Големите сопрани на България

Марин Бончев събира в книга историите на най-забележителните ни женски оперни гласове

Гена Димитрова, световно призната като една от най-добрите изпълнителки на Абигайл от „Набуко“. - Големите сопрани на България

Гена Димитрова, световно призната като една от най-добрите изпълнителки на Абигайл от „Набуко“.

Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Люба Велич, Галя Йончева, Александрина Пендачанска. В новата си книга контратенорът и музикален журналист Марин Бончев превежда читателите през най-забележителните сопрани на България през 120-годишната оперна история на страната ни.

„Великите сопрани на България“ (изд. „Ентусиаст“) събира на едно място имена, които имат голям принос както в развитието на националното оперно дело, така и в обогатяването на световния оперен театър. Бончев признава, че в труда му липсват някои от прочутите имена от репертоара на световни и европейски сцени – но тяхното събиране на едно място е изключително трудно.

KoricaSopranii2.qxp_Layout 1На страниците на книгата откриваме „българския славей“ Христина Морфова и „най-великата Саломе“ Люба Велич; една от най-награждаваните оперни прими в света, „най-добрата Тоска“ и „преродената Елеонора Дузе“ – Райна Кабаиванска, „най-бележитата Абигайл“ Гена Димитрова; талантите на Славка Таскова-Паулети и Анна Томова-Синтова.

Като разглежда някои от знаковите имена на ХХ век, Бончев достига до Дарина Такова – „най-добрата Семирамида на най-новото столетие“ и „най-бляскавата Виолета“, както и до Александрина Пендачанска – „преродената Люба Велич в ролята на Саломе“.

Палячи

Развитието на творческите биографии, всички те много различни – понякога забавни, понякога странни, е извършено със стремеж първо да се наблегне върху приноса им към оперния театър в България, а след това и върху този в световен мащаб.

Авторът Марин Бончев е първият контратенор в България. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия и други. Като музикален журналист има над 3000 публикации във всекидневния и периодичния печат. Издал е множество книги, сред които „Срещите на Илка Попова“, „Славеят с име Любов“, „Асен Найденов“, „Моят нощен живот на Запад“, „Николай Гяуров на 50“, „Български оперни певци на сцената на Ла Скала“, „Ангелският глас. Райна Кабаиванска“, „Великите тенори на България“.

Сега е ред и на сопраните – все още представящи достойно страната ни на световната оперна сцена.

Предоставяме ви откъс от „Великите сопрани на България“ на Марин Бончев.

Bookshop 300×250 3

Предислов

В сто и двайсет годишната история на българския оперен театър са вписани не десетки, а стотици имена, които имат голям принос както в развитието на националното оперно изкуство, така и в обогатяването на световния оперен театър. Сред басите, баритоните, тенорите, мецосопраните сопраните имат най-голям и забележителен принос. Достатъчно е да си припомним за „Българския славей“ – Христина Морфова, за „най-великата изпълнителка на ролята на Саломе“ – Люба Велич, наречена „Саломе на Саломеите“, за „най-добрата Тоска“ – Райна Кабаиванска, за „преродената Елеонора Дузе“, когато пее в костюмите на драматичната актриса в операта „Адриана Лекуврьор“ – отново Кабаиванска, за Гена Димитрова, официално наречена „най-бележитата изпълнителка на Турандот, Абигайл и Лейди Макбет на века“, за Славка Таскова-Паулети – „най-добрата реализация на образа на Лулу от едноименната опера на Берг на миналото столетие“, за Анна Томова-Синтова – „най-бележитата интерпретаторка на Рихард Щраус на двайсети век“, за да стигнем до Дарина Такова – „най-добрата Семирамида на най-новото столетие“, или „най-бляскавата Виолета сред десетте най-велики изпълнителки на тази роля в света“, за да приключим с Александрина Пендачанска – „преродената Люба Велич в ролята на Саломе“…

Трудно е да се изброят всички имена. Мнозина от тях са най-ярките стълбове в репертоара на Виенската щатсопера, на Метрополитън опера – Ню Йорк, „Ла Скала“ – Милано, на Арена ди Верона или театър „Колон“ в Буенос Айрес.

Сред международно признатите певици има и такива, които са дали много за развитието на българския оперен театър, но по политически или други причини са останали в родината, за да раздават своя талант единствено на българите.

Имената са много и с различна биография – понякога странна, забавна, достойна за роман или филмова реализация. Подредих ги най-вече по тяхната популярност сред музиковедите и почитателите на оперното изкуство.

