До Константинопол и назад в един ден и две страници

Ваканцията на бургундиста

Комбинацията от истанбулското небе, от стройните минарета, протегнати към него, от бавния ритъм на арките и от неподвижните тела на джамиите отдалечава външния свят и приближава вътрешния. Снимки: Гергана Димитрова и ЕПА/БГНЕС - До Константинопол и назад в един ден и две страници

Комбинацията от истанбулското небе, от стройните минарета, протегнати към него, от бавния ритъм на арките и от неподвижните тела на джамиите отдалечава външния свят и приближава вътрешния. Снимки: Гергана Димитрова и ЕПА/БГНЕС

„В Рим прави като римляните.“
Св. Амброзий Медиолански

Сигурно е било ужасно да си бургундски рицар в османски плен при Никопол. Бездруго повечето такива пленници са загинали, а малцината оживели е трябвало да прекарат дълго време в източен плен, докато не бъдат откупени – вероятно на цената на цели села и замъци. Но от злощастната битка са изминали шестстотин и двайсет години, а пишещият тези небрежни редове не е нито рицар, нито бургундец, а само обикновен турист-бургундист. Османската империя също я няма. Останала е само някогашната й столица, прелестен град, чийто чар не може да бъде помрачен от никакви конюнктури.

Това са само няколко бързи бележки за хора с вкус към радостта от пътуването, но без много време и без огромни претенции. На влизане в града (всъщност в Града с главна буква, както са го разбирали византийците) сигурно ще минете през ужасните места на новото строителство, разпростряло се далеч навътре из красивата Тракия: отблъскващи метастази на финансово могъщество и никакво чувство към заобикалящия свят. След тези тъжни места човек може да вземе метро, а след метрото – трамвай от, да речем, Юсуфпаша до самия център на стария Стамбул, недалеч от Султанахмет. Ако сте свикнали другояче, можете да ги изпишете и като „Юсуф паша“ или „Султан Ахмед“. Истинската авантюра започва оттук.

3

Прелестен град, чийто чар не може да бъде помрачен от съвремието.

Няма да говоря за „Света София“, нито за Мехмед II и Константин ХI. Камо ли пък за двореца Топ капъ. Всеизвестните неща трябва да бъдат оставени на официалните гидове, макар че по-скоро бих препоръчал книгите на Рънсиман и Норич за спътници. Истинският избор всъщност е дали да се упътите към Синята джамия (или джамията на султан Ахмед), шедьовъра на архитекта Седефкяр Мехмед от недотам златния за османците ХVII в., която се вижда още от трамвайната спирка, или към Еминьону – пристанището на Златния рог. Това са първите възможни изкушения за всеки посетител с желание да бъде изненадан. Или пък с желание да се върне към нещо познато и обичано.

Палячи

2

6

Извън туристическите маршрути

7

Гледки от задните дворчета

Да, разбира се, джамията е ужасно място, там зли уахабити планират дявол знае какво… Нищо подобно. Молитвеният дом е не по-малко впечатляващ от самата „Света София“ и всъщност двете сгради спокойно гледат една към друга – като две планини, които нито ще се срещнат, нито ще се раздалечат.

Под куполите на Синята джамия

Под куполите на Синята джамия

Поглед от Синята джамия към Света София

Поглед от Света София към Синята джамия

За да стигне до двора на Синята джамия, посетителят ще мине през градина с огромни дървета. Високи стълби водят през три различни порти към квадратната колонада, под която сутрин няма никого освен няколко врани и – изненадващо – дружелюбни истанбулски кучета. Те, за разлика от хората, не идват на зиярет, посещение, а присъстват постоянно, като стари местни жители. По-късно през деня ще ги заменят поклонници и туристи. Човек неволно си спомня старата таашимска история за джина, превръщащ се в куче, за да се разхожда из улиците на любимите си източни градове. Прочутите котки на Истанбул нямат нищо против да делят пространството с такива кучета, а дори и набожните мюсюлмани не са особено усърдни в отпъждането на уж презряното животно. В Константинопол има място за всичко и за всекиго.

