Bookshop Wallpaper

Безплатните 14-годишни българки

Моралът е мъртъв. А незрящият баща на крехката Сузанита се опитва да „види“ детето си през чужди очи

Липсата на зрение на таткото обяснява отчаяните му опити да защити детето си. Снимка: Стопкадър

Четено: 24926 пъти E-mail

Първото лице в писането става все по-трудно за издържане след първите 5 реда. Умението да подреждаш букви в думи, а думите в изречения, в блогове, социални мрежи и неща наричащи себе си литература, не води непременно до мисъл, заслужаваща внимание. Границата между смисъл и липса на мисъл не само е размита, но почти унищожена. Блажени са неспособните да я различават вътре в себе си. Но тях няма да ги мислим. Въпреки заблудата на съвремието, че социалните мрежи са трибуна, трибуната изпълнява предназначението си само за тези, които надскачат сивия шум около тях. Тоест споделянето на мисли по всички въпроси от всеки е сив шум. Нищо повече. И остава само култивираното с труд, талант, образование, информираност, начетеност и усилие, т.е. значимото.

Според напълно неизвестните за мен Деян Левски, Цветомир Гоцов и Мирослав Борисов, „сив шум е произволен шум, който звучи по един и същ начин при всички честоти за човешкото ухо. Той не е същият като белия шум, който има еднаква енергия при всички честоти. По-скоро сивият шум е причислен към психо-акустичната крива на звучене, която компенсира отклоненията на човешкото ухо, така че да звучи еднакво при една и съща честота“.

Това, което научих от авторите на тази дефиниция за сивия шум, ми хареса – всички сме пристрастени към психо-акустичната крива на звучене, която се лее от всякакви медии – лични, социални и движени от конспиративни сили.

Психо-акустичната крива в главата ми напоследък не е рецептивна към сивия шум. Напускането на Стив Банън на Белия дом, поредният терористичен атентат – „Убити само 13 души ?! Много малко, бе… (прозявка)“ – дошлата зима в Слънчака под формата на Валери Симеонов, чиято психо-акустична крива на звучене се развихри съвсем на място и тотално в синхорн с цялостното световно малоумие – всичко това предизвиква у мен прозявка. Чувствам истинско вълнение само от брутални измами с буркани с лозови листа за сърмички, които се оказват неизползваеми, защото листата им са на парчета и дупки. Мошеници. За да направя една тенджера, използвах цели два буркана от по 2 лв. и 59 ст. Дадох 5 лева за две шепи накъсани листа. Този факт ме възмущава цивилизационно повече от тероризма.

Терорът има много имена, но истинското му име знаят само загиналите. Затова и страхът от алгоритмите в социалните мрежи, които могат да блокират акаунта ти заради употребата на думата „терор“, е реален и много ме дразни, защото е цензура. Но не се оплаквам. Терорът на думите винаги е бил мое любимо занимание. За правото да го упражнявам свободно съм готова на много неща.

Извън възмутителните лозови листа, които успяха да разклатят студеното ми спокойствие на вербална терористка, само едно друго нещо прободе сърцето ми до кратко, но все пак случило се прокървяване. Информацията не ме е обезчувствила напълно. Жива съм.

И аз като всички преживях шок и ужас от Сузанита. Сърцето ми трепна, гледайки нескопосаните й опити да туърква пилешкото си четиринайсетгодишно дупе. Не ме зарадва никак татуираната клечаща мутра с черна и евтина садо-мазо маска – трябваше да е от латекс, но за тези неща трябват и пари, а естественият хабитат на продуцентите са квартали в малки провинциални градчета. Не можем да очакваме стайлинг за педофил на световно ниво.

Гледах клипа няколко пъти, самата аз привлечена като педофил от красивото и порочно полу-дете, а после реших да чуя интервю с нея и баща й, Орхан Мурад. Исках да видя как един баща може да защити подобна изява на детето си без да е престъпник спрямо нея. И клетият Мурад започна да обяснява как медиите са виновни, че по този начин се печели популярност и той стои зад всичко, което дъщеря му прави – ето, клипът има вече милиони гледания, и те това са искали да постигнат и са го постигнали, именно защото медиите го окуражават, това бил единственият начин, друг нямало. Неговите песни никой не слушал, но дъщеря му станала звезда именно заради този клип.