Мнозина съм пропуснал, за което се извинявам. Такива са Мария Корели – солистка на Берлинската щатсопера, Райна Симеонова Кимберг – солистка на „ Сити опера “ – Ню Йорк, ученички на проф. Елена Орукин, Маргарита Радулова , която твори под чадъра на Юлия Винер, но нейните Лейди Макбет и Турандот още звучат в ушите ми, Светлана Котленко и Мари Киркорян, които започнаха като мецосопрани и половината от кариерата си бяха такива, за да се утвърдят в света на операта като бляскави сопрани. Нещо като Шърли Верет. За съжаление, тяхната сопранова кариера продължи кратко. Не мога да забравя Радка Конфорти, която участваше във всяка премиера през петдесетте години на миналото столетие, или Мария Венциславова, Пенка Маринова от Русенската опера, забележителните Мария Бохачек и Лиляна Анастасова от Варненската опера, Евдокия Здравкова от Старозагорската опера или Евелина Стоицева, която направи бум с появата си в операта „Лейди Макбет от Мценска губерния“ на Шостакович, който сам я нарече „най-добрата интерпретаторка на тази роля“. А какво да кажем за колоратурните сопрани: Серафима Динева, Людмила Максимова, Катерина Апостолова. Петя Иванова, Цветана Аршинкова, всички те истинско явление с принос в развитието на Софийската опера, или за Юлия Кираджиева и Емилия Георгиева, които имат и международно развитие.

Много са певците, които са интернирани в провинцията или има заповед да се спре международното им развитие след 9 септември 1944 година – такива са Елисавета Йовович, Катя Спиридонова, Вася Радева, Катя Георгиева.

В книгата си нарочно пропускам две сопрани – Надя Свиларова и Елена Доскова Рикарди, – които са първите българки, стъпили на сцената на „Ла Скала“, защото съм развил тяхната творческа биография в книгата си „Българи на сцената на Миланската скала“.

Стремял съм се да бъда достатъчно достоверен и прецизен в развитието на творческите биографии на певиците, като най-много съм наблягал на техния принос към оперното изкуство в България, а след това и към световния оперен театър.

По време на работата над книгата на оперния хоризонт изгря звездата на едно младо сопраново дарование – Соня Йончева, която направи бум на сцените на Метрополитън опера и Гранд опера. Това име не успях да включа в ръкописа. А има и други. Вярвам, че в бъдеще те ще намерят място в разширено издание на книгата.

авторът

Галя Йончева

Сред всички оперни диви, които познавам, Галя Йончева е единствената с две висши образования – икономическо и филологическо. Едва след тяхното придобиване завършва и висше музикално образование в Атинската консерватория. Ще призная, че тя остава и най-красивата, и най-сексапилната сред стотиците сопрани. Красотата на гласа ѝ и женското ѝ съвършенство карат мнозина от най-видните български композитори да пишат и посвещават своите оперни творби именно на Галя Йончева.

Певицата започва малко късно своята оперна кариера поради двете висши образования, но със стъпването си на сцената на Софийската национална опера бързо пробива и спечелва както завистта на своите колежки, така и преклонението на публиката.

Галя Йончева е родена в София в семейството на интелектуалци. Баща ѝ е завършил инженерно агрономство във Франция и е ревностен почитател на народната музика. Галя Йончева е второ дете в семейството. Родителите ѝ са се надявали да бъде момче, но се ражда момиче. Може и това да е оказало влияние тя като мъж да се бори и да устоява по пътя на бурната си кариера.

ioncheva

Когато е седемгодишна, ѝ купуват пиано, а няколко години по-късно започва да учи балет, и то в Софийската опера. Учителката по пиано, госпожа Герджикова, е уверена, че момичето има талант и трябва непременно да учи в Музикалната академия. Наред с пианото девойката се опитва и да пее.

Но баща ѝ е непреклонен в отказа си и Галя се записва студентка в Икономическия институт. След завършване на образованието си постъпва на работа във външнотърговска централа. Но и по време на следването, и по време на работата тя не спира да се занимава с пеене. Постъпва в Академичния хор към Софийския държавен университет, където пее нейната сестра. Изключителната ѝ хубост веднага е забелязана и тя е поканена на пробни снимки за филма „Ребро Адамово“, но тъй като няма артистично образование, е отхвърлена. Това я кара да се яви на приемен изпит в тогавашния ВИТИЗ. Не я приемат.

После кандидатства в Софийския университет за специалността „Българска филология“. Тук вече успява да се пребори, завършва и филологията ѝ помага по-късно, след приключването на оперната си кариера, да напише няколко обемисти книги, които се превръщат в нагледни учебници както по история на българското оперно пеене, така и като анализ на вокалното певческо майсторство.

Първата учителка по пеене на Йончева е Елизабет Рутгер, сетне продължава при Елена Доскова Рикарди. Щастливо омъжена, Йончева заминава за Гърция със съпруга и сина си. Там се записва в Атинската консерватория като ученичка на професор Стильополу и завършва с отличие.

През 1969 г., завърнала се в България, научава, че в Софийската опера има конкурс за стажант-артисти. Събира смелост и се явява. Само седмица след постъпването ѝ е на-значена за редовен солист.

