Bookshop March 2017 2

Двигатели, врати и жаби падат от небето

Селя Ахава – между Бакман, Пулен и Хармс

С усет на добър киносценарист, Селя Ахава извежда историята си извън познатото, делничното и предвидимото и изненадва на всяка крачка не само с изобретателност на сюжета, но и с умел поетичен ритъм.

Четено: 1841 пъти E-mail

Тя е северната Амели Пулен. Незабавно се влюбваш в неподражаемият ѝ стил и смешно-тъжните истории за чудаци в плен на „случайностите на съдбата”, падащи от небето като абсурдни невероятности. По изобретателност сюжетите ѝ напомнят тези на Етгар Керет и Фредрик Бакман. А езикът и стилът ѝ са като нож, закален от Даниил Хармс.

Завършила драматургия и писала сценарии за радио и телевизия, финландката Селя Ахава има безпогрешен усет към изключителното, невероятното, извънмерното. Романът ѝ „Неща, които падат от небето” (изд. „Колибри“) получава наградата за литература на Европейския съюз и е номиниран за престижния приз „Финландия“. Удостоена е и с наградата за разпространение на финландската литература „Факлоносци“. И има защо.

Историята от „Неща, които падат от небето” е трудно да се разкаже. Тя оплита животите на обикновени хора с меко казано странни съдби. Момиче, което си играе на Еркюл Поаро и има навик да огражда тела с тебешир, неговата майка, която е повалена от падащ от небето посред лято огромен къс лед, лелята на момичето, която печели два пъти джакпота от лотарията, но си купува неща от промоции, рибар, удрян няколко пъти от мълния, жена, която е бременна с русалка в корема… И още подобни чудаци.

С усет на добър киносценарист, Ахава извежда историята си извън познатото, делничното и предвидимото и изненадва на всяка крачка не само с изобретателност на сюжета, но и с умел поетичен ритъм.

Понякога небето пада, друг път земята потъва. Понякога изневиделица ни застига такова непонятно щастие, че с него е трудно да намериш сили и да продължиш. Понякога се случва нещо – само един-единствен път, но до края на дните си се питаш защо се е случило. Друг път не се случва нищо и до края на дните си се питаш защо нищо не се е случило.

По-голямата част от действието на книгата е от името на подрастващо момиче. Наивитетът и чистотата на детската рефлексия, особената философия на подрастващото съзнание, необременеността му от  социални предразсъдъци, мощната сила на детската вяра и любопитство към света зареждат като адреналинна бомба.

Допълнителен бонус към шантавия сюжет са въвлечените модифицирани приказни сюжети, а и един особен списък на падащи неща:

Двигатели. През август 2000 г. паднал единият двигател на самолет на KLM. Капитанът успял да се приземи аварийно на един плаж. Врати. През ноември 2005 г. от самолет Боинг на „Бритиш Еъруейс“ паднала врата и се принудили да приземят машината аварийно. Вратата се сгромолясала само на двайсет метра от двойка, излязла на разходка. Гума. През май 2001 г. се откачила дясната гума на самолет на „Блу Панорама Еърлайнс“. Капак. През октомври 1999 г. капакът на колесника на самолет на „Делта Еърлайнс“ се откъснал и паднал насред тихо предградие. Метеорити. „На 30 ноември 1954 г. Елизабет Ходжис спяла своя следобеден сън в дневната си, когато през покрива й паднал четирикилограмов метеорит, отскочил от радиото и улучил Елизабет по бедрото.“ Риби. Когато се срещнат горещ и студен въздух, случва се да се породи някое малко торнадо, което засмуква риби и други морски създания от водата и ги отнася на сушата. Жаби. През 1794 г. френски войници били улучени в тила от стотици опашати жаби. Топки за голф. През 1969 г. във Флорида валяли стотици топки за голф. Тук обаче се казва още, че има случаи, в които теорията за торнадото не функционира съвсем. През 2002 г. в Северна Гърция валяли чисто и просто хамсии.


Среща на Селя Ахава в София ще се проведе на 30-и март, от 19 часа, в книжарница Сиела – Ректората.

ДС