Едно светло пътуване с БДЖ

Снимка: Площад Славейков - Едно светло пътуване с БДЖ

Снимка: Площад Славейков

На светлата дата 9-и септември пътувах с БДЖ към светлото бъдеще. Всъщност, възнамерявах да пътувам с автобус от „европейската столица на кОлтурата“ Пловдив до българската столица София. Оказа се, че от втория по големина град до първия АВТОБУСИ НЕ ПЪТУВАТ, защото на фирмата превозвач ѝ е прекратен договорът поради неспазване на клауза и продаване на билети на цена, двойно по-висока от тази, с която „Витоша експрес“ печели обществената поръчка. Казах си: нищо, нали имаме БДЖ, те ще ме доставят коНфортно до столицата.

Пристигайки на жп гара Пловдив, се отправих към една врата с надпис „Билетна каса“, където бях посрещната от сърдита касиерка с думите:

„Какъв влак, това е каса за автобусни билети?“.

Разгеле, викам, дайте ми билет за София.

Репин

„Няма автобуси за София!“

Ох! Затътрих се към мистичните билетните каси за влакове. След мен момче и момиче влязоха и проведоха горе-долу същия диалог. След като най-сетне открих билетните каси за влакове, закупих билет първа класа, защото живея в европейска, стабилна държава и като преподавател имам висока заплата (няма да ви кажа каква, щото ще пукнете от завист) и мога да си позволя да пътувам в луксозната първа класа на БДЖ.

Попитах колко време трае пътуването и разбрах, че е 2 часа и половина. Значи, през последните 30 години, докато съм остарявала, влаковете са започнали да се движат по-бавно (спомням си, че през далечната 1988 г. разстоянието Пловдив-София с влак се вземаше за около 2 часа). Ееех, демокрацията и това ни отне… А може и Иван Костов да ги е продал тез бързи влакове… но то сигурно е станало, за да се наслаждаваме на невероятното, изключително, коНфортно и… изчерпа ми се речниковият запас… ПЪТУВАНЕ С БДЖ.

Нейсе, пристигна влакът и аз чинно се отправих към Вагон А, както пишеше на билета ми. Оказа се, че Вагон А не съществува, но какво от това, поне имаше вагон, на който помпозно се мъдреше „1“ и аз самодоволно влязох в него. Затърсих трескаво място 34 и какво мислите: не само няма Вагон А, ами няма и Място 34. Оказа се обаче, че на половината пътници МЕСТАТА ГИ НЯМА! Започнаха крясъци, викове (байганьовски, не европейски) и, признавам си, аз също се държах като див балкански субект…

Bookshop 300×250 2

Пристигнаха органите на реда и ни призоваха да не нарушаваме обществения ред! На моя въпрос „Къде го тоз ред?“ господин полицаят ми отговори, че те (служителите на БДЖ) не били виновни! Рекох му: О, да, то аз съм виновна, че съм тръгнала да пътувам. И то с БДЖ! Много се извинявам и обещавам никога повече да не правя така…

Скандалът се разрасна, пристигнаха касиерката, кондукторите и машинистът и почнаха да се разправят кой е виновен. След като се разбра, че ВИНОВНИЯТ Е НЕИЗВЕСТЕН, касиерката иронично ми предложи ако искам да си върна билета. Попитах я не ѝ ли е неудобно, и че вместо да ми се извини като на клиент, тя ми се подиграва, при което господин блюстителят на реда ме попита:

„Ще ТЕ стопли ли, ако ТИ се извини?“.

Попитах го познаваме ли се, та ми говори на „ти“… но той или не ме разбра, или аз не помня в кой от миналите животи съм го срещала, сигур ми е бил я супруг, я любовник… Една руса девойка с чувство за хумор им предложи жандармерията да ни превози до София, но те бяха сериозни блюстители на реда и не реагираха на тази плоска шегичка. В крайна сметка ни беше поставен ултиматум или да се качваме и да пътуваме правостоящи в този влак, или да чакаме следващия, в който задължително щяло да има места, най-малкото във вагон-ресторанта (!!!), защото бил „Слънчев бряг“. Не знам какво значи точно влак „Слънчев бряг“ (ако някой знае, да ме светне), но направих асоциация с един друг „Слънчев бряг“, където са „командировали“ враговете на народа и бързо се покачих в коридора на вагона първа класа и започнах да снимам правостоящите пътници, по-голямата част млади хора, които ме гледаха с празни погледи, а една също правостояща перхидролена госпожа с вид на активистка от бригадирското движение презрително ми рече:

„Като снимаш, та голяма работа… нищо няма да стане!“.

Отвърнах ѝ с цялата любезност, на която съм способна, че с такива като нея наистина нищо няма да стане, но тя беше челична и не реагира на моя глупав коментар.

Влакът тракаше и скърцаше ужасно, сякаш всеки момент щеше да се разглоби и ние да литнем надолу, пардон нагоре към още по-светлото бъдеще. Получих внезапен порив да започна да пея комунистически маршове, но не си спомних нито един, защото демокрацията и тях ми отне…

Накрая естеТствено дойде и хепиендът, пардон, какъв ти хепиенд, то си беше жива трагедия: раздялата с влака-стрела първа класа на БДЖ! Пророних една сълза, може и две да бяха, де да знам…

На слизане от това чудо на бг светлото настояще един артистичен субект с вид на хипи и прическа и брада ала Карл Маркс ни изгледа презрително и умозаключи: „Комунистите са ви промили мозъците!“, след което побегна в тъмнината на европейската столица, сигур към светлото настояще.

Та така, скъпи приятели, аз съм един тъмен балкански субект, на когото демокрацията отне всичко и комунистите промиха мозъка, та не мога да видя светлината, просперитета и стабилността на държавата ни, ръководена от такива светли умове като… избройте си ги сами, ако сте с непромити мозъци. В малкото си останал промит мозък ще запазя завинаги светлия спомен от светлата дата 9 септември 2018 г., когато пътувах с БДЖ!


Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.

Bookshop 728×90