Bookshop March 2017 2

Атеисти в Пакистан: как се оцелява в страна, където богохулството се наказва със смърт

Само тази години шестима активисти са изчезнали след публикации в атеистични форуми

В Пакистан постовете за атеизма в интернет могат да имат сериозни последствия.

Четено: 1053 пъти E-mail

Да си атеист в Пакистан е опасно за живота. Но скришом невярващите се събират, за да се подкрепят взаимно. Как оцеляват в страна, в която богохулството се наказва със смърт?

Омар, наречен така в чест на един от най-почитаните халифи, отхвърля вярата на своите предци. Той е един от основателите на онлайн група, станала място за разговори на атеисти в Пакистан. Но дори и в този виртуален свят той трябва да е нащрек. Участниците в групата използват псевдоними.

Трябва много да внимаваме в избора на нови членове на групата“, казва Омар.

Един човек писал на Омар, че намерил неговата страница във Фейсбук и е разпечатал семейните му снимки.

„Няма как да се чувствам в безопасност“, оплаква се той.

В Пакистан интернет постовете за атеизма могат да имат сериозни последствия. В съответствие с неотдавна приет закон за киберпрестъпността в Пакистан – дори в частен интернет форум – вече е незаконно да се качва съдържание, което може да бъде възприето като богохулство. Властите периодично публикуват във вестниците платени обяви с призиви към читателите да съобщават за всякакви прояви на богохулство в мрежата.

И този закон вече действа. През юни тази година, на първия процес от този род, Таймур Раза бе осъден на смърт за публикация на богохулно съдържание във Фейсбук. В резултат атеистите чувстват, че тяхната възможност публично да поставят под съмнение съществуването на Бог е силно застрашена.

Омар смята, че правителството е обявило война на блогърите-атеисти.

Мой добър приятел говореше против религиозния фундаментализъм – разказва той. – Ние заедно водехме група в интернет. Разбрах, че са го измъчвали много жестоко. След като човек бъде отвлечен, вероятността да се върне жив не е много голяма. Държавата има за цел да покаже ясно какво може да се случи с всеки, който премине границите на позволеното“.

Тази година се съобщава за шестима активисти, които са изчезнали след публикации на постове в атеистични и антиправителствени форуми. Атеист, цитиран анонимно от Би Би Си, смята, че пакистанските спецслужби искат да изкоренят не само критиката срещу исляма, но и критиката срещу държавата. Според него, правителството се опитва да обезпечи спазването на принципа, че добрият гражданин задължително трябва да е и добър мюсюлманин.

Тази години Пакистан отбелязва 70 години от независимостта си. От 1956 година страната е ислямска република. Много атеисти смятат, че сега нацията е по-монолитна от когато и да било. През последните години ислямът играе все по-голяма роля в обществения живот. Все повече хора възприемат саудитския дрескод. Телевизионните проповеди влизат в попкултурата и да бъдеш пакистанец все повече и повече означава да си правоверен мюсюлманин.

Макар и атеизмът да не е забранен от закона в Пакистан, в някои интерпретации на исляма отстъпничеството води до смъртно наказание. Дори разговори от този род може да са опасни за живота. Много пакистански атеисти се срещат тайно и да се попадне на такива срещи е възможно само със специална покана.

Атеисти от Лахора ежемесечно се събират в сгради с охрана или в частни домове. Ето какво споделя един посетител на такива срещи:

Налага ни се да живеем като тайно общество. Има балон, в който можем да разговаряме. Не непременно за Ричард Докинс или за Сам Харис. Можем просто да говорим за живота, за семействата си, за всичко. Това е място, където можем да сме себе си“.

На тези сбирки ходят основно финансово обезпечени, владеещи английски граждани. Парите им са относителна защита от враждебно настроените им съотечественици. Атеистите на село нямат такива привилегии.

Зафер някога е бил мюезин в селска джамия. Той призовавал за молитва, молел се пет пъти на ден и изучавал ислямската теология. Но когато започнал работа в IT-компания, възгледите му за религията се променили.

Семейството ми забеляза промяната. Мама реши, че съм урочасан. Пояха ме със светена вода и ме хранеха с осветена храна. Тя мислеше, че така ще свали проклятието.

Сега всеки петък ходя в джамията. Просто спазвам традициите. Най-близките ми знаят, че вече не съм вярващ, но не ме закачат  – при условие, че не говоря за това пред хората.

Ако се държа по съответния начин – спазвам приличие, уважавам родителите си и стоя в сянка – мога спокойно да си живея като атеист.

Журналистът Халдун Шахид е посветил много време на темата за потискането на религиозното инакомислие. Той смята, че пакистанските власти отвличат активните атеисти, защото критиката срещу религията често е тясно преплетена с недоволство по адрес на държавата.

„В Пакистан има две свещени крави – подчертава той. – Едната е армията, втората – ислямът. Всеки, който се заеме с едната, рано или късно стига и до другата. Сред отвлечените има администратори на сайтове, критикуващи армията и политиката на властите, а богохулството е само удобен повод“.

Министерството на информацията и технологиите на Пакистан е отклонило молбата за интервю и е обяснило рекламната кампания във вестниците като „стремеж да се повиши информираността на читателите“.

Из дневника на атеиста

„Захир“ активно защитава в социалните мрежи атеистически позиции и коментира политиката на властите

„Драги дневнико! За една година смених четири акаунта в „Туитър“. Вчера блокираха последния. Може да се прикривам с чуждо име, да слагам само общи снимки, но каквото и да правя – изглежда непрекъснато някой ме следи. Искат да ме накарат да млъкна“.

„Хамза“ – блогър и основател на интернет форум за атеисти

„Драги дневнико! Някой би казал, че ме арестуваха, но фактически това си беше отвличане. Държаха ме 28 дни. Не се представиха, но съм сигурен, че бяха военните. Осем дни ме инквизираха и ме държаха още 20 дни , докато раните ми се пооправят. Здраво място не ми бяха оставили. Накараха ме да подпиша документ, че съжалявам за извършеното и повече никога няма да пиша в блогове на политически или религиозни теми. Заплашиха ме, че ако разкажа за това пред вестник, ще пострада семейството ми“.

„Сухаиб“, завършил наскоро университет в Пенджаб

„Скъпи дневнико! Днес в университета една позната ме спря и каза: „Дай да поговорим? Чух, че си атеист…“. На нея в главата не ѝ се побираше как бих могъл да живея така. Искаше да знае как изобщо съществувам без морална основа, защото за нея моралът се определя от религията. Вечерта разпратих есемеси до приятелите си: „Спрете да дрънкате навсякъде, че съм атеист. Не искам да умирам“. Ще ми се наложи да се науча да живея скришно“.


КИНОМАНИЯ 2017