Автопортрет на един майстор, Томас Хемпсън

Това не бе скелет от гардероба на някогашна слава, а завладяващ артист с прекрасен, топъл глас, който може да изпълни впечатляващо и непретенциозна песен, и най-трудна ария

Програмата, с която Томас Хемпсън се представи у нас, имаше значим подтекст: да ни припомни откъде е започнал. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Автопортрет на един майстор, Томас Хемпсън

Програмата, с която Томас Хемпсън се представи у нас, имаше значим подтекст: да ни припомни откъде е започнал. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Томас Хемпсън е момче, израснало в малки американски градове на щатите Индиана и Вашингтон, но осъществило голямата си мечта: да пее, да дарява мигове духовни откровения и радост. Първо – в църковния хор и с любимите на майка си песни на Коул Портър, Джеръм Керн, Джордж Гершуин, после – след образование и усъвършенстване – с Моцарт, Шуберт, Верди, Брамс, Малер… все върхове в класиката. От три десетилетия насам е всепризнат техен интерпретатор – предпочитан и аплодиран по света. Посветен и на една мисия с национално значение – да представя и разпространява американската песен. Американец!

Създавайки неуморно нови и нови проекти, в които не само пее, но включва и медиите, Хемпсън участва в американски образователни програми, прави интердисциплинарни уъркшопи… Планът му „Song of America“ е много популярен, благодарение и на серия радиопредавания – ефикасна музикално-възпитателна форма, която от години развива успешно. А създадената през 2003 година Фондация „Hampson“ организира регулярно майсторски класове (например в Залцбург) за интерпретация на художествена песен, като идеята е да помага не само на професионални певци, но и на любители. Това са срещи и за майсторство, и просто възможност за всеки, който пожелае да пристъпи към света на изначалното единение на поезия с музика.

Та най-после Томас Хемпсън дойде и при нас. И това не бе скелет от гардероба на някогашна слава, а съхранен, енергичен и завладяващ артист. С прекрасен, топъл глас, обработен и превърнат в инструмент, който може да изпълни впечатляващо и непретенциозна песен, и най-трудна ария. Въпреки тежката кариера (много спектакли, концерти, записи – само на камерна музика са над 150 албума!) и независимо от годините си (62, не ги крие!), Хемпсън не само е видимо в отлична форма – поддържан, пластичен, подвижен, елегантен, но звучи красиво, свежо; слушаш с наслада.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Програмата, с която се представи у нас, беше особена и, мисля, имаше значим подтекст: да ни припомни откъде е започнал. Затова първото изпълнение бе ария на Гулиелмо („Cosi fan tutte” – Моцарт) от първите му роли – в Операта на Дармщат. Последва Графът („Сватбата на Фигаро“, Моцарт), дебют в Цюрихската опера, където я подготвя с великото постановъчно дуо Арнонкур-Жан Пиер Понел. И пак с нея, през 1986-а, влиза в мечтания „Метрополитън“, Ню Йорк. Да, това не са най-популярните моцартови арии, но веднага блесна класата на Хемпсън – в речитатив, дикция, акцентуация и нюанси. Арията на Ирод (Масне, „Иродиада“) с много красивите си музикални линии, кантилена и емоционалност и, особено Кредото на Яго (Верди, „Отело“), вдигнаха много настроението в залата, която почувства силата на голямото изкуство. Впрочем, партията на Яго Хемпсън е правил през 2012 година в Парижката опера, т.е. е измежду по-скорошните изяви на певеца.

Площад в ремонт

Томас Хемпсън и Павел Балев. Снимка: Гергана Дамянова

Този негов „автопортрет“, лично за мен, бе изключително ярък, „нарисуван“ с много талант и с пъстра палитра, с различни техники, опитности, музикалност и артистичност.

Във втората част, в откъси от европейски оперети, от американски мюзикъли и песни, чухме един по- различен Томас Хемпсън. Америка срещна Европа. Известно е, че прочутият баритон пее със страст и оперетни роли като Данило от „Веселата вдовица“ на Лехар (парижката преса изписа много възторжени слова за участието му в постановка на известния режисьор Лавели). Беше великолепен и сега. Какво внушение, колко разнообразни нюанси и невероятно постигнато преливане на говор в пеене, изискващо специфична настройка на гласовия апарат!

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Във втората част прозвуча още музика на Коул Портър – „Целуни ме, Кейт“, „In the Still of the Night”, „Begin the Beguine” и великолепната песен от „On The Town“ на Ленард Бърнстейн. Впрочем, двамата са свързани с огромно творческо приятелство и в тази юбилейна 100-годишнина на американския композитор и диригент Хемпсън му отдава почит с ред изпълнения.

На биса (от „Графиня Марица“) Хемпсън изправи публиката на крака със темпераментното си, многоцветно, неотразимо изпълнение. Само една вечер и толкова различен – в комични, лирични и философски, оперни и весели, бохемски оперетни и песенно-танцувални и джазови превъплъщения! Той не само пя, но танцува, забавлява, раздвижи залата, докосна всички, покори ни. Дарбата на Томас Хемпсън ни качи и завъртя на виенско колело, което ни изкачваше все по-нагоре и нагоре, за да погледнем и да почувстваме многообразието на света и на живота. Дело на истински Майстор!

Bookshop 300×250 2

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

До себе си Томас Хемпсън имаше верен и талантлив съмишленик, музикант от същата кръвна група – диригента Павел Балев. Наистина е жалко, че толкова рядко го канят у нас! А как само направи първите две опери от „Пръстенът на нибелунга“ навремето в Националната опера! Отново оценявам високо таланта, големия потенциал и изискания художествен вкус на този български диригент от чужбина. Софийската Филхармония свири и звуча ярко и елегантно, в синхрон със соловите изпълнения.

От години не съм била на толкова пъстър, но смислен и завладяващ концерт на оперен певец. Томас Хемпсън, Павел Балев и Софийската филхармония ни вкараха в магически калейдоскоп, за да се любуваме на фантазия и красота, забравяйки за няколко часа реалността.

Гастролът на Томас Хемпсън в България е осъществен с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

ДС