Досието на Юлия Кръстева: Няма нито ред, написан от нея

Агент „Сабина“ предава на Държавна сигурност „малоценна“ информация

Юлия Кръстева е била по-скоро обект на наблюдение, отколкото агент на Държавна сигурност. Снимка: Kristevacircle.org - Досието на Юлия Кръстева: Няма нито ред, написан от нея

Юлия Кръстева е била по-скоро обект на наблюдение, отколкото агент на Държавна сигурност. Снимка: Kristevacircle.org

Може би най-важното, което научихме от папките в Комисията по досиетата, е че няма писмени сведения от Юлия Кръстева, всичко е преразкази на резиденти, а предоставените от нея сведения нямат реална стойност – и не е ясно как биха могли да навредят на когото  да е.

Ето какво прочетохме.

Първата информация от „Сабина“, както е приложена в Работното ѝ дело, е описана от някой си „Любомиров“ (запазен е правописът на оригинала):

Информация за прояви на дейци от френската компартия

Америка за България

По-време на чехословашките събития членът на ръководството на френската компартия Льороа нескрито за близкото си обкръжение симпатизирал на либерализирането. След навлизане на войските на Варшавския пакт същият взел отрицателно становище и осъдил тази наши действия. Впоследствие при корекция на позициите на партията и той корегирал официялно своето становище, но в приятелски кръг продължавал да осъжда тези наши действия и досега.

В делегацията на френската компартия посетила нашата страна през есента на миналата година бил включен и Коен – еврейн, редактор на списанието „Ла нувел критик“ и член на ръководството на ФКП (мисля на ЦК). След завръщането си разпитвал какво представлява др. Венелин Коцев и изразявал недоволство от неговата суровост при провеждане на политиката на БКП на културния фронт.

Данните са от от Ю. Кръстева и може да се считат за достоверни.

19 февруари 1970 г.

Kinomania

Любомиров

Тази информация е отчетена в „Контролен лист на информационния материал“ като написана по инициатива на резидентурата. Там в отделните колонки пише още: получена от Юлия Кръстева; с важност: малоценна (има и още по-ниска степен – неценна); с коректност: откъслечна.

В друга информация от същата дата „източникът, на когото може да се вярва“ – пише Любомиров – разказва за политически емигрант от Чехословакия, „неин добър познат от посещенията му в България преди 1966“, който „под влияние на втората си жена, която имала син от първия си мъж в Париж, решил да остане във Франция, като се надявал да се устрой добре“.

Следваща информация (от 10 ХII 1970) е озаглавена „Прояви на френската културна общественост“. В нея Кръстева разказва пред водещия си офицер, че „правителството назначава на отговорни постове в културните научно-технически иследователски институти и държавни учреждения интелектуалци с десни и реакционни схващания, които служат на буржоазната върхушка“.

Във френското радио и телевизия и други „пропагандни институти“ имало „много ционисти, които умело прокарват произраелски становища“. Същото било положението и в ежедневните и седмични печатни издания. Сред културните дейци имало и много троцкисти, които водели активна борба срещу Френската комунистическа партия. В тази информация Кръстева съобщава и че „членът на ФКП Луи Арагон продължава своята линия на несъгласие с Партията по чехословашките събития. През последните две години Арагон все по-открито отива към разбирателство и даже сътрудничество със сюрреалистите в лицето на Бретон“.

„За усилията на Франция да разшири влиянието си в арабските страни“ се нарича поредната информация от 4 март 1971 г. Юлия Кръстева споделя впечатления от симпозиум по Палестинския въпрос, организиран в Кувейт, на който е присъствала. Изброява имена и мнения на участниците – и това сведение, както всички дотук, отново е определено като „малоценно“. По-нататък има информации относно „Палестинските съпротивителни организации“ (малоценна, защото „сведенията са много общи и при това са известни от официални източници“). В общи линии това се отнася и за получените по-нататък информации за „прояви на мароканска прогресивна организация във Франция“, „увеличаване на прокитайските настроения в културните среди и интелигенцията“, „левичарски организации и връзката им с Китай“ и „дейността на Палестинския национален фронт във Франция“.

Томът съдържа и описания на две срещи със „Сабина“, в които ДС изразява определено недоволство от нея. В единия от двата доклада с червено са подчертани следните редове:

Сабина и мъжът ѝ са преминали окончателно на маоистки позиции, а съпругът ѝ отказва да сътрудничи с ФКП“

и

„Тъй като тя се опита въпреки очевидното ѝ антисъветско настроение да убеждава, че водели разяснителна работа и то само на идеологическия фронт и не участвали в антисъветски манифестации, наложи се да ѝ покажа тук приложения апел-протест срещу жервите на репресиите в Чехословакия“.

