Бунтарят на съветския рок, възпят от арестувания руски режисьор

Филмът „Лято“ представен в Кан в отсъствието на Кирил Серебренников

Актьорите от филма „Лято“, понесли табела на червения килим в Кан с името на Кирил Серебренников, на когото бе отказано от властите в Русия да присъства на кинофестивала. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Бунтарят на съветския рок, възпят от арестувания руски режисьор

Актьорите от филма „Лято“, понесли табела на червения килим в Кан с името на Кирил Серебренников, на когото бе отказано от властите в Русия да присъства на кинофестивала. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

Напоследък руските кинематографисти се интересуват активно от темата за дисидентската контракултура в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век в бившия Съветски Съюз. Тогавашната пропаганда наричаше този период „разцвет на зрелия социализъм“, а днес се определя като „Брежневия застой“ от последните години на Генералния секретар на комунистическата партия Леонид Брежнев (1906-1982). Неотдавна ражисьорът Алексей Герман-младши направи великолепния филм „Довлатов“ за талантливия ленинградски писател Сергей Довлатов (1941-1990) и получи „Сребърна мечка“ за режисура на „Берлинале“, февруари 2018. Сега и режисьорът Кирил Серебреников се обръща към същия период и то отново към ленинградската дисидентска интелигенция, но с друг главен персонаж – знаменития тогава и изключително известен рок музикант Виктор Цой (1962-1990, странното фамилно име идва от корейския му произход).

Цой, макар че загива трагично при нелепа автомобилна катастрофа край Рига съвсем млад, само на 28 години, още приживе е истинска легенда сред ъндърграунд музикантите и рок феновете. Свири на соло китара и бас китара в любимите му пънк рок, пост пънк и ню уейв. Но междувременно става и кинозвезда, защото поради огромната му популярност се снима успешно в два от знаковите младежки филми за онази епоха, веднага след т. нар. Перестройка. Първо режисьорът – новатор Сергей Соловьов кани него и рок бандата му „Кино“ във филма „Асса“ (1988), а на следващата година Рашид Нугманов го снима в другата култова лента „Игла“ (1989). Но и без тези филми Виктор Цой е известен в целия Съветски съюз като автор, певец и композитор на редица знаменити хитове, чиито заглавия сами говорят за протестния дух на самоукия талантлив музикант, който иначе е завършил уважаваното художествено училище „Серов“. Сред младежката публика се пеят масово парчетата „Звезда на име Слънце“, „Кръвна група“, „Безядрена зона“, „Тролейбус“, „Кукувица“ и особено програмната песен „Искаме промяна“. Разбира се, някои от тези песни присъстват във филма на Кирил Серебреников, който за да е по-близо до епохата е заснет в достоверно черно-бяло изображение. Но песните специално са поднесени в стилистиката на клип-културата със съвременни дигитални ефекти и анимирани инкрустации.

За ролята на Виктор Цой режисьорът Серебреников е поканил немско-корейския актьор Тео Ю (или Тио Йоо), роден в Кьолн през 1981 година. Той е автентично убедителен, въпреки че преди да получи ролята не е знаел нищо за своя персонаж и за съветския рок от онези години.

Америка за България

Филмът е независима руско-френска копродукция, направен с частни средства, без никакви държавни пари. Но големите затруднения за екипа идват в края на работата, когато Кирил Серебреников е обвинен за финансови злоупотреби в управлявания от него театрален център „Гогол“. Поставен под домашен арест, той прави монтажа на филма в дома си. Но при обявяването, че „Лято“ е селектиран в официалния конкурс в Кан, присъствието на режисьора се оказва невъзможно. Поради това фестивалът издейства от френския министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан да изпрати официално писмо до президента Путин с молба да разреши гостуването на режисьора за няколко дни в Кан. На пресконференцията след премиерата на филма обаче столът на Серебреников остана празен. А домакините обявиха, че отговорът на Путин е бил:

„Искам да помогна, но Русия е правова държава, съдът е независима институция и президентът на страната не може да нарежда на магистратите тяхното решение“.

Така „Лято“ се оказа първият от двата филма в основния конкурс, представени в отсъствие на режисьорите им. Другият е „Три лица“ на иранеца Джафар Панахи, който от години е с политическа присъда (не финансова) и поради това не може да напуска страната.

А една от любимите фрази на свободолюбивия бунтар Виктор Цой, особено подходяща в случая, гласи:

Colibri april 2017

„Помнете, че няма по-страшен затвор от този в собствената ви глава!“.

Пловдив Джаз Фест