Bookshop March 2017 2

Да чуваш тишината

Забележителен концерт на „Софийски солисти“ с челиста Александър Домов и цигуларя Стоимен Пеев

Стоимен Пеев свири на два инструмента (цигулка и виола) в едно и също произведение в зала „България“ - „Киароскуро” от Гия Канчели.

Четено: 1496 пъти E-mail

С привидно като че ли случайно събрани автори от три века и с участието на прочутият челист Александър Сомов и цигуларя Стоимен Пеев, концертът „Премиери“ на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригента Пламен Джуров на 14 юни в зала „България“ изглеждаше като приятно пъстра мозайка от майсторски изпълнения. Адмирации към Джуров и за програмата, и за изпълненията!

Впрочем, през някои медии премина като реклама, че това ще са премиерни за България изпълнения. И това не беше трик за привличане на публика, а самата истина. Но жалко, през юни и декември обикновено става така: натрупват се концерти и още много други и музикални, и театрални прояви, фестивали и пр. и човек се сбърква – кое да предпочете, кое да пренебрегне. Значими изяви често се оказват незаслужено слабо посетени. Особено ако програмата или изпълнителите не са достатъчно познати. Всеизвестно е на мениджърите, че публиката, особено за камерните концерти, е по-специална и никак не е многобройна – и ето, че на 14 юни тя бе разделена между концерта, за който пиша, и втори по същото време в Камерна зала „България“. Не разбирам защо това се случва, повтаря от много години и защо никога, ама никога, организаторите не се съобразяват с останалите събития и не си координират програмите. Така губят всички. Но това, изглежда, не тревожи никого. Само някой и друг меломан или професионален музикант, който научава постфактум за пропуснат шанс.

При по-добра реклама и подреждане, убедена съм, интересът към концерта на „Софийски солисти“ щеше да е голям. И заслужен. Защото различността създаде усещането за деликатно докосване до време на други идеали и изказ в музиката. Това направи челистът Александър Сомов. Голям талант, започнал образованието си в Националното музикално училище в София, после стипендиант на престижния лондонски „Гилдхол скул“, в който печели конкурс и златен медал – награда, с каквато за пръв път през 1998-а е удостоен източноевропеец; дотогава това най-високо отличие за музика на британските университети са имали личности като големия певец Брин Терфел или прекрасната челистка Жаклин дю Пре (първата съпруга на Даниел Баренбойм, починала много млада). Още от ученик, т.е. повече от две десетилетия, Сомов концертира по света, има много награди, записи и голям репертоар, включително и камерна музика. От 2003-а той е солист-концертмайстор на Лондонския симфоничен оркестър, както и на още няколко състава на Острова, в Германия и др. А от 2006-а е и super soliste на Филхармонията в Страсбург, където е и професор.

Александър Сомов често гастролира в родината си и по принцип с по-малко познати творби – с идеята да разширява представата на публиката за възможностите и многообразието от творби за чело. Сега той изсвири Концерт от Луиджи Бокерини в сол мажор и Фантазия „Unalagrima” от Росини. Демонстрация на родство, приемственост и елегантно-изискан стил. Бокерини, композитор от XVIII век, чийто живот е минал предимно в родния Лука, Италия, и в Мадрид, е вписан в историята като един от първите концертиращи челисти в Европа и много плодовит създател на симфонии, концертна и камерна музика в стил „галантен“. И в неговото произведение, и във Фантазията, която всъщност е тема с вариации, Сомов очарова с лекотата и изрядността на изпълнението, в което имаше и красиво „изпяти“ фрази, и многообразие от сръчности, ненатрапчива виртуозност и синхрон с оркестъра. С инструмента и с душата си Сомов  беседва с публиката, транслира емоции и движи въображението.

„Софийски солисти“ изпълниха една музикална скъпоценност –„Смъртта и момичето“ на Шуберт (XIX век). Историята й започва с песен, създадена от 20-годишния музикант, после се появява и известният му квартет, рефлексия от тежко заболяване с лоша прогноза, а в края на века Густав Малер прави вариант за струнен оркестър. Който чухме – великолепна, майсторска в звук, ансамбъл и нюанси интерпретация на „Солистите“ и Пламен Джуров.

Но в центъра на вечерта бе едно странно и много силно произведение на прочутия грузинец Гия (Георгий) Канчели (1935), който от 1991-а живее в Берлин, а от 1995-а е поканен от Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен. Прочут е не само със своите седем симфонии, операта „Музика за живите“ и много камерни творби, но и с музика към 40 филма и над 30 пиеси за театър „Шота Руставели“ в Тбилиси, където години наред си сътрудничи с големия режисьор Роберт Стуруа.

Една лаконична и точна характеристика, дадена му от друг голям съвременен композитор – Родион Шчедрин, гласи:

„Аскет с темперамент на максималист, със сдържаността на притаилия се Везувий“.

Чухме една невероятна творба на Канчели – композитор, който ме покори преди много години с композиция, наречена „Киароскуро” (Светлосенки), написана за Гидон Кремер и неговата „Кремерата Балтика“. В зала „България“ сега я чухме от младото ярко дарование Стоимен Пеев (водач на втори цигулки на „Софийски солисти“), който имаше своята звездна вечер. Произведението, конструирано от контрасти, отразяващи целия ни живот, притежава една космическа необятност; в него се редуват простота и сложност, земно и възвишено, мечта и реалност, изказани по рядко срещан днес в музикалното творчество индивидуален, разтърсващо емоционален и много специфичен изказ. Лирика, отгласи от първична обредност, внезапни сривове и полети, красота и пиршество от тембри и звукосъчетания: например комбинацията на ударни, бас-китара, пиано и струнни. Гласовете на виолата и цигулката на Пеев се редуват – ту плачат, ту ликуват, ту разговарят, ту са в унисон с пианото, ударните или щрайха. Имах фантазията за кристална топка, която се върти, отразява видения – минали, сегашни, различни и накрая се завърта, смалява, потъва, изчезва някъде из Космоса. Забележително изпълнение. И преживяване.

Думите на Канчели, казани по друг повод, обясняват магията на това произведение:

„Когато пиша музика, чувствата и мислите ми се фокусират не върху проблемите на заобикалящият ни свят, а върху огромния и невидим космос, където са вечните идеи за красота, състрадание и любов. Бих бил щастлив, ако в бъдеще творбите ми – ако не ги забравят – се възприемат като опит да се избяга от тъмнината към/в светлината“.

Концертът на „Софийски солисти“ на 14 юни бе част от фестивала „Софийски музикални седмици“.


КИНОМАНИЯ 2017