Сред запазените от ДС документи намираме и информация, извлечена за Юлия Кръстева от писмо на Блага Димитрова до Йордан Василев. Ето какви подробности за агент „Сабина“ са интересували нейните началници:

„- Притежавала малка лека кола, а съпругът ѝ Филип – голяма;

– Имала апартамент от четири стаи със старинни мебели;

– Юлия решила да нямат деца, тъй като за Филип било необходимо спокойствие;

– Заедно с мъжа си обядвали на ресторант „Лилас“ срещу тях;

– Блага ѝ подарила своя китайски пръстен;

– В салончето имало китайски джунджурийки;

– Когато Блага ѝ подарила старинно българско украшение, Юлия се смутила;

– Юлия била заедно с Джо (др. Г. Джагаров) на „Пигал“.“

Когато човек чете документите, постепенно започва да разбира, че информацията за Юлия Кръстева е значително повече от информацията от Юлия Кръстева. Томът, наречен „Лично дело на Сабина“, е значително по-дебел от работното ѝ дело. „Личното дело“ съдържа справки за изразходвани суми от „Сабина“, лични документи и снимки, справки за нея от комсомолските организации в училището и следващите ѝ местоработи, справки от различни други агенти, доклади за проведени срещи с нея и писма. Един от първите документи в него се нарича „Опис на изразходваните суми от Сабина“ и съдържа графи за датата, сумата, повода и забележки – но бланката е напълно празна.

Справките от комсомолските организации, в които е членувала до 1965 г., я описват като сериозна, възпитана, културна девойка, пропагандист в квартала, отлична ученичка и студентка, активист.

В друга справка след среща с нея пише, че другарят Владимир Костов (Стрелцов) „е подготвил психологически журналистката Юлия Кръстева“, която е на специализация в Париж „да бъде в услуга по линия на официална работа“. Пак там „Центара уведомява Стрелцов Костов да ползва Юлия Кръстева на официална база“.

В едно сведение агент „Венцеслав“, срещнал се с Юлия Кръстева в Париж, разказва, че тя смятала „културния живот в България за страшно еднообразен, всяко свободомисклие и търсене е потискано“. „Венцеслав“ пише, че Кръстева е прочела статия върху структурализма от акад. Пантелей Зарев, но тя я определила за толкова повърхностна, че не заслужавала никакъв интерес. Говорела с голяма снизходителност за съвременната българска литература.

Особен интерес представлява „Справка“ с гриф „Строго секретно! екземпляр единствен“, подписана от НОР (Нещатен оперативен работник) Димитров, от 12 юни 1975 г. (по това време тя вече не сътрудничи за ДС, но интересът към нея от ДС продължава). НОР Димитров очевидно е автор с професионални успехи, с „контакти и връзки с изтъкнати и отговорни хора у нас и у други страни“ – поне така сам се представя, и с „публикации и проекти в чуждестранни списания“. След като разказва за срещата си с Юлия Кръстева, той прави следното уточнение:

„В средата обаче, в която се движи и работи освен, че се смята за „върха на френския интелектуален елит“ (близка е напр. с Жан Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания“.

От докладна записка от Лука Драганов, зам.-началник на отдел „Консулски“ до зам.-министъра на външните работи Живко Попов, научаваме интересни подробности. Разбираме, че Драганов се е срещнал с Юлия Кръстева в Париж по повод нейно писмо-оплакване. Родителите ѝ не са получавали разрешение да ѝ гостуват в Париж, за да видят тримесечния ѝ син.

„Заявих на Кръстева, че България няма да коленичи пред заплахата, че съпругът ѝ ще напише статия против нашата страна и че не е достойно за една българка да се отплаща така на Родината си. Допълних, че имаме евентуално и с какво да отговорим, тъй като сестра ѝ стои вече четири години във Франция и иска продължение на паспорта с още три години. Кръстева обясни, че нямали намерение да заплашват България, но съпругът ѝ не можел да разбере как след всичко казано в Хелзинки да не се разрешава на двама възрастни родители да видят внучето си. И в яда си казал, че ще напише за това в „Монд“.

От всичко, което прочетохме, става ясно, че Юлия Кръстева е привлечена официално към сътрудничество в края на 1970-а, давала е само устна информация за ФКП и културни дейци във Франция, както и за арабски и промаоистки групи, пак във Франция. Данните ѝ не представляват особен интерес (всички са квалифицирани като „малоценни“), забравя да се явява на договорените срещи. От последния доклад в папката, който е от 1977 г., някой си подполк. Вл. Владимиров е написал:

„Тъй като се установява, че е преминала окончателно на промаоистки позиции, тя е изключена от сътрудническия апарат в началото на 1973 година“. 

След всичко прочетено става ясно, че докладите за Юлия Кръстева в ДС са много повече, отколкото тези от нея. И възникват множество въпроси. И първият от тях може би защо тя не е намерила начин да съобщи сама през изминалите 29 г. след падането на тоталитарния строй в България за контактите си с Държавна сигурност.

Пловдив Джаз Фест