Bookshop March 2017 2

Филоксерна зараза в литературната ни класика

Нов сайт, посветен на българската литературна класика, представя 13 автори - избирани, изглежда, по някакъв таен жребий, например според петата буква от фамилията им

Четено: 2312 пъти E-mail

Всички сме чували клишето, че младите не четат много и разчитат на интернет, за да посъберат каквото могат като информация. Кой ще ти чете дебели книги? То пък и едни книги! Пък и само по библиотеките се намират! И то пък едни библиотеки… с едни бюджети! Колко е истината в това клише за младите, времето ще покаже. Но можем да се запитаме какво правим ние, за да имат въпросните млади достъп до българската литература. Какво правим ние, за да будим техния интерес към изкуството и по-фините възприятия за света въобще?

Даваме им тестове и им поднасяме предъвкани клишета в безобразни във всяко отношение учебници и помагала! Това правим ние.

Но ето, Литературният институт към БАН, Столична библиотека и Националния литературен музей са се заели да поправят тази грешка и са създали сайт с амбициозното заглавие „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“. „Културни контексти“ – това звучи така академично и бюрократично гордо! Този сайт, или по-скоро този „културно-образователен продукт“, както самите му създатели го наричат, е замислен за „разнородна аудитория“ – „широката общественост, учащи, специалисти, социални групи в неравностойно положение (роми), българските училища в чужбина“. Някой с повече търпение може да се порови и да ни осведоми за цената на „продукта“, както и за фирмите, наети да го осъществят – „Прима Софт“, „ПСИТ България“ ООД и „Камея ГРУП“. Примитивният дизайн на сайтовете на последните две толкова си прилича, че най-вероятно е плод на едни и същи сръчни ръчички, изкусни в печеленето на държавни поръчки. Но да оставим въпроса кой с кого си пие кафето и на каква цена за данъкоплатеца, а да обърнем внимание на самия сайт „Българската литературна класика – знание за всички“ – нали с него ще учим широката общественост и българските деца в страната и чужбина?

И първото, на което ще ги научим, е, че най-важното в литературата са емблемите на институциите, проектите, програмите, имената на чиновниците в споменатите институции, а най-накрая някакви „автори“, сред които и един неизвестен досега, наречен „ромска култура“ – защото ромите нямат автори с имена: те имат „ромска култура“.

И най-върлият дилетант в графичното оформление би ви казал, че освен в Япония, Израел и още дузина страни, където се чете отдясно наляво, най-важните полета на една страница на български са вляво и горе. Съответно най-важната информация, включително и за навигиране на сайта, се слага там, а най-маловажната в долната част на страницата. Е, в „Българска литературна класика“, това дигитално хранилище на българското културно наследство, най-незначителният елемент, забутан в долния десен ъгъл, е „търсене в каталога“. Че на кой би му хрумнало да търси нещо в една дигитална библиотека?

Всъщност аз се питам дали цялата работа не е някакво заклинание, в което всичко е наопаки. Може би затова и авторите са 13 (!) и изглежда са избрани по някакъв таен жребий, например според петата буква от фамилията им. Авторите са: Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов. Ако някой открие зашифрования код в този списък, нека да го сподели. А може би идеята е, че всеки, който го прочете, веднага би възкликнал: „А къде е еди-кой-си?“ и според името, което първо изникне в ума му, ще може да познае дали синьото или червеното е любимият цвят на „програмния оператор“ на проекта (кодово название на Министерството на културата).

Но хайде, да кажем, че с малко търпение се ориентирате в сайта и решавате да разгледате: да видите например кой е Михалаки Георгиев. Кликвате и… о, чудо на чудесата! Някое детенце си е играло да изрязва картинки, да им гори краищата, понеже на баба му в албумчето такива снимки е видяло до хербаризирани розички и еделвайсчета, а после ги е залепило по страницата къде както му хрумне. Ето, най-отгоре се мъдри „Животопис“ – коренно различно от „Биографични материали“ в другия край. После „За творчеството на…“ – понеже „За творчеството на…“ е по-важно от самото творчество, напълно разбираемо, поне за работещите в Института за литература. А после има „Любопитно“… Я да видим! Кликваме и веднага ни се изписва с големи кафяви букви (с черни би било скучно):

HOME\ Автори\ Михалаки Георгиев

Наистина любопитно! Любопитно е кой си е оставил ръцете?

И защо ли фонът на всички страници на този сайт е намачкана хартия? Това ли е българската класика – смачкана хартия и обгорени снимки? Сувенирчета от несподелена любов?

