Чехов, четири в едно

Маргарита Младенова събира няколко творби на руския класик в един театрален спектакъл

Осем актьори влизат в спектакъл по четири произведения на Чехов. - Чехов, четири в едно

Осем актьори влизат в спектакъл по четири произведения на Чехов.

Четири творби на Антон Чехов – прозаични и драматични – обединява в един спектакъл режисьорът Маргарита Младенова. На сцената на Малък градски театър „Зад канала“ тя поставя „Човекът, който искаше“ – изследване на проблема за разминаванията между хора, които искат едно и също.

Представлението, което е с музика на живо – изпълнявана от Стоян Младенов, е основано върху „Верочка“, „Дамата с кученцето“, „Учителка“ и „Предложение“ на Чехов, а премиерата е на 17 декември.

На сцената излизат актьорите Владо Пенев, Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Владимир Димитров, Иван Петрушинов, Луиза Григорова и Светлана Янчева. Сценографията и костюмите са дело на Ивайло Николов и Ива Тикова. Музиката е на Асен Аврамов.

chovekut-koito-iskashe

Америка за България

„Мислех си: всъщност колко са много доволните, щастливите хора! – пише в един от разказите си Чехов. – Каква съкрушителна сила е това! Погледнете го този живот: безочливост и безделие на силните, невежество на слабите, невъзможна бедност, тесногръдие, израждане, пиянство, лицемерие, лъжа … Същевременно във всеки дом и на улиците – тишина, спокойствие; от петдесетте хиляди жители на града нито един, който да се провикне, да се възмути гласно. Денем ядат, нощем спят, говорят глупостите си, женят се, стареят, благодушно мъкнат на гробищата покойниците си; но не виждат и не чуват онези, които страдат. Онова, страшното в живота, става някъде зад кулисите. Всичко е тихо, спокойно, протестира  само нямата статистика: толкова и толкова полудели, толкова и толкова ведра водка изпити, толкова и толкова деца умрели от недояждане … И такъв ред очевидно е нужен; очевидно щастливият се чувства добре само защото нещастните носят своето бреме мълчаливо и без това мълчание щастието би било невъзможно. Това е обща хипотеза. Трябва зад вратата на всеки доволен и щастлив човек да стои някой с чукче в ръка и постоянно да му напомня с чукането си, че има нещастни, че колкото и да е щастлив, животът рано или късно ще му покаже ноктите си, ще го сполети беда – болест, бедност, загуби и никой няма да го види и да го чуе, както сега той не вижда и не чува другите.“

ДС