Билалов, смени си публиката!

Публиката в студиото на „Стани богат“ изпълнява функцията на един от жокерите в играта - но той е безполезен, ако зрителите не са специално селектирани. Снимка: Стопкадър - Билалов, смени си публиката!

Публиката в студиото на „Стани богат“ изпълнява функцията на един от жокерите в играта - но той е безполезен, ако зрителите не са специално селектирани. Снимка: Стопкадър

По някаква команда на душманите на забавата телевизиите приключиха едновременно с шоуто и сериалите, та народът се върна към дежурствата в кръчмите. Вероятно статистиките отчитат рязък наплив на весели компании. Но по БНТ все още върви „Стани богат“. Един от развлекателните тв спектакли, който смесва сериозност и смях с екшън развитие. Ако не те интересуват сумите, изписани в колоната от награди, възприемайки ги толкова имагинерни, колкото е шестицата в тотофиша, „Стани богат“ наистина може качествено да те забавлява. Покрай нетърпението да разбереш докъде ще стигне поредният екшън герой, може и да понаучиш любопитни факти за това-онова в реалния живот.

На всеки участник на горещия стол се случва да използва жокера „Помощ от публиката“. Ако Михаил Билалов е в ролята на режисьор на шоуто, публиката чрез този жокер е неговият помощник, подавайки необходимия аксесоар и местейки нужния декор. Което в това шоу се изразява в подаването на предполагаемия отговор на зададения от Билалов въпрос. Това означава, че зрителите трябва да са образовани до някакво ниво. Ако сравним отново с театралната сцена и предположим, че пом.-режисьорът е некадърен, той ще вреди на представлението колкото си иска. Режисьорът ще очаква в сцената на ревност мъжът да сграбчи гневно книги от библиотеката и да ги хвърля по съпругата. Ако пом.-режисьорът не си е свършил както трябва работата и е забравил да нареди на сцената да има библиотека с лесни за сграбчване книги, целият епизод отива по дяволите. Мъжът и жената няма да се скарат, няма да се разделят и финалът на представлението тръгва в съвсем друга посока. Авторът на пиесата дори може да заведе дело срещу театъра.

В шоуто „Стани богат“ се случва нещо подобно. Срещу Билалов седи привлекателната Лъчезара, преподавателка по китайски, и разсъждава върху въпроса „В първата половина на кой месец жените в Япония купуват необичайно много шоколад, предназначен за подаръци?“. Отговорът е сред „февруари“, „април“, „юни“ и „август“. Лъчезара изключва „юни“ и „август“, защото големите количества шоколад биха се разтопили в жегата. Тя се колебае между февруари и април, смятайки, че тези месеци преди настъпването на пролетта са предвестници на възраждането на новия живот и шоколадът – като афродизиак – може би подпомага зачеването. За всеки случай Лъчезара иска жокер „помощ от зрителите“, надявайки се да не ги е подвела. Обаче точно това се случва. В отговорите на публиката „февруари“ и „април“ са с най-висок процент, но не толкова категоричен, че да се сметнат за решаващ отговор.

Когато камерата минава набързо през редовете зрители, виждаме, че това са стринките и чичовците от долния етаж на нашия вход. Очевидно организаторите са поискали участие на най-обикновени хорица от типа на живущите зад съседската врата. Тези хора обаче нямат нивото, с което не биха подвели участника в шоуто. И резултатът обезсмисля жокера „помощ от публиката“.

Репин

Билалов неведнъж казва, че обича хазартния тип играч, който „стреля“, а не се отказва, задоволявайки се със спечелената малка сума. Но тази публика ще провали всеки хазартен играч, спечелил нашите симпатии.

Гледам шоуто от времето на Ники Кънчев и си спомням, че неговата публика беше на доста по-добро ниво. За любопитните цитирам отговора на въпроса към учителката по китайски. Най-много шоколад японките купуват през февруари заради празника на Св. Валентин. И след логиката в този отговор, типична за механизма на „Стани богат“, който не би трябвало да затрудни зрителите, следва научното обяснение: Япония е страна на мачистка всекидневна култура и там подаръци купуват жените, за да зарадват своите мъже, съпрузи или любовници.

Публиката издиша гръмовно и при следващия кандидат за пари и слава. Въпросът, при който Слав Неделчев се препъва, е: „Кой персонаж се придвижва от леглото до стол в стаята си в първата част от романа, където е главен герой?“. Вариантите са: „княз Мишкин“,„Ана Каренина“, „Иполит Воробянинов“, „Иля Илич Обломов“. За човек, учил или работещ в сферата на някое изкуство, отговорът е фасулски. Но Неделчев, който стигна до 10 000 лв., не знае отговора, защото трите имена (без Ана Каренина) нищо не му говорят. Той е добър играч, има късмет да уцелва верния отговор и разсъждава върху тези имена, допускайки екзотичното предположение, че княз Мишкин може да е мишка, която щъпука из някаква стая. Зрителите само това чакат и дават 4 приблизително равни процента отговори. Малокултурието им е толкова фрапантно, че Билалов предполага, че са бягали от час по литература. Но остава жив печалният факт за тяхното съучастие срещу сполуката на играчите.

Да не би зрителите да са избирани селективно с тази мисия?

Bookshop 300×250 3
Bookshop 728×90