Bookshop Wallpaper

България на 1300 магии

Снимка: Румен Добрев

Четено: 4886 пъти E-mail

България трябва официално да стане първата в света държава с форма на управление магическа демокрация. Сигурна съм, че това ще се окаже най-добрият икономически, управленчески, културен и политически строй, в който тя най-после може да бъде уникална, успешна и давана за пример страна.

У нас връзките с мистичното са повече от традиция. Имаме си юнашки епос за Крали Марко, фолклорът ни е пълен със самодиви, шейтани и магесници, дори през социализма си имахме баба Ванга.

До ден-днешен напълно живи и действащи са сума погански практики. Че коя майка, чието дете реве безутешно, не му е измила поне веднъж очите с вода, в която е угасена клечка кибрит или пък вода, преминала през мръсна метла? Ако едно дете е неспокойно, на всички българи и българки ни е ясно, че то е урочасано. Уроките идват от лоши и завистливи очи или прекалено хвалене и шумно харесване. Уроките могат да ти хванат детето, ако си бил нехаен родител и не си се погрижил за спокойствието му чрез някой от следните изпитани методи: вързан на бебешката китка червен конец, висящо в близост до детската глава синьо конско мънисто, нечетен брой кестени, скрити под дюшечето, медальонче с ръката на Фатима или кръст, а най-добре и двете за всеки случай. За да не урочасаш сам някого, като кажеш нещо хубаво за него, трябва веднага да го наплюеш. „Какво сладко бебе имате, пу-пу“, „колко ви е красива булката, пу-пу“ или „изглеждаш здрав, пу-пу“ са вкоренени в българския манталитет добри обноски, най-често придружени с почукване на дърво или на глава. В случай, че уроките все пак са хванали, трябва да се направи бяла магия или да се лее куршум. Това, дет се вика, си го знаем от деца! И тук веднага се включва роднинско-приятелското търсене, което за едно денонощие е намерило някоя баба, която редовно си говори с трансцеденталното, знае ритуали за всичко и всякакво и редовно ходи да черпи сили от някое магическо място близо до селото й.

Магиите и обредната тържественост са изконно свързани с българския бит и душевност. Има ли, кажете ми, нов дом, който да не е осветен от поп или пък магично опазен от лоши мисли чрез чеснови нанизи, кандила и кръстове до вратата, светена вода в секцията, камък от Божи гръб, пръчка от Света гора, конска подкова на входа, икони на няколко по-високопоставени светци (най-често Свети Георги заради битката със змея или Мадоната с младенеца, че са две в едно), алги, лечебни гъби и какво ли още не?! Освен това на всяко българско дете му е ясно, че топка косми, намерени под леглото или черджето, си е чисто и просто черна магия, заформена от незнаен недоброжелател.

У нас тази връзка с отвъдната мистика е добре осъзната и усвоена и от обществените институции. В българските училища например няма откриване на учебна година или школски празник без духовно лице с подобаващо количество църковна утвар. Паралелно с официалната ортодоксална ритуалност у нас се пазят и припознават на управленско ниво и други едновремешни обичаи. Сигурно си спомняте например как кметът на Нова Загора Николай Грозев наръси захар по пътищата в общината като мярка срещу зачестилите там автомобилни катастрофи. От това катастрофите там не намаляха, но пък методът може да се брои за мярка, при това на цената на пакет захар от магазина. А и народът е доволен, след като преизбра Грозев за трети мандат. Да си им ръси захар на воля, пък те да си карат както си искат.

Всъщност мистиката у нас е осъзната като стабилна държавна политика. Министър-председателят ни определи принципа си на управление така: „Бог напред и ние след него“. И понеже никой не знае каква е божията промисъл, у нас все още нямаме яснота по куп държавни въпроси – как точно и къде се изпариха парите от КТБ, къде потъват средствата от европроектите, кой и защо изхарчи милионите за НДК, как така някакви стари софийски къщи и сгради си се разпадат от само себе си и изчезват за една нощ, защо по разни апетитни терени с паметници на културата често върлуват пожари и т.н.

