Bookshop Wallpaper

Гибелта на Регар, бащата на Джон Сняг

Събитията, довели до краха на драконовите владетели и познатата ни история в „Игра на тронове“ - откъс № 3 от „Светът на огън и лед“ от Джордж Р. Р. Мартин

Джон Сняг (вляво), син на Регар Таргариен. Илюстрация: Fantasy Flight Publishing

Четено: 3338 пъти E-mail

Всички зрители знаят повече от Джон Сняг за истинския му произход и милиони зрители по цял свят чакат кога и самият той ще научи. В понеделник, 7 август, HBO България излъчи четвърти епизод от Седми сезон на на най-гледания сериал за всички времена – „Игра на тронове“. Голямата тайна вероятно ще бъде разкрита още следващия понеделник и докато във всеки епизод чакаме „знаци“, намекващи кой е Джон Сняг, нека прочетем повече за неговия баща – не осиновителя му Нед Старк (който всъщност е брат на майка му Лиана), а Регар Таргариен, наследникът на Лудия крал Ерис и Железния трон.

Предлагаме ви откъс от предисторията на разказаното в книжната поредица „Песен за огън и лед“, върху която е базиран сериалът „Игра на тронове“ – финалната част от историята на кралския род Таргариен, чието начало начело на Седемте кралства и на престола във Вестерос поставя Егон Завоевателя. Описана е от Джордж Р. Р. Мартин, Елио М. Гарсия-младши и Линда Антънсън в книгата „Светът на огън и лед“ („Сиела“).

Таргариените били с чиста валирианска кръв, драконови владетели от древен род, пише Мартин. В разцвета на величието си древна Валирия бил най-великият град в познатия свят, център на цивилизацията. Зад блестящите му стени няколко десетки благороднически домове си съперничели за власт в двора, а Таргариените далеч не били сред най-силните драконови владетели – затова, когато се оттеглили на Драконов камък, мнозина помислили, че са се уплашили. Но преселването им било заради пророчество за падането на Валирия. Това се случило 12 години по-късно и единствено Таргариените сред драконовите владетели оцелели.

Във фамилията било традиция братя да се женят за сестрите си, за да запазят чиста Драконовата кръв. Затова Егон Завоевателя се оженил за двете си сестри… и така до крал Ерис Втори, наречен Лудия крал. Той наследил Железния трон през 262 г. след Завоевателя. При възкачването си той вече се бил сдобил с наследник от съпругата си Рела (сестра му) – Регар, роден сред пламъците на Летен замък.

След епизода „Лудия крал“ и „Триумфът на Регар, детронирал Таргариените“, продължаваме с откъс № 3 от предисторията на събитията в сериала „Игра на тронове“ – разказ за последствията от отвличането на Лиана Старк от Регар Таргариен.

Бунтът на Робърт

Печално известното отвличане на Лиана Старк довело до гибелта на дом Таргариен. Лудостта на крал Ерис се разкрила в пълна степен в гнусните му дела, когато лорд Старк, наследникът му Брандън и поддръжниците им пристигнали в Кралски чертог, за да поискат възмездие за злодеянието на Регар. Вместо да ги изслуша, кралят наредил да бъдат брутално убити, а после заповядал на лорд Джон Арин да екзекутира бившите си повереници Робърт Баратеон и Едард Старк. Мнозина са съгласни, че същинското начало на Бунта на Робърт дошло, когато лорд Арин отказал да се подчини и храбро свикал знаменосците си в защита на справедливостта. Въпреки това не всички лордове в Долината били съгласни с решението на лорд Джон и не след дълго започнали сражения с него.

Агресията се разпространила като адски огън из Седемте кралства, а лордове и рицари започнали да заемат страни. Мнозина от тях още са живи и могат да разкажат с повече подробности за онези сражения. Затова ще оставя на тях да напишат истинската, изчерпателна история на Бунта на Робърт – далеч не бих желал да оскърбя живите още, представяйки събитията недостатъчно добре или хвалейки оногова, който оттогава се е доказал като недостоен. Затова ще обърна внимание само на лорда, на рицаря, възкачил се на Железния трон, обединявайки отново едно кралство, почти унищожено от лудостта.

Робърт Баратеон се показал като безстрашен, неумолим воин и все повече и повече мъже се сбирали под знамената му. Робърт пръв изкачил стените на Града на гларуса, когато лорд Графтън се обявил за Таргариените, а оттам отплавал за Бурен край – като рискувал да го залови кралската флотилия, за да свика знаменосците си. Не всички се отзовали охотно: Ръката на Ерис, лорд Мериуедър, убедил някои бурни лордове да се надигнат срещу господаря си. Ала опитите им се оказали безплодни след победите на лорд Робърт при Летен замък, където спечелил три сражения за един ден. Набързо събраната му войска надделяла подред над армиите на лордовете Грандисън и Каферен, а след това лорд Робърт сразил лорд Фел в двубой и пленил прочутия му син Сребърна секира. Последвали още и още победи за лорд Робърт и по пътя им към приятелските войнства на лорд Арин и северняците. Сред тях особено прочута, и с право, е битката при Каменна септа, наречена Битката на камбаните, където Робърт сразил сир Майлс Мутън – някога скуайър на принц Регар, и още петима души. Като нищо щял да стори същото с новата Ръка – лорд Конингтън, ако сражението ги било срещнало. Победата подпечатала и включването на Речните земи в конфликта, след като дъщерите на лорд Тъли се омъжили за лордовете Арин и Старк.

