Bookshop March 2017 2

Дуендето на живата плът (галерия)

Националният балет на Испания с вълнуващ спектакъл в зала 1 на НДК

Серхио Бернал, солист на Националния балет на Испания в „Болеро“ на Морис Равел. Снимки: Емил Георгиев

Четено: 2789 пъти E-mail

„Болеро“ на Равел има един връх в балета – Мая Плисецкая, в хореографията на Морис Бежар. Трудно достижимо въплъщение на тази мажорна мелодия, играна от десетки майстори на танцовото изкуство по света. Музиката на Равел има силата на прилив, огрян от горещата палитра на слънцето по изгрев – прилив, който се повтаря и повтаря с мощ, уголемяваща се до избухването на напрежението като фойерверк на финала. Въздействието на музиката е като наркотик, затова – опиянени от нея – бихме приели всяко несъвършенство на сцената като шедьовър.

Националният балет на Испания обаче има солист, който живее в болерото на Равел така красиво, сякаш е написано от автора тъкмо за него. Серхио Бернал пресъздава на сцената дуендето на композитора, онази божествена частица, така търсена, желана и недостижима. Музиката видимо вълнува до захлас танцьора, той е едновременно неин роб и господар. Виждаме как вдъхновението се заражда у него, пулсира, расте, съпротивлява се на тълпата наоколо, поддава се на изкушението да се слее с нея, докато не се откъсне и извиси.

Серхио Бернал интерпретира версията на хореографа Рафаел Агилар.

Изключително пластичен, Бернал представлява съвършена инкарнация на това произведение в телесна форма. Движенията му привидно пресъздават елементи на фламенкото, но всъщност са свободна алегория на нарцисизма, той представлява създание, чиято красота хипнотизира дори самия него. Изкуството на балета владее езика на тялото, а музиката има силата да превръща човешката анатомия в понякога болезнено вълнение. На сцената Серхио Бернал е произведение на изкуството, платно на импресионист, виртуозно изпълнение на цигулка… Хореографията на този танц е на Рафаел Агилар.

Моменти от „Болеро“ със Серхио Бернал

Очевидната кулминация на спектакъла на Националния балет на Испания – „Болеро“ на Равел – бе поставена в края на първата част. Освен бляскавото изпълнение на Серхио Бернал, в зала 1 на НДК видяхме и други изключителни танци. Един от най-изящните бе „Самотата на шала“ на Естер Йорадо. Дамата не е позната за широката публика у нас, но присъствието й със сигурност има дълбока диря в испанската култура. Хореографията на този танц, създаден от Бланка дел Рей, е национално културно наследство. В изпълнението на Естер почувствахме огромната емоция на испанците, интерпретирана в играта с шала, в която нито едно движение не бе повторено.

Естер Йорадо танцува под живото изпълнение на трима певци и двама музиканти.

Изключително красив бе и романтичният танц „Luz“ на Мириам Мендоса и Едуардо Мартинес, както и соловото изпълнение „Ser“ на Инмакулада Саломон.

Преди представлението в София Серхио Бернал сподели за „Площад Славейков“, че се надява публиката да си тръгне с желание да гледа трупата на Националния балет на Испания отново. И тъкмо това е чувството, което този гастрол предизвика у нас. Завиждаме на публиката в Русе (10 юни) и във Варна (14 юни), че ще види този спектакъл за първи път.

Още мигове от представлението в зала 1:


Bookshop March 2017 1