Bookshop March 2017 2

Антони Дончев: Вкарах Биг бенда на БНР в XXI век

Без компромиси в музиката младите хора са готови да работят и срещу смешно малки заплати, казва джазменът

„Изпълняваме музика на Майлс Дейвис, защото това е от най-висок клас и заслужава да се свири така, както свирим класиците“, казва Антони Дончев. Снимки: Емил Георгиев

Четено: 2312 пъти E-mail

Проектът Sketches of Spain (Скици от Испания), създаден от Гил Евънс за легендарния Майлс Дейвис, ще бъде изпълнен за първи път в България от Биг бенда на БНР, начело с диригента Антони Дончев. Страстният испански фолклор, романтиката в музиката на Хоакин Родриго и Мануел де Фая и експресията на джаза, ще бъдат съчетани в един концерт на 16 март, четвъртък, от 19,30 часа в Първо студио на Радиото. Специален гост на тромпет и флюгелхорна ще бъде Росен Захариев – Роко.

В почивката на една от последните репетиции разговаряме с Антони Дончев, композитор, един от най-добрите български джаз пианисти и от 2010-а диригент на Биг бенда на БНР.

 – Как се чувствате като наследник на легендарни ръководители на Биг бенда, като Милчо Левиев и Вили Казасян?

Вече започвам да се чувствам по-комфортно, но в началото имах големи съмнения дали трябва изобщо да се захващам с такова предизвикателство. Но тест-концертът, който направих, преди да приема, беше за мен точката, след която взех решение да се захвана. Защото видях, че момчетата откликват на музиката, която смятах да правя, за да вкарам оркестъра в XXI век.

– И все пак няма ли нещо анахронично в Биг бенда днес? Не е ли той част от една красива, но исторически изживяна преди 70-80 години епоха?

Ние правим много различни неща. Например този концерт, който ще изпълним утре – „Скици от Испания“ на Гил Евънс и Майлс Дейвис – няма нищо общо със звученето на стандартния биг бенд от 30-те и 40-те години. Бендът може да даде много на музиката – това е една мощна формация, заредена с изключителни възможности за хубава музика. Разбира се, не можем да правим аналогия с ерата на суинга, когато биг бендът е основната джазова формация. Но няма и нужда. Ние успяваме да намерим езика, с който да докажем, че съществуването и поддържането на такъв оркестър е национално богатство.

– Видях на репетицията, че в концерта „Скици от Испания“ участват и музиканти от Симфоничния оркестър на БНР…

– Да, това е потвърждение на думите ми отпреди малко. Гил Евънс е подходил към джаза доста нестандартно, като е вкарал абсолютно нехарактерни за тази музика инструменти като обой, английски рог, фагот, валдхорна…

– Днес по-млад ли е оркестърът, отколкото беше до преди десетина години?

– Да – и това е много хубаво, защото най-изявените ни млади музиканти имат желание да свирят в този оркестър. Това е още едно доказателство, че сме поели в правилната посока.

С какво ги привличате?

– Музикантите могат да бъдат привлечени само от музика. Когато тя е жива, близка до днешния ден и с нея не се правят компромиси, хората идват да работят, въпреки смешните заплати. И аз съм изключително горд с това.

„Най-изявените ни млади музиканти имат желание да свирят в Биг бенда на БНР“, твърди Антони Дончев.

Какво място заемат биг бендът и джазът у нас? Можем ли да сравним мястото им днес с това през 70-те и 80-те, с големите имена, участията по фестивали в чужбина и джазфестивалите в София?

– Откакто аз съм пред тези момчета, свирим на абсолютно всички фестивали в България – в София, Русе, Пловдив, Габрово, Бургас, Банско… За по-малко от 6 години, откакто съм диригент, три пъти сме откривали „Аполония“.

– Освен на фестивал, къде другаде публиката може да ви чуе на живо?

– Опитваме се да превръщаме Студио 1 на БНР все по-често в концертна зала. Това е нашата основна сцена.

– Какво промени Биг бенда във вашия професионален музикален план?

– Първо отне страшно много от времето ми, защото допреди да се захвана дълги години аз бях свободен музикант. Като че ли успя много повече да ме организира, да ми даде една различна мотивация за работа. Но в най-голяма степен ме разви и ме обогати като музикант.

– Как Бендът преживя онези два месеца, в които Радиото бе в спор с „Музикаутор“ и не можеше да изпълнява нова музика?

– И за нас не беше лесно, защото за един от концертите ни се наложи да искаме специално разрешения от чужбина от авторите на някои пиеси. Благодарение на близостта ни с голяма част от тях, получихме тези разрешения. Но конфликтът нямаше как да не бъде разрешен.

– Защо решихте да изпълните на живо точно този албум на Майлс Дейвис?

– Защото това е музика от най-висок клас и заслужава да се свири така, както свирим класиците. Няма по-добра причина от това.

– Имате ли достатъчна ангажираност с българска музика?

– Това е едно голямо предизвикателство, защото Биг бендът е доста специфична формация и не са много хората, които пишат музика за биг бенд, но имаме близки приятели и съмишленици, които композират специално за нас. Имам и една идея, която надявам се също ще помогне по този въпрос – да се организира конкурс за създаване на музикална пиеса за Биг бенда. Искам да провокирам младите, водещи музиканти да мислят в тази посока. А има много талантливи и в Бенда, някои са по на 23 години, а са водещи инструменталисти в своите инструменти.

Гост на тромпет и флюгелхорн на концерта в Първо студио на БНР ще бъде Росен Захариев – Роко.

– Навремето Биг бендът работеше с най-популярните ни певци, на практика с всички, записваше се и много инструментална музика – поп и джаз. Каква е ролята му днес?

– И сега работим с повечето от тях, но основно за концерти. Цялата система за записи се измени. Вече почти всеки, който има компютър вкъщи, може да записва „музика“ – в кавички. Но това често е профанизация, защото стана много лесно – достатъчно да натиснеш едно копче и компютърът да генерира различни настроения, звуци. Ние се концентрираме основно в концертна дейност и в записи на нови произведения, създадени за нашия оркестър.

– С какви други проекти се занимавате?

– Написах музиката за последното издание на „Улицата“ по Нова телевизия – „Пресечката“ на Теди Москов, в края на миналата година. С Мая Новоселска имаме един спектакъл, който е сравнително нов – на няколко месеца е, играе се на сцената на Театър „199“ – „Тъгопоглъщач“. Музиката е на Милчо Левиев, на Румен Тосков, Бог да го прости, и моя – тримата имаме номинация за „Икар“, ще видим какво ще стане. От доста години работя и с един изключителен австрийски цигулар Бенямин Шмид. Наскоро пуснахме нов диск с „Акустична версия“, но смятам, че е крайно време да издам и един авторски солов диск, тъй като последният ми е от 2000 година. Имам достатъчно натрупана музика – изцяло мои, авторски композиции с различни формации, но поради конюнктурата това не ми е толкова интересно. От друга страна обаче има хора, за които това е единственият начин да чуят тази музика.


КИНОМАНИЯ 2017