Но да се върнем на Михалаки Георгиев: някаква Александра Антонова е избрала тук 14 (четиринадесет) любопитни неща за него, дадени в списък с римски цифри и подточки с арабски такива. Какво по-интересно за четене от един въздълъг списък с факти като този: „IV. Възпитаник на Кралската чешка висша стопанска и стопанско-промишлена земска школа в Табор, която завършва през 1874 г., Михалаки Георгиев е автор на редица приносни научни изследвания“? Вече мога да си представя нещастното дете, на което учителката по литература – от същото поколение и със същия манталитет като авторите на този сайт – е дала за домашно да направи „презентация“ (едно време се казваше „доклад“ – как се променят нещата!). Та това дете ще се помъчи да изчете „любопитното“ за Михалаки Георгиев, защото все още има някаква вяра, че възрастните около него наистина искат да го научат на нещо. То ще попрепише нещо тук-там и убедено, че явно за възрастните като учителката му фразите „автор на редица приносни научни изследвания“ и „назначен за директор на I-то Българско земеделческо-промишлено изложение“ са от любопитни пре-любопитни, детето ще се върне в час с цитати от тази страница и ще изнесе „презентацията“ си, на която всичките му съученици ще умрат от скука и ще си цъкат скришно по телефоните. Това ще бъде първият – или поредният – урок на детето и съучениците му по „мижи да те лажем“, основен принцип за получаването на добри оценки и въобще за напредък в съвременния живот. Ето ви механизъм за подмяна на понятията, черно на бяло – пардон, не черно на бяло, ами сиво на смачкано пембено!

Въображаемият ни герой обаче – детето-ученик с някаква вяра в света – решава да провери какво е написал все пак този Михалаки Георгиев, български класик. Кликва на „Библиография“ и що да види!

От късмет е всичко на тоя свят: Разказ из съвр. живот/ Михалаки Георгиев. – София, 1904 (София: Дневник). – 14 с.; 25 см.

Отчет върху Всеобщото земско унгарско изложение в Будапеща през 1885 г.: Рапорт до г. М-ра на финансите/ Михалаки Георгиев. – София, 1885 (София: Държ. печ.). – 31 с.; 37 см.

Положението на филоксерната зараза в гр. Видин и мерките, които се препоръчват за ограничение на заразата/ Михалаки Георгиев. – [Видин], 1884.

Разкази/ Михалаки Георгиев; Под ред. на Георги Караславов. – София: Бълг. писател, 1973. – 503 с.: с 1 портр.; 19 см. – (Български писатели)…

Чуди се и се мае нашето дете – какво става? „Положението на филоксерната зараза“ да не е и то хумореска? Не ще да е. А! Сеща се детето, понеже е умно: авторите на тази библиография са я подредили за широката общественост и децата в училищата в България и чужбина по азбучен ред на заглавията, а не според типа публикация и хронологично, както е обичайно. Ти да видиш новаторство! И ето ви втори – или пореден – урок по подмяна на понятията. Обещават ни „знание за всички“, а ни предлагат тъпоумие и небрежност за всички.

Няма да отегчавам читателите с повече детайли, илюстриращи пълната неадекватност на този сайт. Той е толкова лошо структуриран, толкова грозно и кичозно представен (естетика тип „кът на патрон на класа“), толкова скучен и неточен, толкова инертен и клиширан като съдържание (познайте ромите с какво ни се представят – със сватбени рокли!), че ни остава само да се запитаме: това „продукт“ на чиста глупост ли е, или на чисто мошеничество? Или няма разлика между двете в днешно време? Към какво бъдеще се стремите вие, авторите на този сайт, след като сте тръгнали да търгувате с културното наследство на всички ни, и то за две стотинки? След като сте тръгнали да учите децата отрано как да се преструват и да отбиват номера, пък ако може така да изкарат тук петица, там пет лева?

Но и на вас сигурно не ви е лесно – защото от безсмисления труд, а още повече когато е само имитация на труд, по-убийствено нещо за духа няма. Как се чувствахте, докато симулирахте семинари за ромските студенти, за да ги научите как да използват сканер (!) и им раздавахте смехотворни сертификати след това? Как се чувствахте, докато слагахте снимка на „фрагмент от бюфета“ (Боже!) на Иван Вазов или шапката на Фани Попова-Мутафова?

Шапката на Фани Попова-Мутафова, илюстрация в сайта

Част от бюфета на Иван Вазов

За това ли платихте 200 000 лева или колкото са там? А знаете ли колко щеше да струва да се сканират просто произведенията на тези 13 автори, да се редактират с OCR и да се сложат в един простичък архив (стил Gutenberg Project), за да имат достъп до тях всички способни да четат на български в страната и в чужбина – защото българите имат нужда – въпиeща нужда – именно от най-простичък достъп до собствената си литература? Знаете ли? Е, но нямаше да можете да си сложите логото там и да се отчитате на всеки два месеца пред „програмния оператор“, защото работата щеше да бъде свършена за два-три месеца и щеше да ни излезе (на всички нас, европейските данъкоплатци) десет пъти по-евтино.

А сега като гледате отрочето си – този „културно-образователен продукт“, който е за боклука – как се чувствате, скъпи доктори, доценти, научни сътрудници, библиографи, ръководители, директори и прочие? Срам ли ви е? Надявам се от дъното на душата си.


ДС