За първи път Галя Йончева излиза на сцената през 1970 г. в ролята на Кети Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. В творческия път на певицата това е най-малката роля, след нея изпява 33 централни роли.

Сякаш с най-голям замах влиза в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“. За първи път я пее в Старозагорската опера, после я представя и пред столичната публика. Със състава на Софийската опера или самостоятелно Галя Йончева изпълнява ролята на Татяна почти из цяла Европа. През 1971 г., след представление в Гент, един белгийски критик пише във в. „Де Гентерар“: „Тя се нарежда сред най-добрите изпълнителки в света.“

Следва ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“. Тази роля, наред с Татяна, се превръща във визитна картичка на певицата, с която се представя по световните оперни сцени. С Чо Чо Сан тя се изявява дори в Япония.

Следват Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Чилеа, Мюзета от „Бохеми“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Лейла от „Ловци на бисери“, Алиса Форд от „Фалстаф“, за да включи и по-драматични роли като Леонора от „Труба-дур“, Йенуфа от едноименната опера на Леош Яначек, Лиза от „Дама Пика“ на Чайковски. Участва и в „Годеж в манастира“ от Прокофиев, в „А утрините тук са тихи“ от Молчанов, „Човешкият глас“ от Пуленк…

Галя Йончева е една от най-ярките представителки на българската оперна музика. На нейния глас и натюрел композиторът Парашкев Хаджиев посвещава три оперни заглавия. Това са оперите „Златната ябълка“, „Лето 893“ и „Мария-Десислава“. Именно с певческото и актьорското изграждане на образа на Десислава Галя Йончева окончателно нареди името си сред най-задълбочените изпълнителки на софийска сцена и стана още по-любима на публиката.

Омъжена е за композитора Красимир Кюркчийски. Той написва специално за нея операта „Наздраве, господарю“. В ролята на Вивиян Йончева блести не само с вокалното си красноречие, но и с женското си магическо очарование. Операта на Кюркчийски не попречва на Парашкев Хаджиев да напише и той нова творба и отново да повери главната роля на Галя Йончева. Това е операта „Албена“.

По време на работата си в Софийската опера певицата е изпратена на специализация във Виена при известната вокална педагожка професор Мария Брант. Там я чува английски екип от Оперния фестивал на Глайндборн и единодушно я кани да пее в премиерата на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски с режисьор Михаил Хаджимишев.

Глайндборн е имение, на 40 километра от Лондон. Неговият собственик благородник се омъжва за певица и превръща конюшните си в оперен театър, който става любимо място за срещи между представители на най-висшия елит на Великобритания и Европа. В образа на Татяна Галя Йончева пее под палката на именития Ендрю Дейвис. Операта е записана за радио Би Би Си, а певицата се превръща в звезда. Англичаните пишат: „От години не сме слушали и гледали толкова нежна и красива певица.“ Галя Йончева е поканена да запише и грамофонни плочи с песни на Глинка и Чайковски в съпровод с пианистката Марта Деянова за фирмата „Нимбъс Рекърдс“.

Бракът на Галя Йончева с композитора Красимир Кюркчийски е сърдечен и романтичен. Любовта им е могъщ стимул композиторът да напише прочутата си творба – „Козият рог“.

Певицата е поканена в Швейцария за записи на арии от славянски композитори, и то под диригентството на големия и  моден в този период Пиер Коломбо.

И  днес се разказват легенди за представленията на „Евгений Онегин“ в Испания. На гастрол е целият състав на Софийската опера. След изпълнението на писмото на Татяна публиката извиква 17 пъти певицата на сцената – по свидетелството на музикалната критичка Ваня Пръвчанова, която пее в хора на операта. На представлението присъства и Хуан Карлос – тогава все още принц, който не скрива възхищението си от българската изпълнителка. В антракта принцът нарежда да бъде организиран коктейл за българските певци, естествено, и за да може да се запознае с Галя Йончева. „Неговите комплименти бяха наистина смущаващи“ – признава си певицата в книгата си „Оперни пътеки“. Диригентът на спектакъла Руслан Райчев се обръща към певицата с думите: „Напихме се и се нахранихме благодарение на теб, скъпа Татяна.“

С  Татяна Галя Йончева открива и музикалните фестивали в  Белград и Лозана. Певицата се изявява и във Виена заедно с Маргарита Лилова по повод награждаването на Панчо Владигеров с Хердерова награда.

Приключила с оперната си кариера, певицата не спира да работи. Тя е преподавател по пеене в Театралната академия, в  Музикалната гимназия „Любомир Пипков“, дава и частни уроци. Пише нови книги, с които ще обогати българското музикознание, и се радва на своята внучка, която може би ще продължи пътя на баба си. Колко ми е трудно да напиша думата „баба“, защото и днес Галя Йончева изглежда прекрасно – млада и жизнена.

ДС