Лист wallpaper
Концертгебау

Би ли отишъл генерал Луков на Луков марш?

Шествието на Луков марш тръгна от църквата „Света Неделя“ в събота привечер и мина през централните улици на София. Снимки: Емил Л. Георгиев

E-mail

Снощи за пореден път в София се проведе Луков марш. Много хора, запознати с живота и дейността му, твърдят, че генерал Христо Луков не е бил фашист и антисемит. В такъв случай, ако беше жив, най-вероятно генерал Луков не би стъпил на Луков марш. Но снощи портретите му бяха там, заедно с над хиляда представители на родни и чужди антисемитски, антиимигрантски, антиевропейски, прохитлеристки и неонацистки организации, които скандираха името му.

Преди началото на марша организаторите предупредиха участниците да не пият, да не пушат и най-вече да не разговарят с журналисти – тия три неща. За забраната за контакти с журналистите имаше и обяснение: „… защото те после могат да ви изкарат, че сте казали неща, което не сте казали“.

Двама водачи – един наш и един пристигнал от Германия – произнесоха речи, от които разбрахме няколко неща:

1. Те ще спасят Европа, която без тях загива – и това им го говори кръвта;

2. Сега са малко и всички държави са обединени срещу тях, но вече сме виждали как малцина на брой, но достатъчно решителни хора, могат да променят света;

3. Скоро ще станат много и тогава ще покажат истинското си лице;

4. Бъдещето им принадлежи;

5. Ще управляват света (поне) 1000 години;

6. Европа сега е превърната в трудов лагер на народите, но…

7. Когато те вземат властта, ще освободят Европа от комунизма, капитализма и либерализма и всички ще живеем в една нова социална Европа на нациите.

В интерес на истината, имаше дисциплина – никой не носеше лента с пречупен кръст (а само факли) и никой не извика „Хайл Хитлер!“ (а само „България – събуди се!“). Но и без това всички разбираха за какво става дума. Ако някой случайно още не е разбрал – „социална Европа на нациите“ означава просто националсоциалистическа Европа.

Гостите от чужбина, чиито партии са забранени в някои от страните, от които идват.


Набуко