Галин Стоев: Обществото ни отрича болката

Вече всичко е достатъчно черно и безнадеждно, време е да алхимизираме това страдание, казва режисьорът

Сега пред българския зрител предстои да види Галин Стоев в две режисьорски превъплъщения – и в театъра, и в киното. Снимка: Емил Георгиев - Галин Стоев: Обществото ни отрича болката

Сега пред българския зрител предстои да види Галин Стоев в две режисьорски превъплъщения – и в театъра, и в киното. Снимка: Емил Георгиев

Ние живеем в общество, което отрича болката – избягваме да говорим за нея, за старостта, за нелицеприятни неща и всъщност се вкарваме в една изкуствена амнезия, която да ни опази от страданието поне донякъде, без да си даваме сметка, че то се акумулира на друго ниво и в един момент се стоварва. Това казва режисьорът Галин Стоев в интервю пред Ирина Гигова за „Монитор“.

По думите му страданието ни „така или иначе присъства у нас, а в официализираната версия на живота ни се правим непрекъснато, че го няма“.

„Но има и тенденция чрез изкуството да ни се доказва как всичко е провалено, изгубено, как няма никаква надежда… Аз смятам, че вече всичко е достатъчно черно и безнадеждно и е дошъл моментът да „алхимизираме“ това страдание“, заявява Стоев.

Според него в последното десетилетие всички имаме усещане, че времето се сгъстява и започва да тече по-бързо, че трагедията в живота се натрупва непрекъснато, че чувството за объркване расте все повече и повече. И въпреки това отричаме болката.

Репин

Галин Стоев обяснява още, че у нас се лашкаме от едната крайност в другата – на въпрос къде е истината за театъра ни, дали „не е в час“ с европейския, или е на световно ниво. Според него това говори за „дълбок комплекс, че все още не сме част от нещо по-голямо“.

„А по-голямото (някакъв общ европейски театрален живот или обща тенденция) също не би могло да бъде формулирано, защото това е жива материя – като плазма, която се модифицира във всеки момент – казва режисьорът. – Понякога на съвсем неочаквано място може да се появи нещо невероятно интересно, което да преобърне цялата парадигма, но живеем във време, в което да произведеш добро представление не е достатъчно. Трябва да го позиционираш, да създадеш позитивен шум около него, да го вкараш в контекст, да го съизмериш с други артефакти на други места.

В този смисъл проблемът ни не е дали сме достатъчно добри или не – произвеждаме и силни, но и много вторични спектакли, които да приличат на „театъра на еди-кой си“, това обаче е неминуемо и се случва навсякъде. Лошото е, че продължаваме да робуваме на някаква вътрешна несвобода, на някакви ограничения, които сами сме си поставили и си казваме: това е добър театър, а това не. По света има търсения в различни естетики, но в по-широк контекст хората се научават да празнуват тези различия, вместо да ги ползват за конфронтация. Това е нещо, което ние още не сме научили. Ако не стане това „преместване“ в съзнанието ни, ще продължим да робуваме на представи за това какво е добър или лош театър, вместо наистина да го живеем и да го пробваме в реалността си.“

Сега пред българския зрител предстои да види Галин Стоев в две режисьорски превъплъщения – и в театъра, и в киното. Той се завръща в Народния след 16 години с постановка по Иван Вирипаев – „Танцът Делхи“, а в киното прави дебют – ще видим „Безкрайната градина“ на откриването на „Киномания“ в средата на ноември.

Colibri april 2017

За филма си, основан на пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, той казва, че не би си позволил да експлоатира тема, която не познава достатъчно добре – затова говори за приятни, интелигентни, космополитни хора.

„Несретниците и маргиналите по принцип винаги са по-интересни за разказване, но бидейки отсъстващ 15 години от родния контекст, нямам самочувствието, че ги познавам достатъчно добре, за да разкажа автентична история – обяснява Стоев. – Мен ме занимаваше по-скоро една много голяма част от обществото, която не смятаме за достатъчно интересна, за да я показваме, а в същото време това е основната потенциална публика на филмите. Затова чакам с нетърпение датата на премиерата – 16 ноември, за да видя това „работи“ ли върху други хора, или не.“


Цялото интервю с Галин Стоев можете да видите в „Монитор“.

Bookshop 728×90