Бягството не е решение

Съюзът на писателите не е в „дълбока кома“, нито е „оголял“ с напускането на четири имена. Те не са знакови – не знам да са написали стихове, които да са ги направили световноизвестни

Съюзът на българските писатели на столичната ул. „Шести септември“. Снимка: Площад Славейков - Бягството не е решение

Съюзът на българските писатели на столичната ул. „Шести септември“. Снимка: Площад Славейков

Трябваше да прочета статията на Силвия Недкова в сайта „Площад Славейков“, за да разбера, че Съюзът на българските писатели (СБП) се е „смалил рязко“, че са се водили някакви битки „на тъмно“ и „вече е достигната точката на нетърпимост“. И какъв ужас – СБП се е намесил в работата на книжарница „София Прес“, като „забрани продажбата на книги, чиито автори не са членове на Съюза…“.

И в резултат на тази груба намеса – следва „среднощно решение на Виолета Христова за напускане“, последвано от още три поетеси. След което, твърди Силвия Недкова – „когато поезията напуска, остава прозаичност, а тя обикновено се изразява в материални неща“. Нека да видим кои са „материалните неща и „материалните хора…

Вижте още: МАСОВО НАПУСКАНЕ НА СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ

Уважаема г-жо Недкова, подведена сте относно причината за напускането на продавачката В. Христова. Беше ѝ направена внезапна проверка, която установи груби нарушения в нейната работа като материално отговорно лице. Целта на проверката не беше да компрометира В. Христова в творчески план, а да провери откъде идват тези огромни загуби на книжарницата. Вероятно притеснена от една последваща ревизия, В. Христова побърза да напусне, но реши да се пише „репресирана“ и намери своите 15 минути слава. И още нещо: не е в правомощията на СБП да уволнява В. Христова – тя е назначена от УС на Агенция „София Прес“.

Репин

Ето какво констатира проверката, извършена на 17-и април:

– Рафтовете на Галерия-книжарница „София Прес“ са заети от стари книги, голяма част издавани преди 12-14 години. Има дори книги на починали автори, които не са върнати на техните наследници, нито са бракувани;

– Вместо на щандовете на книжарницата да бъде отделено централно място за издателство „Български писател“ (защото тази книжарница е създадена с идеята да бъде място за популяризация на съюзните издателства – на СБП, СБЖ и СБХ), то изобщо не е представено. На най-видно място са предимно издания на изд. „Потайниче“, на чиито книги В. Христова е редактор, съставител, автор на предговори. Рекламират се съзнателно и издания на други издателства;

– Книгите, които се продават, не са приемани с разписка или фактура, а после отразявани в компютъра, тоест книгите не са заприходявани според правилата за добрите практики. На случаен принцип поисках да видя дали има няколко от тях в компютъра: книгата на Георги Атанасов „Събличане на росата“ липсваше – хем се продава в момента, хем не е заприходена по никакъв начин. А само седмица преди това този автор имаше премиера на книгата си, от която са били продадени над 40 бр. според колеги, присъствали на премиерата. Което показва, че при прецизна проверка вероятно броят на подобни книги е доста голям, защото при разговори с членове на СБП авторите масово се оплакват как оставят книги на Виолета Христова без никакъв документ. Минават години, няма никаква практика от нейна страна да информира авторите за продажбите и да ги отчита. А онези книги, които все пак се оказа, че са вписани в компютъра, по никакъв начин не показваха дали са там за нейно лично ползване, или се водят на отчет за работодателя ѝ.

Bookshop 300×250 3

„Откакто Виолета Христова работи в Галерия-книжарница „София Прес“, това уж толкова посещавано пространство генерира само загуби – и то в големи размери всяка година“, твърди Павлина Павлова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

При един професионално направен одит вероятно ще лъснат множество по-сериозни нарушения, които са довели до лошите финансови резултати в продължение на години. Всъщност, откакто В. Христова работи в Галерия-книжарница „София Прес“, това уж толкова посещавано пространство генерира само загуби – и то в големи размери всяка година;

– От страна на Виолета Христова не се спазва никакво работно време – отваря и затваря, когато си иска. Понякога отсъства от работа по цели дни, както на 5 и 23 април. Заместват я външни за СБП хора, без тя да уведомява председателя на СБП (!?). Кога работи – това си е нейна тайна. Мислите ли, че други работодатели биха позволили подобно своеволие?

