Борис Христов, Христо Фотев и Константин Павлов в Арабския свят

Първата антология с българска поезия излиза в Близкия Изток – малък светъл прозорец, открехнат към страната ни

Корицата на антологията „Вятърът разпръсна моите слова“. - Борис Христов, Христо Фотев и Константин Павлов в Арабския свят

Корицата на антологията „Вятърът разпръсна моите слова“.

Някои от най-големите съвременни поети ще бъдат четени и на арабски език. В антологията „Вятърът разпръсна моите слова“, в превод и съставителство на Хайри Хамдан, влизат имена като Борис Христов, Константин Павлов, Христо Фотев, Георги Рупчев, Петя Дубарова, Иван Методиев, Георги Господинов.

Сборникът е плод на тригодишен труд на Хамдан. Идеята, разказва той в блога на форума за арабска култура, му дошла спонтанно, след като усетил глада на арабската интелигенция за откриване на нови хоризонти в областта на културата и по-специално поезията от Източна Европа, в случая – България.

Въпреки кризата в Близкия Изток, проектът за антология от нашата страна е срещнал интерес. Сборникът е вече факт, спонсориран от издателство „Албайруни“ на йорданския философ Акрам Салама.

Заглавието е вдъхновено от стихотворението „Прах“ на Иван Методиев, където се казва следното:

Палячи

Поема мислех да напиша,

но духна вятърът нехайно

и пръсна казаните думи…

Каквото имах – пропилях.

Bookshop 300×250 2

Хамдан, който е автор на множество публикации в българския печат и на романи и драматургия на арабски език, обяснява, че за него българската поезия е пряко свързана с европейската мисъл, общочовешкия морал и християнската вяра като обединяваща и символ на спасението. Затова и символите на християнството са били приети оптимистично в средите на арабската интелигенция.

„Работата по антологията бе голямо изпитание за мен, имайки предвид различията в обичаите и традициите между западната и арабската култури – пише съставителят и преводач. – Стиховете изглеждат на пръв поглед лесни за превод и представяне, но са необходими много лингвистични умения и чисти езикови инструменти, за да се постигне желаната цел. Пример за това е изразът „Черешова задушница”, в случая се налага да се обясни, че в България има изобилие от череши и се раздават на гробища в една определена събота от годината и т.н. Антологията е първата по рода си в Арабския свят не поради броя на стиховете, а поради събирането на толкова талантливи автори на едно място. Уникално е чувството да съм свидетел на толкова много метафори, поетични хватки, аналогии, възвишения, болка, надежда, любов, смърт, раждане, смелост, нежност, философия в български среда.

Тази антология е малък светъл прозорец, открехнат към България, една земя, богата със своите поети и творци, които не случайно са лауреати на световни награди и отличия. Надявам се книгата да бъде мост между две различни култури и да се превърне в свещ, която да свети сред настъпващия мрак навсякъде около нас.“

„Вятърът разпръсна моите слова“ обхваща период от късната епоха на социализма, през прехода, та до наши дни. В антологията са включени като вече покойни големи имена в поезията ни, така и съвсем млади автори. Всички включени в нея са: Борис Христов, Константин Павлов, Любомир. Левчев, Петко Братинов, Христо Фотев, Стефан Цанев, Петя Дубарова, Екатерина Йосифова, Иван Методиев, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Илиана Илиева, Силвия Чолева, Георги Господинов, Пламен Александров, Владислав Христов, Палми Ранчев, Аксиния Михайлова, Иван Ланджев, Иво Рафаилов, Златна Костова, Иван Христов, Марин Бодаков, Яна Букова, Таня Кольовска, Георги Рупчев, Роман Кисьов, Румен Леонидов, Владимир Левчев, Кристин Димитрова, Едвин Сугарев, Росен Кукушев, Невена Борисова, Йорданка Белева.

ДС