Pepper е най-продаван, което обикновено значи най-харесван, но той е определян и като албума „революционизирал съвременната попмузика“, „поставил началото на арт рока“, „превърнал рокендрола в изкуство“.

През 2003-а списание „Ролинг Стоун“ го постави на първо място в списъка си „500-те най-велики албуми на всички времена“. През 2006 г. бе избран от „Тайм“ като един от 100-те най-добри албуми на всички времена. През същата година музикологът Дейвид Скот Кастан описа Sgt. Pepper като „най-важния и влиятелен албум, записван някога“. И, разбира се, е включен в задължителните „1001 албума, който трябва да чуете, преди да умрете“ на Робърт Даймъри.

Ще се опитаме да обясним какво прави Sgt. Pepper толкова важен, но първо да се върнем за малко към историята.

През август 1966 г. „Бийтълс“ прекратяват концертната си дейност и си взимат 3-месечен отпуск и от студиото. Напът за Лондон през ноември, в самолета на Пол Маккартни му идва идея за песен, включваща едуардински военен оркестър. В крайна сметка това хрумване ще доведе до концепцията за Sgt. Pepper. Записите започват на 24 ноември в студиото „Аби Роуд“ с две композиции, вдъхновени от детски спомени на Ленън и Маккартни: Strawberry Fields Forever и Penny Lane, но след натиск от страна на ЕМI и Брайън Ъпстейн те излизат като малка плоча и не влизат в албума.

Това, че се съгласих, беше една от най-големите професионални грешки в живота ми“, признава по-късно Джордж Мартин.

През февруари 1967 г., след като записват заглавната песен Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, Маккартни предлага „Бийтълс“ да направят цял албум от името на измисления „Оркестър на клуба на Самотните сърца на сержант Пепър“. Тази алтернативна група би им дала свободата да експериментират музикално. По време на записите, групата усъвършенства технологичния напредък, постигнат с Revolver от 1966 г. Съзнавайки, че вече няма да им се наложи изпълняват новите парчета на живо, те възприемат експериментаторски подход към композирането и записа на песни като With A Little Help From My Friends, Lucy In The Sky With Diamonds, A Day In A Life и други.

След приключване на работата по Sgt. Pepper, но преди пускането на албума на пазара, „Бийтълс“ занасят едно копие в дома на „мама“ Кас Елиът (The Mamas & The Mapas) на пл. „Кингс Роуд“ в Челси, разполагат високоговорители на отворените прозорци и в 6 сутринта пускат албума с пълна сила. Дерек Тейлър, техен приятел и пресаташе, си спомня, че жители на квартала масово отваряли прозорците си и слушали без да се оплачат още неиздадената нова музика на „Бийтълс“.

Само броени дни след официалното издаване – 26 май на Острова и 2 юни в САЩ, на 4 юни триото „Джими Хендрикс Експириънс“ има концерт в „Савил тиътър“ в Лондон.

„Завесите се вдигнаха и Джими тръгна напред, свирейки ‘Sgt. Pepper’. Това беше огромен комплимент – всъщност една от най-големите почести, които съм получавал в кариерата си“, спомня си Маккартни.

Sgt. Pepper е приет със суперлативи от критиката (въпреки че има и няколко отрицателни отзива), но най-възторжена е публиката, за която това е саундтракът на Лятото на любовта. Американските радиостанции въртят албума непрекъснато, често без да спират – от началото до края. От 1 юли до 13 октормври колекцията не слиза от първото място в класацията на „Билборд“. С 2,5 милиона продадени плочи за първите три месеца, първоначалният успех е по-голям от този на всички предишни седем албума на групата – и то без нито една песен от него да е издадена като сингъл. Sgt. Pepper печели и 4 награди „Грами“, включително за Най-добър албум на годината.

Причината през лятото на 1967 г. слушателите да решат, че това е най-добрата продукция на групата до момента, не е единствено в самия албум, а и в контекста на появата му. Още с края на концертите през 1966-а се появяват упорити слухове, че „Бийтълс“ са се разпаднали. През март същата година в интервю за британско радио Ленън прави „скандалното“ изказване, че „Бийтълс“ са по-популярни от Исус“. Британските медии не обръщат особено внимание, но през август, 1966 г., когато американско тийн списание публикува интервюто, на отделни места в южните щати се появяват клади с плочи на „Бийтълс“ и опити за забрана или бойкот на групата. Малко след това те спират окончателно и концертите.

Вижте още: ПО-ПОПУЛЯРНИ ОТ ИСУС

В периода между решението за спиране на турнетата и излизането на Sgt. Pepper „Бийтълс“ имат толкова малко публични изяви, че слуховете за разделянето на групата започват да звучат все по-правдоподобно. И когато най-сетне те все пак излизат с нов албум, благодарността и щастието на феновете са безкрайни. Албумът обаче е нe само нов, той е и новаторски – „Бийтълс“ са поели в нова посока. (И както се оказва по-късно, не просто са поели, ами и са повели света на поп и рок музиката след себе си.)

Албумът обаче e не само нов, той е и новаторски – „Бийтълс“ са поели в нова посока.

Друг важен фактор е, че в Sergeant Pepper има такова изобилие от сложни аранжименти, богати оркестрации, ритмични промени, поетична образност, великолепни мелодии, хармонични новости и експериментални техники, заимствани от авангардната музика, че повечето сериозни музиколози и коментатори, които винаги са гледали рокендрола отвисоко, най-накрая откриват „Бийтълс“ – и са изумени от многопосочността на талантите в групата и тяхното разитие.

Например, класическият композитор Нед Рорем пише есета, в които сравнява „Бийтълс“ с Клод Дебюси и Франц Шуберт. Ленард Бърнстейн открива общи черти в песните им с композиции на Роберт Шуман. А един роккритик, Лангдън Уинър, обявява в списание „Ролинг Стоун“, че „от времето на Виенския конгрес през 1815 г. Западната цивилизация никога не е била толкова обединена, колкото миналата седмица, след излизането на Sgt. Pepper“.

Всичко това става преди половин век, а оттогава Времето (което винаги има последната дума) ясно, категорично и безапелационно е определило мястото на „Бийтълс“ в историята на културата сред най-големите музикални явления на ХХ век и причината за това е в тяхната музика, все така актуална и завлядаваща. А мястото на Sgt. Pepper е сред най-добрите им албуми – дали на първо, второ или трето място, всеки сам да си решава. В моята лична класация е бил и на трите места, а в момента е на върха.


ДС