Пролетен панаир на книгата
Площад е в ремонт

Да не би Хитлер да е холандец?

„Вихрушка“ в Сатирата - добра игра, но пиесата е боклук

„Вихрушка“ е за разпада на едно семейство от баща, майка, син и дъщеря. Причината е пренебрежението на всеки от тях към личното пространство на другите. Снимка: Сатиричен театър

E-mail

Странно нещо се появи на камерната сцена на Сатиричния театър. Дори се колебаех дали да се занимавам с него, но все пак актьорите Росица Александрова и Димитър Баненкин заслужават забелязване. Другите двама в спектакъла – младите Рада Кайрякова и Боян Арсов са жертва на „нещото“ и послушно изпълняват задачите си.

Пиесата е холандска на непознат за нас автор – Йерун ван ден Берх. Надявам се да е писал и по-свестни текстове, защото „Вихрушка“ е боклук. Сюжетът е за разпада на едно семейство от баща, майка, син и дъщеря. Причината е пренебрежението на всеки от тях към личното пространство на другите.

На тази тема познаваме дълбоки американски драми и качествени френски комедии. Гледали сме добри руски и полски пиеси, в които отношенията между хората в семейството се изострят, вследствие на различно възприемане на социални ценности или вследствие на непреодолими линии на характера и поведението.

Във „Вихрушка“ четиримата се скарват заради досадното настояване на майката да заснемат тържествения коктейл в чест на рождения ѝ ден. Тя желае всичко да изглежда розово за мечтаното сплотено семейство и е толкова досадна, че ти се иска да я замериш с минералната вода, която стискаш в ръцете. Бащата снима с нова камера и често не знае кое да натисне и кое да отпусне. Неговите усилия го изкарват мухльо в очите на останалите. Елементарничко, но карай да върви.

Баненкин е прекрасен като мухльо, както и Росица като досадна домакиня, която държи всеки детайл от коктейла да бъде увековечен. Изглежда, че режисьорката Александра Петрова е усетила какво се иска на зрителите и ги изпреварва, като урежда масов побой на сцената. Ама бой ти казвам! Майката шамаросва яко мъжа си, той ѝ отвръща с юмруци; младежът бие баща си, защото подозира, че той си има гадже, след като го подслушва на телефона; бащата му отвръща и хич не си поплюва; дъщерята отнася удари, докато се опитва да разтървава или да обяснява мнението си. На сцената тече як пердах, който се ожесточава и добре, че режисьорката е нямала пистолет, да ни покаже как е възникнал обикновеният фашизъм. Но какво да прави тя, след като е трябвало да измисли някаква динамика за мързеливата ситуация на сцената.

Александра Петрова миналата година взе „Аскеер“ за дебют точно на тази сцена, а сега ни принуждава да забравим това постижение. Можем да гадаем причината да се занимава с този лош текст – или е решила да се омъжва за Йерун, или прави докторат там, където той работи, а тя специализира, Театралната академия в Амстердам. Това е положението!


ДС