Лист wallpaper

Гигантски пръст от ръката на Константин Велики открит в Лувъра

Смятан е за пръст от неизвестен крак, но пасва идеално на ръката на статуя на императора в Рим

Останките от бронзовия колос на Константин, изложени в Капитолийските музеи в Рим. Снимка: Анди Монтгомър, Фликр

E-mail

Бронзов показалец в Лувъра, погрешно идентифициран като пръст на крак, се оказа пръст от ръката на бронзовия колос на император Константин в Капитолийските музеи, съобщава „The Art Newspaper“.

От 12-метровата статуя на Константин, датирана от началото на IV в., до днес са останали главата, сфера и част от лявата ръка (която придържала сферата). В архиви от XII век се споменава и за огромна корона, в днешно време в неизвестност.

Фрагментите се пазели в папската колекция на площад „Латеран“, преди Сикст IV да ги дари на Капитолийския музей през 1471 г., заедно с други бронзови пластики като Римската вълчица.

Прието е, че статуята изобразява император Константин, но някои учени твърдят, че образът е на император Константин II – двамата много си приличали.

Липсват данни къде в Рим е стояла статуята навремето. Малко се знае и за историята на показалеца, преди да отпътува за Лувъра през 1860 г. През 1913-а е описан като „римски пръст на крак“.

В по-ново време Орелия Азма от националната лаборатория към френските музеи започва да изучава обекта за докторантурата си на тема „Древни техники за заварка при изработката на големи бронзови статуи“. Тя забелязала, че си има работа по-скоро с отчупен показалец, отколкото с пръст на крак – и установила, че дължината от 38 см би отговорила перфектно на пропорциите на 12-метрова статуя. От тук се ражда и теорията, че „римски пръст на крак“ е липсващият показалец на император Константин.

Липсващият пръст от ръката на статуята на императора. Снимка: Музей „Лувър“

При по-задълбочен анализ се установява, че металната отливка (средно 4,5 мм) отговаря на техниката, използвана за направата на бронзовия монумент, а дори с просто око се забелязват стилистични прилики с фрагментите от Рим.

Беноа Мил, специалист по древна металургия, възобновява проучването за изложба на колекцията на маркиз Жан Пиетро Кампана (негово притежание били бронзовите части от статуята), която ще бъде педставена в Лувъра през ноември. Сбирката му от картини, скулптури, накити и антики била продадена във Великобритания, Русия и Франция, след като маркизът обявил фалит през 1858 г. Наполеон III купува част от тях за Лувъра – повече от 10 хил. предмети на изкуството със забележителна история.

В лабораторията към музея археологът Никола Мелар използва техниката на 3D-принтирането, за да създаде реплика на показалеца. След това той бил наложен на статуята и паснал до най-малкия детайл на ръката на гигантския монумент.


Набуко