Вино от глухарчета за Четвърти юли

Америка е вътрешно преживяване: малко от страната на Оз и много Гершуин

Хубен Черкелов, „Двайсет долара, Белия дом“ - Вино от глухарчета за Четвърти юли

Хубен Черкелов, „Двайсет долара, Белия дом“

„… и стремеж към щастие.”

Денят на независимостта не е само фантастичен филм. Навършват се 240 години от Декларацията на Томас Джеферсън.

След десет дни ще ви кажа какво е Франция за мен, но сега е моментът за две лепти по адрес на страната с най-добре съставената Конституция в света. През 2016-а се изпълват две изключително важни за англосаксонския свят годишнини: 950 дълги лета и зими от битката при Хейстингс и 240 от обявяването на независимостта на Съединените северноамерикански щати. И това има значение дори за нас тук.

Щатите далеч не са само пуканки и бургери. Америка е страната на големите открити пространства, на дългите пътища към залеза, на блуса пред караваната насред луизианските блата. Земя на полуирландско кънтри за дърварите в Скалистите планини и на джаз в нощните барове на Ню Орлиънс. И не е само музиката: това е млада, жизнена и енергична култура, както го е усетил още нашият Алеко Константинов, когато се е огледал по Бродуей. А преди него и обичаният ни Дядо Вазов казва полушеговито: „Господине, бъди американец, благородно!” Кой съм аз да споря с Щастливеца и Патриарха?

Америка за България

Защото Америка е и страната на дългите мечтателни лета на Рей Бредбъри, на неговите ирландски сенки, гуменки и вечни момчешки мечти. Езикът й е този на Стайнбек, а вкусът й – на тютюн за дъвчене и бърбън. Без лед, ако обичате. Погледът на Америка е този на дългокрака южнячка със сладко провлачен акцент, стройна като карабината на баща си. Тези неща си личат и в киното – хайде, не си мислете само за евтини филмчета, спомнете си, че Скарлет О’Хара уж не беше красива, пуснете си още веднъж „Мостовете на Медисън”. Не заради стойките на Клинт Истууд, а заради погледа на Мерил Стрийп. Америка може да бъде и сантиментална, при това за добро.

За историците Съединените щати са продължението на англосаксонския опит: Бащите на нацията са били не само модерни просвещенци, а и съзнателни наследници на Великата харта на свободите и на Habeas corpus. Те смятат себе си за потомци на древните саксонски вождове Хорса и Хенгист, у които откриват началото на собствения си стремеж към свобода. А от това надали може да има нещо по-добро. Бог, пушки и частна собственост – ей тия хубави неща.

Щатите са светлини и небостъргачи, както и безкрайни царевични полета. Това е и малко зловещата земя по Едгар Алън По, Хауърд Лъвкрафт и Стивън Кинг, които обаче винаги ни вълнуват. Страната на онази невероятна фантастика, която пълни очите на хлапетата със звезди: „Дюн” и „Хиперион”, „Междузвездни войни”, „Извънземното” и всичко, излязло изпод пишещите машини на Азимов, Зелазни и Силвърбърг. Най-сетне, Америка е вътрешно преживяване: малко от страната на Оз и много Гершуин.

Така че – честит Четвърти юли и благодаря за Кока-колата!

Bookshop 300×250 2
Bookshop 728×90