В този момент чух от телевизора, че Мурад е незрящ. И всичко се преобърна – за мен. За тези неща винаги казвам „за мен“, защото повечето хора се държат като сит с хляб плебс по време на гладиаторски борби в древния Рим. Палецът им е непрекъснато надолу. Моят също е надолу за подобни клипове, но Сузанита и баща й са друг случай. Не мога да съдя сляп човек, който се опитва да „види“ детето си през чужди очи. Сузанита явно е оформяна и контролирана само от майка си, чиито изяви не съм следила – ако ги има. А липсата на зрение на таткото обяснява отчаяните му опити да защити детето си. Както и да е. Дори и това не разкриви кой знае колко психо-акустичната ми крива на звучене, за да я извади от обичайното й състояние на безразличие към сивия шум.

На Фейсбук страницата ми излезе реклама за участието на малката в някакъв клуб в Пловдив. Казах си, окей, вече я завъртяха и по клубовете, тотално нередно е, тя е на 14 години, къде са социалните, за да я отнемат от родителите й и да я настанят в корумпирано приемно семейство, крадящо пари срещу деца, с баща, възползващ се сексуално от доведените си дъщери. Примерно. И какво от това: една Сузанита повече или по-малко, тя не е моя отговорност, колкото и да съм феминистка, колкото и това да е все повече под въпрос в либералния смисъл на феминизма, да й берат грижата родителите й, кухи лейки родители има навсякъде, както и момичета, изоставени да са жени твърде рано. Майната й на Сузанита, мъжката сган от клубовете ще я употреби бързо и ефективно. Нито е първата, нито ще е последната.

Текстът стана груб, нали? Такъв и трябва да бъде. Психо-акустичната сива крива влачи много трупове и тъмни сенки.

И бях напълно окей до момента, в който видях, че входът за участието на Сузанита в клуба е свободен. Тя е на 14 години и е безплатна! Орки от всички краища на България, имате уникалната възможност да гледате без да давате и стотинка и да се кефите на „караминьол“ на това малолетно същество от женски пол, което няма защита от никого в тази ш…а държава.

Намерих дефиниция и за „караминьол“, ненаучна, разбира се, в тийнпроблем.бг. „Когато няколко човека е…т едно или повече от едно момиче… Но обикновено мъжете трябва да са повече като бройка от момичетата, за да има караминьол. Идеята е да се изредят няколко мъже на една жена…“. Носителят на информация е с ник atakabg.

Сузанита няма буквално да я „е…т“, а само преносно, надявам се. Първо, защото тя е малолетна и няма право да бъде допускана в нощни клубове, камо ли да се изявява в тях, второ, защото участието й започва в 23 ч., и трето, защото участието й е безплатно. Каква ли е причината входът да е свободен?

Тук моралът е мъртъв. На тази територия той отдавна е труп. Сетих се за всички възпитаници на „Дисни“ като Кристина Агилера, Джъстин Тимбърлейк, Селена Гомес и т.н., които са имали огромния късмет и шанс да са родени в държава, в която талантът е отглеждан много внимателно. И когато усилията от двете страни са успешни, четиринайсетгодишните правят милиони. А нашето крехко агнешко, това чекнещо се пиле, прописукало страшни глупости, за да стане плячка на… не ми се мисли на кого и за какво, то е roadkill – убито животно на пътя. Колата премазва блестящите му очи в тъмното и отминава. Живото е мъртво, а върху смачканото му тяло остават отпечатъци от гуми. И тя, докато я премазват, е доволна по телевизията, потънала в маникюр, изправена коса и платформи, без да разбира нищо освен блясъка на прожекторите.

Бих искала Сузанита да прави милиони. Да е суперзвезда. Да има най-добрите стилисти, най-добрите пиари, най-добрата машина за успех и пари. Но това няма как да стане. Тя е български roadkill в държава, в която никой не вижда, че едно 14-годишно момиче пълни членовете на нощните клубов с кеф, докато социалните мрежи разпространяват нейната безплатност. Не безплътност.

Психо-акустичната ми крива иска да стреля с AK-47. Това не го искам аз, за да бъда обвинена в тероризъм от алгоритъма на някой гениално-либерален тийнейджър-социопат, работещ за глобалните тайни служби – иска го психо-кривата ми. Повръщам.


Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“


Bookshop 728×90