Дебютант развълнува Кан

Чарли и Хлапето от Египет

Натоварени на магарешката каручка, Бешай и Обама започват своето пътуване през всички социални драми от дъното на живота. - Дебютант развълнува Кан

Натоварени на магарешката каручка, Бешай и Обама започват своето пътуване през всички социални драми от дъното на живота.

КАН, специално за „Площад Славейков“

Единственият дебютант в основния конкурс от 21 филма в Кан е младият египетски режисьор А. Б. Шауки (държи името му да се изписва по този начин).

Роден е преди 32 години в Кайро от баща египтянин и майка австрийка. Сам казва, че на нея дължи присъствието си в киното. Тя била пристрастена киноманка и още като дете го „заразила с бацила на киното“. По-късно учи във филмово училище в Египет, но има късмет да продължи в Ню Йорк. Както повечето млади режисьори, започва с кратък 15-минутен документален филм за лагер (колония) от прокажени в пустинята близо до Кайро, където са изолирани повече от 1500 поразени от тази коварна болест.

Проказата (още лепра или „болестта на Хансен“) е известна от древността. Но едва през 1873 година норвежкият лекар д-р Хансен открива и успява да изолира бактерията, която след дълъг латентен период (до 20 години) причинява тежки поражения по тялото – обезобразено лице и осакатени крайници (най-често ръцете).

Америка за България

Младият режисьор е трогнат от тежката съдба на тези хора и решава да направи игралният си дебют върху същата тема. „Йомедин“ е болезнен и потресаващо достоверен разказ за обречената безнадежност на хора от социалното дъно. Бързо пише сценария още през 2014 година, но обичайните трудности с финансирането дълго отлагат проекта. Намира главните персонажи – непрофесионални изпълнители, буквално от улицата.

Главните персонажи във филма „Йомедин“ са въплътени от непрофесионални актьори.

В сюжета главният герой Бешай е около 40-годишен, рови градското сметище и така припечелва за мизерния си живот. Но когато съпругата му умира и остава съвсем сам, решава да потърси непознатите си родственици в далечно бедно село. По пътя среща десетгодишно хлапе – сираче от нубийско племе. И двамата, натоварени на магарешката каручка на Бешай, започват своето пътуване през всички социални драми от дъното на живота.

Типично Road Movie на отчаянието, безизходицата, мизерията – и все пак с някаква надежда за спасителен изход. Разбира се, сюжетният разказ е стресиращо депресивен, единствената усмивка в залата е когато от екрана се чува името на хлапето – Обама (а в действителност случайно намереният очарователен хлапак се казва Ахмед и наистина е с нубийски произход от южен Египет). Но неслучайно главният персонаж Бещай (изпълняван от поразения от проказа Раду Гамал) е християнин – копт. С тези два знака, както и с целия фон на филмовия разказ, младият режисьор определено иска да засегне някои актуални проблеми и остри социални теми, които реално присъстват в съвременен Египет, но медиите не ги експонират достатъчно ясно.

Жанровата форма носи елементи на форсирана до крайна степен социална (мело)драма, която обаче разтърсва зрителите с трагедийна сила. Като че ли сме отвикнали да гледаме подобни безхитростни филми, които не се боят да разказват простичък сюжет, но с болезнени, лесно четливи послания към зрителите. Съвременното кино, преситено от развлекателни амбиции, фентъзи сюжети и зашеметяващи технологични зрелища, се е отчуждило от забравената сила на състраданието, което десетилетия наред държи милиони зрители с насълзени очи в тъмните кинозали. Мнозина виждат в съдбата на двамата отритнати герои от египетския филм далечния силует на Чарли и хлапето от гениалния шедьовър на Чаплин. Но, разбира се, в съвсем друг социален, ситуационен и жанров контекст.

Best of Swing

А. Б. Шауки не крие пристрастията си към американското кино. Още от филмовото училище в Ню Йорк негови своеобразни „ментори“ и признати идоли са нестандартните режисьори братя Коен. А в екипа на дебютния си филм е поканил предимно свои състуденти. Главният оператор Федерико Цеска е аржентинец, а композиторът е египтянин, който живее в Лос Анджелис. С него работят върху музиката на филма, без да се срещат лично, а през Skype, всяка нощ в продължение на месец. Но очевидно усилията са си стрували. Защото дебютен филм, веднага селектиран направо в официалния конкурс в Кан (а това означава номинация за „Златна палма“), ще им отвори много врати при бъдещи проекти.

Кан обича да открива таланти и после ги следи внимателно. Така че, нищо чудно след 2-3 години името на младия египетски режисьор А. Б. Шауки да се появи отново в каталога на Лазурния бряг.

Пловдив Джаз Фест