Роялистките сили били разпръснати и зашеметени, но сторили всичко по силите си, за да се прегрупират. Кралските гвардейци били изпратени, за да възстановят останките от войнството на лорд Конингтън, а принц Регар се върнал от юга, за да поеме командването на новите войски от кралските земи. След частична победа при Ашфорд, в която Робърт се оттеглил, кралските войски оставили Бурните земи открити за лорд Тирел. Той връхлетял с цялата мощ на Предела, а лордовете помели всяка съпротива и обсадили Бурен край. Не след дълго към войската се присъединила и могъщата флотилия на лорд Пакстър Редвин от Арбор и така пътят към крепостта бил блокиран и по море. Обсадата продължила до края на войната.

От Дорн по Пътя на костите пък пристигнали десет хиляди копиеносци в защита на принцеса Елия, подсилвайки войнството, което Регар събирал в Кралски чертог. Онези, които са присъствали в кралския двор по онова време, говорят за неадекватното поведение на крал Ерис. Не вярвал никому, освен на Кралската гвардия – но и с тях внимавал, и държал сир Джайм Ланистър край себе си през цялото време, като заложник срещу баща му.

Когато принц Регар най-после поел по Кралския път към Тризъбеца, с него били всички Кралски гвардейци, освен Джайм: сир Баристан Храбрия, сир Джонотор Дари и принц Люин от Дорн. Принц Люин поел командването на дорнците, изпратени от племенника му принц Доран, но се говори, че го сторил само след заплахите на Лудия крал, който се боял, че дорнците искат да го предадат.

Много се е изприказвало и изписало за прочутата битка при Тризъбеца. Всички знаем, че двете армии се срещнали на мястото, което отпосле било познато като Рубинения брод, кръстено на разпилелите се от бронята на принц Регар рубини. Силите на противниците били изравнени. Хората на Регар наброявали около четирийсет хиляди, от които една десета били посветени рицари. Бунтовниците имали малко по-малко мъже, но пък изпитани в битка, докато мнозина от тези на Регар били новобранци.

Сражението при брода било свирепо, много животи – погубени. Сир Джонотор Дари бил посечен, както и принц Люин от Дорн. Ала най-важната смърт предстояла.

Битката тътнела край лорд Робърт и принц Регар и по волята на боговете или по случайност – или може би умишлено – двамата се срещнали в плитчините на брода. Двамата рицари се биели смело върху бойните си жребци – въпреки престъпленията си, принц Регар не бил страхливец. Лорд Робърт получил рана от Драконовия принц, но в края на краищата огромната сила на Баратеон и жаждата му да отмъсти за посрамената си годеница надделели. Бойният му чук намерил целта и Робърт забил шипа му в гърдите на Регар, разпръсквайки рубините по нагръдника му. Някои от сражаващите се край тях веднага спрели и се хвърлили към скъпоценните камъни. А след това роялистите започнали масово отстъпление.

Раните на лорд Робърт му попречили да оглави преследването, затова го възложил на лорд Едард Старк. Робърт показал и благородство, когато забранил да убият тежко ранения сир Баристан. Вместо това изпратил личния си майстер да се погрижи за великия рицар. По подобен начин бъдещият крал печелел свирепата преданост на приятелите и съюзниците си – малцина били тъй щедри и милостиви, колкото Робърт Баратеон.

Краят

След победата при Рубинения брод били пуснати птици, препускали вестоносци, които да разгласят случилото се. Когато в Червената цитадела разбрали, Ерис проклел дорнците, сигурен, че Люин е предал Регар. Изпратил бременната си съпруга Рела, както и по-малкия си син и нов наследник Визерис в Драконов камък, ала задържал принцеса Елия с нейните деца като заложници срещу Дорн. Ерис, изгорил жив предишната си Ръка лорд Челстед, задето го съветвал лошо във войната, сега избрал за поста алхимика Росарт – мъж от неблагородно потекло, с нищо незапомнящ се, освен с пламъците и фокусите си.

Междувременно сир Джайм Ланистър оглавил защитата на Червената цитадела. По стените рицари и часовои очаквали врага. Когато обаче първата армия пред портите се оказала със знамената на лъва от Скалата, а начело – лорд Тивин, крал Ерис нетърпеливо наредил да отворят, мислейки си, че старият му приятел и някогашна Ръка е дошъл да го спаси, както в Непокорството на Дъскъндейл. Но лорд Тивин не идвал да спаси Лудия крал.

Този път каузата на лорд Тивин била тази на Кралството и той бил решен да сложи край на проваленото от лудост царуване на Ерис. Когато влезли в града, войските му се нахвърлили на защитниците на Кралски чертог и по улиците плиснала кръв. Лично подбран отряд пък се устремил към Червената цитадела, за да изкатери стените й, да открие крал Ерис – и да въздаде справедливост.