Магията, приета като основа и на културната ни политика, е единственият начин да привлечем вниманието на света върху собствената ни история. Затова и паметниците на значими личности у нас гледат светещо или пеят родолюбиви песни, из страната ни никнат възстановени български светини от газобетонни тухли и силикон за пълнеж, а пък българските семейства отскоро могат надомно и родолюбиво да си възстановяват залавянето на Васил Левски във вид на пъзел. За това първи се сетиха в издателство „Труд“, като обещаха да се погрижат още важни националноисторически теми да бъдат пресъздадени в различен брой малки парченца за съединяване. Така че скоро може би да чакаме обесването на Апостола, убийството на Ботев на връх Вола, разстрела на Вапцаров, самоубийстото на Яворов, унищожаването на почти цялата българска интелигенция на първи срещу втори февруари 1945 година, Възродителния процес, а защо не и картини от изправителния лагер в Белене.

Ирационалното е навлязло дълбоко и в архитектурните планове на българските градове. В София, ясно е, отчаяно имаме нужда от няколко небостъргача, където да се помести все по-богатеещото народонаселение и цъфтящият покрай него роден бизнес. Разрешенията за тяхното построяване си идват с божията помощ, защото така и никога не се разбира кой е пряко отговорен за тях. Преди няколко дни също стана ясно, че във Варна имат крещяща нужда от изкуствени острови, чието построяване предстои. Както обясни главният архитект на морската столица, това си е отколешна холандска практика за извоюване на още територия от морето. Пък понеже ние вече напълно сме си оправили всичко с прилежащата ни територия, време е да си направим нова. Така още по-мистично можем да очакваме собственици на въпросните острови да се окажат най-вероятно едни и същи познати лица, които най-после ще могат на спокойствие да си имат частни пристанища и марини, вили на „още по-първа линия“ насред водата, собствени затворени за простолюдието плажове и островен живот в държавата, където и без това всеки си живее на своеобразен остров.

Последният ми аргумент в полза на предложението България да стане първата в света магическа демокрация е свързан с една известна българска рускиня – Наталия Кобилкина. Тази жрица на креватните преживявания, психотерапевтка на свенливата и сексуално гнуслива женица и призната теоретичка на фелациото, неочаквано разшири бизнеса си на любовна наставница в посока към метафизичното и създаде свой онлайн магазин за магически продукти. След тях например са капки за изобилие и пари за шейсет лева. Малко по-евтино, за 50 лв., се продават капки за намиране на личното предназначение, капки за партньорство и спрей за защита на собствената аура. Логично те са на по-достъпни цени, защото най-важното е да имаш пари. Дозировката на тези ефективни продукти също е мистична – седем капки под езика сутрин и вечер, след което 10-15 минути не се яде нищо. Що се отнася до спрея за защита на аурата, той пък се пръска в областта на третото око, както и в пространството наоколо, като освен ирационално действие, има и практическо такова – фиксира грима. Докато възторжено наблюдавах как Кобилкина задълбава в знахарството, тя пък взела, че си спряла капките от продажба. Може би все пак някоя институция се е заела с този откровен публичен обир…

Накрая, ако още не сте убедени, че уверено вървим към установяване на нов, успешен модел на държавно управление – магическата демокрация – ще припомня в едно изречения уж невзрачна новина от последните няколко дни. Докато разкарваше с бус надзирателите от затвора до домовете им, затворник, шофирал с превишена скорост в тяхно присъствие, блъсна велосипедист, който се оказа пиян! Такова абсурдно съвпадение може да се случи само в страна, където върлуват висши, необясними сили. Крайно време е официално и с почести да им се подчиним.

Да живей България – първата магическа демокрация в света!


ДС