Босия гладува, ще позволим ли да умре?

Вече 20-и ден продължава гладната стачка на дисидента срещу корупцията в Министерството на транспорта

Протестът на Николай Колев-Босия e срещу възстановяването тихомълком на работа в Министерството на транспорта на хора, уволнени за корупция, които продължават системата на продажба на фалшиви шофьорски книжки. Снимка: Стопкадър - Босия гладува, ще позволим ли да умре?

Протестът на Николай Колев-Босия e срещу възстановяването тихомълком на работа в Министерството на транспорта на хора, уволнени за корупция, които продължават системата на продажба на фалшиви шофьорски книжки. Снимка: Стопкадър

Гладът за свобода –
всеобща гладна стачка.
Гладът за красота –
безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина –
щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина –
безкрайна гладна стачка.

Хе, вие, гладните!
Все още ли очаквате отгоре,
от тази окопана шайка на баира
хамбарите със светлина да ви отвори
и къшей свобода да ви сервира?

Николай Колев – Босия
27-28.04.1989 г

Познавам Кольо от началото на 90-е, когато всички знаеха името му. Беше си извоювал тази известност с непримиримостта си, с дисидентското си минало, заради което е гнил в затвори почти до последния ден на социализма. Познавам го като човек, който знае какво иска, непримирим, принципен и – да! – много краен. Но с крайността на човек, който не се е отказал да променя света.

Америка за България

Оттогава минаха почти 30 години. Всички ние, децата на прехода, безумно млади тогава, улегнахме и разбрахме, че с две ръце свят не се променя. Кольо, който дори тогава вече бе изживял цял един живот, не се примири.

Днешните млади хора не знаят кой е той. Познават го бегло като брадатия с доматите край Народното събрание. Дисидентите от началото на прехода изчезнаха от представите на следващото поколение, забравени и пренебрегнати.

Но Кольо е още жив. И още е бос – прякорът му не е случаен, той наистина не обува чорапи, бос минава през света, това е символ и верую.
И пак е в гладна стачка. Тя не му е първата. Босия е гладувал срещу Възродителния процес, в подкрепа на поета-дисидент Петър Манолов, в съпричастие с гладната стачка на Илия Минев. Изобщо, историята на неговите персонални протести е богата.

Днес обаче, в началото на XXI век, се случва първата му гладна стачка, за която оглушително се мълчи. Мълчат тези, срещу които е насочена, но най-отвратителното е, че мълчат медиите.

Ангел Заберски представя Symphony – JAZZ

Протестът на Николай Колев-Босия този път е простичък – той не гладува за отвлечени идеали, не е издигнал лозунги с протестни каламбури и не търси подкрепата на тълпи след себе си. Всъщност Кольо гладува, защото Министерството на транспорта тихомълком е възстановило на работа хора, уволнени за корупция, които продължават системата на продажба на фалшиви шофьорски книжки и застрашават по този начин безопасността на пътищата.

Дребничко, ще кажете, незначително някак на фона на грандиозните викове „Оставка“, с които привикнахме. А всъщност първа стъпка към нормализиране на тотално сбърканата ни действителност.

Босия иска да бъде изслушан от народните представители, на които ще предостави доказателства, не просто празни приказки. В декларацията си, изпратена до президента и до гражданите на България на 12 юни, той казва това:

„От утре започвам безсрочна гладна стачка срещу грубото нарушаване на законите и Конституцията от депутатите в Народното събрание, които допуснаха възстановяването на схемата за продажба на шофьорски книжки от служителите на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при МТИТС. Всички служители и ръководството на Агенцията, които бяха задържани и обвинени под натиска на някои европейски държави-членки на ЕС, бяха тихомълком освободени и възстановени на работа. По този начин схемата за продажба на шофьорски книжки беше възстановена и ежедневно се продават десетки книжки на неграмотни и неумели български граждани и дори на ислямисти, които отиват в богатите европейски държави и са потенциални терористи. (…)

По тази причина на 4 април т.г. внесох писмо до председателя на Народното събрани с настоятелно искане да бъда приет заедно с двама служители на ИА „АА“, за да покажа документи и факти за създадената ОПГ в Агенцията и извършването на тежки корупционни схеми, вследствие на което се избиват хиляди български граждани годишно, а десетки хиляди са ранени и осакатени. По Конституция България е парламентарна република и именно българският парламент може и трябва да вземе незабавно отношение по този изключително тежък и убийствен проблем. Отговор не получих и според текста на писмото след изтичане на срока започнах да замервам депутатите с домати и яйца.“

Босия не иска нещо изключително. Всеки български гражданин би трябвало да има право на достъп до тези, които са избрани, за да го представляват. Всеки български гражданин трябва да получи отговор на обоснованите си въпроси и искания. Всеки!

Днес, 20 дни по-късно, отговор все още няма, а Босия все още гладува. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Отслабнал е с повече от 10 килограма, показателите на кръвното му налягане и кръвната захар са близо до критичните. Въпреки това той всеки ден е пред Народното събрание, сам и решен да стигне докрай.

Там са и майките на деца със специални нужди, също всеки ден, също решени да се борят до последно.

Ние къде сме?

ДС