Филмът, поръчан от Кристо: портрет на чудесната лудост

Режисьорът Андрей Паунов представи в Торонто документалния си филм „Да ходиш по вода“ за инсталацията „Плаващите кейове“

„Плаващите кейове“ на Кристо - събитието в културата на 2016 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Филмът, поръчан от Кристо: портрет на чудесната лудост

„Плаващите кейове“ на Кристо - събитието в културата на 2016 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Да ходиш по вода“ (Walking on Water) – документален филм за „Плаващите кейове“ на Кристо – представи Андрей Паунов на Международния филмов фестивал в Торонто. По този повод канадското списание „POV“, специализирано за документално кино, покани режисьора и артиста в разговор за продукцията.

Усилията на Кристо с „Плаващите кейове“ са уловени брилянтно в новия документален филм „Да ходиш по вода“ на Андрей Паунов („Георги и пеперудите“, „Момчето, кото беше цар“), пише журналистът Пат Мюлен. Историите на Кристо многократно са били документирани, най-познати са филмите на Дейвид и Албърт Мейзълс „Christo’s Valley Curtain“ (1974) и „Кристо в Париж“ (1990), но камерите никога не са били толкова привилегировани за така дълбок и близък поглед върху занаята на Кристо както тук, отбелязва „POV“.

Филмът на Паунов е поръчан от самия Кристо. Създаден е от 700 часа материал, заснет по време на конструирането на инсталацията.

„Това е прекрасен портрет на чудесната лудост, предизвикана от изкуството: страстта, посвещението, главоболието, проблясъците на вдъхновение“, пише Мюлен.

Америка за България

Разговорът започва с наследството, оставено от братята Мейзълс, с които Кристо се среща през 60-те години. 83-годишният днес артист си припомня, че той и двамата Мейзълс били като семейство и откакто работил с тях за пръв път през 1961-а година, единствено те документирали проектите му. Но след смъртта на Албърт през 2015-а, Явашев кани екип от оператори да заснеме инсталацията на езерото Изео.

„Включих се в проекта към края на „Плаващите кейове“ – разказва Паунов. – Имаше около 10 екипа, които следваха Кристо в различните периоди от инсталацията. Някои снимаха от въздуха, други просто ходеха след него, а имаше и подводни камери – много кадри не попаднаха във филма. Имаше толкова много материал, че ми отне три месеца по десет часа на ден, всеки ден. Нямаше предварителна концепция или обща насока, в която екипите са снимали.

С асистентите ми гледахме заедно, обменяхме файлове, откривахме какво е записано. За щастие, живеем в дигиталната ера и имаше дни, в които камерата е снимала, снимала, снимала… Измежду тази материали имаше брилянтни малки парченца, където можеше да видиш Кристо и всичките връзки със семейството му, които стоят зад проекта. Така започнахме да сглобяваме пъзела.“

Режисьорът искал да покаже кейовете така, както хората не са ги виждали в стотиците кадри в Инстаграм, в онлайн медиите и телевизията. Търсил е да покаже „не нещото, а човека“. Паунов продължил да документира приключенията на Кристо и след съвместната им работа по „Плаващите кейове“, снимал е и началото на „Мастаба“.

Best of Swing

Вижте още: СИЯНИЕТО В ИЗЕО

На въпрос защо е толкова важно всеки негов проект да бъде заснет в детайли, Кристо отговаря:

„Бяхме много въодушевени да покажем на хората това, което не се вижда често от публиката: конфликтите, драмата, душата на творбата. Това е причината, поради която не работя с поръчки. Всичките ни проекти повече от 50 години предават тази енергия, когато бъдат разбрани, а не защото някакъв кмет на града или корпоративен директор ни е дал пари, за да направим скулптура“.

Кристо държи инсталациите му да бъдат заснети, но признава, че никога не гледа материала – защото „аз преживявам проекта, наслаждавам му се с всичкото страдание, той е част от моя живот“.

„Какво научихте един за друг като артисти по време на проекта?“, пита журналистът.

Паунов шеговито отгоаря, че Кристо го е научил да ходи по вода, а художникът заключава:

„Изкуството е най-важното нещо в живота ми. Не обичам да споря, защитавам или раздавам морал. Аз съм срещу абсолютно всичко, което е пропаганда – религиозна, политическа или екологична. Само човеците могат да правят изкуство. Това е неудържим порив и не може да бъде оправдан от чувството за добро или лошо. Изкуството е изкуство“.

Вижте още: ИТАЛИЯ В ПИСМАТА НА КРИСТО: ПОБЪРКВАНЕ ЗА ДУШАТА

Пловдив Джаз Фест