– В процеса на проверката се установи, че Виолета Христова никога не е потърсила среща нито с председателя на СБП, нито с директора на Издателство „Български писател“, за да се обсъди организацията на работата и как да се постигне по-голяма ефективност. А в Управителния съвет на „София Прес“ многократно е повдиган въпросът, че тази книжарница е на загуба и са нужни промени. Но никой не посмя толкова години да направи ревизия и да поиска смислено обяснение за загубите;

– Организирането на изложбите в Галерия-книжарница „София Прес“ се извършва по списък, одобрен от председателя на СБХ. Организирането на премиерите на книги обаче става по решение единствено на продавачката Виолета Христова и това не трябва да продължава;

– В галерия-книжарница „София Прес“ към днешна дата (за около 5 години) са проведени 143 срещи на Литературния кръг „Смисъл“, чийто председател в момента е Виолета Христова. Понеже той е външна организация за нас, би следвало да заплаща за всяко от заседанията си по 60 лв. за час, но обикновено тези сбирки продължават по-дълго. Тоест, пресметнато по 2 часа, това прави около 17 160 лв., с които е ощетена „София Прес“ само от кръга „Смисъл“! Нима някой собственик на каквото и да е помещение би позволил негови подчинени да си провеждат частни „партита“ в своя лична полза?

– Когато създава събитие във Фейсбук страницата на „София Прес“ и кани писатели и читатели, Виолета Христова никъде не споменава СБП като организатор, въпреки че по-голяма част от авторите, които правят премиери в книжарницата, са членове на СБП и по тази причина ползват безплатно това уютно пространство в центъра на столицата. Като заобикаля този факт, тя едва ли не се самоизтъква като фактор на управлението ѝ. А трудовият ѝ договор беше със съвсем други параметри – назначена е като „консултант-продавач“…

Напускането на всяка творческа организация е естествен и полезен процес на прочистване от хора, които преследват само личните си интереси и себеизява и не са допринесли с нищо за тази организация. Но на тяхно място влязоха нови попълнения през последните години, а само преди месеци член на СБП стана талантливият поет и преводач Хайри Хамдан.

В СБП никой никога не е изисквал от членовете си да се отказват от „свободата си на мислещ човек“. Като член на УС мога да ви уверя, че мислещите писатели са най-уважавани от останалите; че на заседанията ни се водят разгорещени спорове, свързани с намиране на най-правилните решения, които да защитят интересите на Сдружението; че на общите ни събрания всеки е свободен да изрази мнението си, да отправи критики към председателя и да се включи в управлението според възможностите си. Странно е обаче, че напусналите поетеси нито веднъж не са се изказали, независимо по какъв повод. Щом са натрупали толкова много недоволство, защо са мълчали? Имаме вестник „Словото днес“ – защо не написаха статии? Защо не предизвикаха дискусии? Но техни стихотворения редовно присъстват на страниците на изданието…

За В. Христова е ясно – вижте по-горе отчета от проверката. Но другите три – те от какво са недоволни? Няма я пророчицата Ванга да ни просветли и така ще си останем в неведение. Или може би е очевидно: техни книги са издадени от изд. „Потайниче” и Литературен кръг „Смисъл”…

Така нареченият от вас „всевластен УС“ е митология от близкото минало, г-жо Недкова. Избира ни Общото събрание – прозрачно и за срок от 4 години, после избираме други. За какво облагодетелстване говорите, не разбрах – членството в УС не се заплаща, всъщност ние подаряваме на Сдружението своето време, сили, понякога и лични средства.

И накрая – Съюзът на писателите не е в „дълбока кома“, нито е „оголял“ без тези четири имена. Те съвсем не са знакови – аз поне не знам да са написали стихове, които да са ги направили световноизвестни, да звучат в централни медии или да са преведени в чужбина. А останалите – „епигоните“ според вас, ще продължат да творят, въпреки злостните нападки на хора като тях, които като членове в СБП са останали чужди и на заден план по собствен избор.

СБП никога не е твърдял, че притежава българската култура, ние сме за многогласие в литературния процес и се отнасяме толерантно към писателите от Сдружението на българските писатели и Съюза на независимите писатели. Стремим се да отговорим на високите изисквания, които традицията на Вазов, Яворов и Дебелянов ни повелява.


* Павлина Павлова поиска право на отговор от името на Съюза на българските писатели в качеството си на член на Управителния съвет на Съюза.

Bookshop 728×90