8

Котките не принадлежат на Истанбул, той е тяхно притежание.

Огромното пространство на колонадата пред „Султан Ахмед“ може да кънти от тишина или от гласове, зависи кога сте попаднали там. Атмосферата обаче винаги е уютна. Квадратът напомня, че почти нищо в ислямската култура не е съвсем ново – с малко по-друг вид на сводовете това можеше да е рефекторий на католически манастир или дори по-голяма (по-точно огромна) римска вила. Дворовете на някогашния византийски дворец на това място не са изглеждали Бог знае колко по-другояче. Това е място за дълго бавене. Ако човек седне между две колони и се загледа в импозантната фасада на самия месджид, ще открие, че мисълта му отминава отвъд религията и историята, отвъд умората и глада на пилигрима, към места на спокойното въображение. Защото комбинацията от истанбулското небе, от стройните минарета, протегнати към него, от бавния ритъм на арките и от неподвижното тяло на самата джамия отдалечава външния свят и приближава вътрешния. Чувството е наистина уютно.

Ангел Заберски представя Symphony – JAZZ
Света София

Света София

Другата възможност за дебютен ход из Града, тази към пристанището, може да се развие в няколко посоки. Разбира се, можете да пресечете моста към Галата на север и да тръгнете по хълма към старата генуезка кула. Има шанс да попаднете на улички, които да ви накарат да мислите, че сте в Италия – Истанбул е средиземноморски град със стара връзка с латинския свят.

5

Следите от Византия са навсякъде.

Можете и просто да постоите на винаги претъпканата с хора, невероятно шумна крайбрежна улица, ако обичате подобни места. Притиснати между хаотична станция на автобусни маршрути, ужасно пренаселения тунел с кичозните сергии и смътната идея да се качите на корабче, водещо за някоя от другите части на огромния Истанбул (без значение дали в Европа или в Азия, защото този град, състоящ се от множество по-малки градчета, събира много светове – земен и небесен, западен и източен, християнски и ислямски… и прочие клишета, за които всеки лесно се досеща), най-вероятно накрая просто ще си купите великолепния местен сандвич с риба и лук. Нали знаете, много се говори за изисканата кухня, за османския разкош, за византийската изтънченост, за сладкиши и сложни ястия, но човек често прибягва до онова, което е едновременно просто, вкусно и достъпно. Прясната риба не е за изпускане. Има и други приятни местни дреболии, които могат да се добавят към нея, но занаятът на туриста се краде, също като всички други човешки занимания, така че не очаквайте да издам всичко. Пък и нищо чудно също да имате своите тайни на удоволствието, така че заслужено да се подсмихвате, преглеждайки тези бележки.

4

Има нещо бургундистко и в очакването.

14

Това не е необичайна гледка по централните улици на Истанбул.

10

Небрежно достолепие

Най-сетне от Еминьону можете да се насочите към близката Йени джами или „Новата джамия“, която ще ви остави по-интимно, но също толкова силно чувство като „Султан Ахмед“. Дали ще влезете в самия молитвен дом, не мога да кажа: това са неща, които човек преценява не на последно място и според моментното си настроение. Но отново дори само дворът може да предизвика приятни емоции.

До джамията е едно от най-симпатичните, направо филмови места на този така привлекателен град: старият пазар за подправки. Ароматите му са повече от апетитни: те са настървяващи. Цените охлаждат ентусиазма, но пък какво ви пречи да се опитате в древното изкуство на пазарлъка? Кюрдите, продаващи фурми, са майстори в него, но пък след няколко минути, прекарани в цъкане с език и фалшиви откази от покупката, ще си тръгнете с някоя вкусна придобивка и с чувството, че да ви ограбят никога не е било по-забавно.

А колкото по-навътре из уличките, шума и шаренията – толкова по-близо ще попаднете край други места от по-висок интерес. Но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път. Истанбул не може да бъде обхванат нито лесно, нито бързо. И това е в реда на нещата, както с всяко наистина сериозно приключение.

13

Истанбул не може да бъде обхванат нито лесно, нито бързо.

Bookshop 728×90