Червената цитадела скоро била превзета, но в хаоса злощастието не подминало Елия от Дорн и децата й Ренис и Егон. Трагедия е, че пролятата във война кръв е колкото на участниците в нея, толкова и на невинните, както и че похитителите и убийците на принцеса Елия избегнали възмездието. Не се знае кой е убил принцеса Ренис в леглото й, нито кой е смачкал в стената главата на принца младенец Егон. Някои нашепват, че било сторено по заповед на самия Ерис, когато научил, че лорд Ланистър е подел войната в полза на Робърт, а други предполагат, че е била самата Елия, която се ужасявала при мисълта какво би се случило на децата є в ръцете на врага.

Ръката на Ерис, Росарт, бил убит при една от страничните врати на замъка, докато страхливо се опитвал да избяга. Накрая загинал самият крал Ерис – от ръката на последния останал му Кралски гвардеец, сир Джайм Ланистър. И той като баща си сторил каквото смятал за най-добро за кралството и посякъл Лудия крал.

Това бил краят и на дом Таргариен, и на Бунта на Робърт – войната прекратила почти тристагодишното таргариенско господство и сложила началото на нова, златна епоха под знака на дом Баратеон.

От краха на дом Таргариен насам кралството само процъфтява. Робърт, Първият с това име, пое контрола над разкъсания Вестерос и бързо го изцери от множеството злини, причинени му от Лудия крал и сина му. В самото начало на царуването си крал Робърт си взе за жена най-красивата девица в кралството – Церсей от дом Ланистър, и така оказа на Ланистър почестите, от които Ерис го бил лишил. И макар всички да знаят, че лорд Тивин отново е бил основен кандидат за Ръка, кралят избрал да даде поста на своя стар приятел и закрилник лорд Джон Арин, който и досега напътства Робърт в благодатното му царуване.

Но това не значи, че управлението на Робърт досега е лишено от проблеми. Шест години след коронацията Бейлон Грейджой се надигна срещу краля си. Причината не бе нищо повече от гола амбиция. Лорд Станис Баратеон, средният брат на Робърт, поведе кралския флот срещу Грейджой, докато крал Робърт сам застана начело на могъща войска. Пайк бе превзет, а крал Робърт се отличи геройски в сраженията. След това кралят принуди Бейлон Грейджой – претендента за короната от Железните острови, да подвие коляно пред Железния трон. За да остане той верен, единственият му останал жив син бе взет за заложник.

Сега кралството най-после се радва на мир и на всичко добро, което въздигането на Робърт вещаеше. Благородният ни крал царува в едно от най-дългите лета от много години насам, изпълнено с благоденствие и богати жътви. Нещо повече, кралят и възлюбената му кралица дариха кралството ни с трима златни наследници, които обещават дълго господство на дом Баратеон. В последните години в Севера се появи още един самозванец – Кралят отвъд Вала Манс Райдър, отстъпник от Нощния страж. Нощният страж обаче винаги е въздавал бързо правосъдие на предателите. И този крал, подобно да другите дивашки главатари, няма да постигне нищо.

Но може би невинаги ще е така. Както показва историята, светът е минал през много епохи. От Епохата на Зората до ден-днешен са изминали хиляди години. Издигали са се и са се срутвали и замъци, и кралства. В колибите са се раждали хора, работели са в полето и са умирали от болести или злочестия, а и с децата им се е случвало същото. Раждали са се и принцове, слагали са корони, загивали са във войни, в леглото си или в турнири. Оставяли са след себе си велики царувания, или незапомнящи се, или ужасяващи. Светът е познал леда в Дългата нощ, познал е и огъня в Ориста. От Ледения бряг до Асшаи край Сянката този свят на огън и лед е разгърнал богата, славна история. Но от нея има още много. Ако открием още части от историята на майстер Гилдаин – или пък подобни, други несравними съкровища (поне в очите на майстерите) – ще се сбогуваме с още от невежеството си. Но в едно можем да сме сигурни. В следващите хиляда години – и хилядите след това – ще се родят, ще живеят и ще умрат още мнозина. А историята ще продължи да се разгръща: странна, сложна и примамлива, много повече от това, което простата ми писалка успя да ви изложи.

Никой не може да каже със сигурност какво ни чака занапред. Но навярно, като знаем какво се случило, можем да се поучим. Да избегнем грешките на предците си, да повторим успехите им, да създадем по-хармоничен свят за децата си и за техните деца, поколение след поколение.

В името на славния крал Робърт, Първия с това име, смирено слагам точка на историята на кралете в Седемте кралства.


Вижте още: ЛУДИЯ КРАЛ, ПОСЛЕДНИЯТ ТАРГАРИЕН

ТРИУМФЪТ НА РЕГАР, ДЕТРОНИРАЛ ТАРГАРИЕНИТЕ

Предлагаме ви Родословното дърво на рода Таргариен, публикувано в книгата „Светът на огън и лед“, в него обаче Джон Сняг липсва:

Кликнете върху изображението за по-голям размер.


Празничен новогодишен концерт