Гениалният ни съсед (видео)

Без съмнение най-интересното събитие на фестивала One Dance Week тази години е присъствието на гръцкия хореограф Димитрис Папайоану със спектакъла „ Великият укротител“

Сцена от спектакъла „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану - Гениалният ни съсед (видео)

Сцена от спектакъла „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану

С най-търсения и атрактивен хореограф-режисьор в момента в Европа ще се срещнат за пръв път у нас любителите на съвременния танц. Недвусмисленото доказателство за това е поканата, отправена към Димитрис Папайоану от трупата на Пина Бауш, която 9 години след нейната кончина не се е доверявала на друг хореограф за цялостен спектакъл. През месец май тази година излиза премиерата на Since She („Откакто тя“), която, както личи и от заглавието, е изцяло инспирирана от Пина Бауш.

Танцьорите от „Вупертал танц театър“ се отнасят с голямо разбиране към идеите на Папайоану. Ветераните от състава, някои от които са работили 30-40 години с легендарната Бауш, оценяват неговото оригинално и внимателно отношение към пространството и светлината, както и към жеста и детайлите. Спектакълът се посреща с огромен интерес и множество проникновени рецензии, които ерудирано тълкуват образите, изградени от гръцкия хореограф на сцената във Вупертал. Папайоану, както и всеки съвременен хореограф, признава непреодолимото влияние на стила „Бауш“, но съумява да запази своята самобитна изразност. Публиката и критиците оценяват този факт, както и затрогващото му преклонение пред артистичната фигура на Бауш.

Какво обаче е определило избора на „Вупертал танц театър“ (ВТТ)? С какво Димитрис Папайоану, който почти не е поставял извън Гърция, е предпочетен от този световноизвестен театър, на фона на необозримото многообразие от действащи в Европа и света хореографи? Отговорът на този въпрос донякъде се намира в думите на румънката Адолфи Биндер, бивш директор на ВТТ:

„Търсех хора, които не са в класическия смисъл хореографи. Кой може да проучи какво означава танцов театър в XXI век? Хора, които не са били обвързани с един жанр, но са прегърнали други жанрове като рисуване, кино, театър, философия“.

Палячи

Така тя обяснява избора си на продължители на репертоарното развитие на трупата на Пина Бауш. След Папайоану с трупата ВТТ ще работи Алън Люсиен Иуен от Норвежкия национален балет.

У Димитрис Папайоану сюблимира танцовата традиция от последните сто години. Почти по едно и също време, от средата на миналия век едновременно в Европа, САЩ и Япония се зараждат нови тенденции в развитието на танца: европейският танц-театър, американският постмодерен танц и японският стил „буто“. Интересното е, че всеки от тях като че ли се противопоставя на останалите – европейският е рационален, добре структуриран, емоционален и философски; американският е абстрактен, формалистичен и механичен; а японският е самият хаос, деструкция и движения на подсъзнанието извън всякаква форма. От тогава е минал половин век в условия на засилваща се комуникация и миграция на артисти. Забъркайте всички тези принципи заедно и си представете пред каква пищна трапеза от възможности се изправя един съвременен хореограф, когато започва своя постановка. Проблемът вече не е какво да измислиш, а от какво да се откажеш, за да намериш себе си.

Папайоану е от тези, които не се колебаят да експериментират във всички посоки – той е повлиян от античното гръцко наследство, от европейския танц-театър и от японското буто и ги употребява по целесъобразност, за да изрази идеите си.

И все пак с какво, освен с хореографския език, Папайоану е толкова забележителен? Моят отговор е: с непосредствената яснота, с която представя човешкото състояние в момента. Творчеството е отражение на човешкото състояние и това обяснява всичко за съвременното изкуство.

Bookshop 300×250 3

Още Марта Греъм в началото на миналия век заявява, че „танцът е скритият език на душата на тялото“. От тогава тази максима няма опровержение, а само безброй интерпретации. Няколко десетилетия след нея Пина Бауш посява семената на жанра „танц-театър“, които поникват в необятни разновидности в полето на съвременната танцова сцена.

„Бауш разбира, че танцовият и линейният разказ не винаги са били най-добрите средства за обсъждане на човешкото състояние. (…) Бауш те кара да чувстваш. Тя имаше куража да продължи безцеремонно на сцената собствените си очарования и обсесии за времето и човешките отношения, без значение колко незначителни или епични могат да бъдат тези идеи; и това беше нейният гений“, казва Лойд Нюсън.

Сякаш се сбъдва Вагнеровата мечта за симбиоза между изкуствата. С неограничен размах артистите качват на сцената „собствените си очарования и обсесии“, а Папайоану ги превръща в съвременна митология. Той самият има образование и практика на художник и се осланя на гръцкото класическо наследство. Но пиесите му дишат въздуха на нашата съвременност. Силно експресивни, ексцентрични, понякога на ръба на ексцеса, но неизменно в защита на хуманността, постановките на Папайоану са колкото визуални, толкова и психологично натоварени. Те нямат сюжет, но напластяват серия от поливалентни образи, които предизвикват асоциациите на зрителя.

„Гъркът Димитрис Папайоану е вероятно най-вълнуващият режисьор/хореограф днес на международната сцена на театъра и танца. В хода на последните театрални сезони този мургав, мрачен човек, надарен с определен тъмен средиземноморски чар, се е превърнал в много търсен артист.“

Така говори за него авторитетната италианска арт критичка Леонета Бентиволио, за която Папайоану е „новият гръцки мит“. Геният му се изразява по всякакви начини, чрез всякакви медии, защото той изразява собственото си виждане за света и няма значение дали го прави с два крака и два пирона, или с лазерни инсталации и свръхскъпа техника.

За Папайоану казват, че съчетава сюрреализма с бурлеската в напълно отворени театрални илюзии, с магичен и поетичен ефект. Питат се дали той представя някакъв нов Ренесанс, или края на света. Но начинът, по който „обединява множеството действия, роли и образи в едно безпрецедентно единство, не само визуално, но най-вече в големия темпоритъм, в многопластов маниер, в който контрастира времето и разстоянието между нещата и хората, дава основание той безопасно да се нарече хореограф“.

Димитрис Папайоану е такъв съвременен майстор, при когото артистичната ерудиция, в съчетание с творческата му интуиция ражда поразяващи съзнанието визии, в които се оглеждаме, без да подозираме. Сигурен знак, че стоим срещу съвременен гений.

Спектакълът „Великият укротител“ на Димитрис Папайоану ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, в рамките на фестивала „One Dance Week“.

ДС