La La Land

Александър Морфов: Не искам да се идентифицирам с България

Живеем в общество, което се самоунищожава и върви към собствения си край, казва режисьорът в интервю за латвийска медия

„Днешното западно общество изцяло е загубило морала си, разменило го е за печалба и неограничени свободи – всичко е позволено, няма никакви етични или човешки граници“, казва Александър Морфов. Снимка: БГНЕС

Четено: 14670 пъти E-mail

Александър Морфов вече не поставя в скоби името България след името си, когато поставя спектакли в чужбина. Режисьорът не желае вече да се идентифицира с нашата държава, споделя самият той в интервю пред латвийското издание nra.lv. Разговорът с българина е публикуван на 20 септември, покрай премиерата на новия му представление „Тържеството“ по мотиви от от пиесата на Томас Винтерберг в Театър „Даилес“ в Рига. Сега интервюто се появи и преведено на български език в сайта morfov.com  

На въпрос на журналиста защо за разлика от друг път името на България не стои в скоби след името му, отбелязано като режисьор на спектакъла, Морфов отговаря:

„Не знам дали е важно. Вероятно защото напоследък понесох много от „държавата”, тази велика сила. Това са мои лични отношения с правителството, с обществото и не бих искал да се идентифицирам с България. Син съм на майка си и баща си, това е всичко“.

Режисьорът споделя, че живее „от време на време“ в България, където са съпругата му (актрисата Рени Врангова) и двете му дъщери:

„Какво значение има дали си българин, руснак, германец? В момента работя в Латвия, после заминавам за Русия, Румъния, Израел, Швеция… Важното е какво оставяш след себе си, хората те преценят и съдят по това. Когато се справяш добре, хората не се интересуват от твоята националност, но ако сбъркаш, те го оправдават с твоя произход. Не бих искал да водя след себе си своите предци… Предпочитам да съм независим и свободен, без доброто или лошото, което националността би могла да прибави. Човек е значим с това, което е.“

Разговорът започва от спектакъла, който по думите на Морфов е „метафора за съвременния политически елит“, и се пренася към съвременното ни общество – което според режисьора е „болно общество, което се управлява от болни хора“. Но изходът от тази „безнадеждна ситуация“ е любовта.

„Вярвам, че днес се разиграва една ужасяваща игра между обществото и управляващия елит – всеки знае, че се случва нещо чудовищно, но вероятно по инерция продължаваме да живеем, както досега. Странно е, хората често сами се успокояват, като си казват – е, можеше да бъде и по-зле. Затова и продължават да избират все същите кретени, идиоти, престъпници дори. За съжаление, това е месомелачка – никой не се е отървал жив и здрав, защото машината го е смляла до гнила купчина. Онези, които се престрашават да говорят истината, или са унищожавани, или сами си причиняват това, като се затварят в собствената си черупка. Имам много честни приятели, които влязоха в политиката, но бързо напуснаха тази среда и повече не си показаха носа. Защото този процес ги е унижил, дори унищожил“, твърди Морфов.

Режисьорът обвинява за живота днес модерната демокрация, която „позволява и толерира всичко, не осъжда нищо, каквото и да било“.

„Не знам къде е истината, но признавам, че противопоставянето между модерната демокрация и исляма, а сега и сблъсъкът между двете, се основава на морал – казва Александър Морфов. – Днешното западно общество изцяло е загубило морала си, разменило го е за печалба и неограничени свободи – всичко е позволено, няма никакви етични или човешки граници.

Живеем в общество, което се самоунищожава, което върви към собствения си край. Единственото важно нещо за повечето хора днес е да са готини и богати, нищо повече. Да, това е началото на края. Не искам да съм лош пророк, но е така. Някои казват, че това е просто краят на една епоха, а не на човечеството въобще, че идва нов свят, но аз съм скептик. Защото съм тук и сега и виждам как цялата тази енергия се превръща в нещо ужасяващо.“

Режисьорът споделя свои „черни фантазии“ какви биха били последствията, ако банкоматите изведнъж откажат:

„Понякога имам апокалиптични видения какво би могло да се случи утре, съвсем спокойно би могло да се случи. Нещо дребно и банално би могло да срине цялата тази огромна система на печалбарството. Какво например би станало, ако всички банкомати откажат? Откъде вземаш пари? Колко носи човек в портфейла си в сравнение с това, което има в банката? Какво следва, ако се срине банковата система? За няколко дни хората ще започнат да се избиват по улиците, защото за да опази и защити собствения си живот и живота на близките си, човек се превръща в звяр. Само си представете една апокалиптична сцена, в която цялата тази огромна и красива система със всичките си вградени технологии бъде хвърлена във въздуха от някой инцидент или от хакерска атака, или от каквото и да било. Много хора ще започнат да се учат от нулата – как се пали огън, как се намира храна. Обаче градският човек понятие няма как да оцелее без техника, без ток… Напоследък ме преследват такива „черни” фантазии. А това е опасно, защото системата може да бъде взривена в недалечно бъдеще, дори бих казал, в близко бъдеще.

Историята, разбира се, ни е научила на това – краят на една цивилизация започва, когато тя е в разцвет“.

Според Морфов днес всичко сякаш се е запътило към бездната и никой не може да каже какво предстои. Затова човекът трябва да се съпротивлява срещу матрицата на съвременния живот, срещу превръщането си в овца от стадото, тръгнала към месомелачката.

„Ако не осъзнава какво се случва, човек превръща живота си в чужда измислена и програмирана функция, вместо сам да решава и сам да го живее – споделя режисьорът. – Хората трябва да знаят какво и как се случва, за да могат сами да вземат решения и да не са зависими от нечия воля, с други думи – податливи и лесни за манипулация.

Кои „функции” са необходими на човек? Да получава заплата, децата му да са здрави, да има забавни предавания по телевизията и всичко това ден след ден го вкарва в месомелачката. Резултатът е един човек, който се е превърнал във функция. Хляб на масата, покрив над главата, сериали, децата на училище…

Какво повече му трябва? Нищо. Повече от ясно е, че това е лъжа, че е манипулация, която ни превръща в маса. Стадо овце. Винаги съм твърдял, че от стадото се прави кайма. Страхувам се от този процес“.

Александър Морфов е убеден, че корпорациите, които днес управляват света, имат за цел всички държави, всички народи, всички нации да се превърнат в стада, за да се управляват по-лесно. Все пак режисьорът смята, че все още има надежда, щом хора като него все още могат да се занимават с „фантазми като театъра“:

„Той ни дава възможност да напомним на хората, че трябва да мислят и че не са длъжни винаги да вярват на всичко и да приемат всичко, което им се предлага. Не всяка истина е чиста монета, има и много лъжи сред монетите. Театърът, разбира се, не може да промени човек или да го превърне във воин на истината, но може да го накара да се замисли. Докато човек може да разсъждава, все още има надежда за промяна. Хората са длъжни да задават въпроси и, когато не могат да намерят разумен, смислен и морален отговор, да се противопоставят или, най-малкото, да изразяват мнението си. Когато човек се престраши да изказва мнението си, той намира съмишленици, обединява се с тях и става по-отговорен към собствената си съдба. Така не позволява да го превърнат в овца от стадото“.


Безкрайната градина / Корабът Нощ