Голям гаф на Съюза на артистите

Откога добрата актьорска игра няма връзка с режисурата?

Наградите „Икар 2018“ ще бъде раздадени на церемония в Народния театър на 27 март. - Голям гаф на Съюза на артистите

Наградите „Икар 2018“ ще бъде раздадени на церемония в Народния театър на 27 март.

По това време на годината започва треперенето за наградите в театъра. Съюзът на артистите (САБ) обяви вече номинациите за „Икар 2018“, скоро ще го последва екипът на Армията за аскеерите. Както обикновено, нахвърляме се най-напред на кандидатите за водеща мъжка роля. Тук цари вопиюща справедливост.

Захари Бахаров е номер едно в листата с монологичното си изпълнение на Бай Славе от „Чамкория“ в Театър 199. Актьорът броди из живота на шофьора от романа – епична изповед за семейството му, за жената, която е взел една, а сега е друга, за децата у дома, чакащи храната, която той печели с работата си. Абсолютно обикновени битови подробности от съществуването на масовия българин. Защо тогава ни държат зяпнали към сцената?

Първо, Бахаров ги ниже присмехулно, като реплики от безкраен анекдот за мъжа и жената, най-честата смешка от вицовия хумор на българите. Как не са се сетили хилядата организации за третия пол у нас да надникнат в еротичния фолклор на българите, за да се ужасят от морето етнокултурни примери на мъжката доминация в половия контакт. Е, бай Славе закача отвреме навреме тази тема, ама с доверителен тон, сякаш признава на доктора, докато е на преглед, за неминаващото въртене на коляното. Захари Бахаров прави този човек да ни стане симпатичен, наш човек, и ние ще го окайваме, когато изчезва от този свят също тъй доверително, лаконично, несправедливо, като в разказ на фолклорен виц.

Вижте още: ВЪРХЪТ НА БАХАРОВ

Репин

Бахаров е кандидат за „Икар“ с представление за живота на малкия българин и го прави смешно-тъжно като самия живот. Неоценима услуга му е направил режисьорът Явор Гърдев, съавтор на драматизацията.

Радвам се за номинацията на Иван Юруков, макар че очевидно статуетката ще отиде при Бахаров. Юруков е на сцената на „Лисичета“ в Народния театър малко време в сравнение с колегите си. Но има трагичен дял в прeдставлението – единствен от фамилията умира от сърце, когато жена му (Теодора Духовникова) се прави на ни чула, ни видяла при кризата и не му дава лекарството (вероятно Хорас има ангина пекторис и държи при себе си нитроглицерин). До този момент Хорас в изпълнението на Юруков ни дава представа за най-интелигентния във фамилията, добросърдечен, ценител на музиката. Наясно е, че е жертва на лакомията за пари на останалите, включително на жена му, страдалец, примирил се като нобилитет със сексуалното ѝ пренебрежение, сега – в критичното време на печалби и загуби – той стоически приема нейното признание, че го ненавижда.

Ефектът на представлението се гради не толкова върху думите, а върху мимиките и жестовете, детайлно разработени от актьорите. Трябва да се гледат внимателно лицата и телата им, движещи се в забележителни гримаси и извивки.

Очаквах, че третата номинация ще отиде при Деян Донков за ролята му на пенсиониран палач и действащ кръчмар в „Палачи“ в Театър „София“. Вероятно януарската премиера на спектакъла го е лишила от правото да бъде номиниран тази година. Така че Мариус Куркински е влязъл в битката за наградите.

Bookshop 300×250 2

Мариус трябва да вземе специална награда, наречена „Театърът на Мариус Куркински“. Той издирва текстове, режисира ги и ги изпълнява. При това зрителите се тълпят, харесват го, аплодират го. Неговият човек в „Черното пиле“ е същият малък българин като на Милен Русков, но представен нашироко, типично за Хайтов, за разлика от вертикалната разработка на персонажа в „Чамкория“.

За жалост, Съюзът на артистите пропусна да отличи в тазгодишната кампания режисурата на Бина Харалампиева. Еха, какъв мисловен процес трябва да са имали тези от опашката на коня на площад „Народно събрание“, че при номинация за главна женска роля (Духовникова), главна мъжка роля (Юруков) и една поддържаща роля (Ана Пападопулу), отрязват режисьора на спектакъла Бина Харалампиева! Значи добрата актьорска игра в случая няма връзка с режисурата? Ето го 13-ият закон на термодинамиката, измислен от САБ. Впрочем същото се отнася и за „Ревизорът“, спектакъл на Нина Димитрова в Сатирата – номинирани са актьорите във водещите роли, но не и великолепната актриса на режисьорския пулт!

Вижте още: ТЕАТЪР СРЕЩУ НЕ-ТЕАТЪР В НАРОДНИЯ

Защо не направят анкета между зрителите: „Лисичета“ ли искат да гледат, или „Танцът Делхи“? Съществуването на „Танцът Делхи“ е виртуално, осъществява се в част от отзивите за спектакъла, който живее в тези отзиви. Да не би г-н Христо Мутафчиев, като артист от МГТ „Зад канала“, срамежливо да е забранил да се дава награда на Бина Харалампиева, негов директор там, да не кажат, че се подмазва? Понеже отрязват Бина Харлампиева от икарите, са си казали:

„При това положение можем да дадем наградата за режисура на Явор Гърдев за „Пияните“, спектакъл на МГТ „Зад канала“, тоест да остане само едно споменаване на Театър „Зад канала“.

Честито за Явор, заслужава си статуетката! Сложен спектакъл, с толкова много артисти, които не изглеждат битово в това масово пиянство. Жалко за третия номиниран, Стайко Мурджев, той губи, защото ще кажат:

„Ти не взе ли за същия спектакъл „Аскеер“ миналата година?“.

Подтичват икарите, дано настигнат аскеерите…

„Еквус“ в Младежкия е модерен спектакъл, доста по-качествен от „Танцът Делхи“, където Галин Стоев е вадил вода от 7 кладенеца, за да стане по-гледаем.

Реалната театрална роля в „Танцът Делхи“ е на Радина Кърджилова. За изпълнението на Радена Вълканова можем да кажем същото, което ще кажем за София Бобчева: принудени са да се представят в стила на тв риалити. Вариант на „Ден и нощ“. Такива представления, наречени вербатим театър, може да се гледат в Червената къща. Доста са по-добри от „Танцът Делхи“. Ако е честно, журито ще връчи статуетката на Теодора Духовникова, която изнася урок по театър в „Лисичета“.

Дали ще отрежат Явор Бахаров от поддържащите номинации, направил живописна роля в русенския спектакъл на Теди Москов „Редки тъпанари“ заради това, че брат му взима „Икар“ за главна роля? Представлението на Теди Москов трябва да се изучава от начинаещите режисьори, а Явор Бахаров надминава всичко, което е правил досега на сцената. Но нали принципът на САБ е да не номинират повече кандидати от един спектакъл или един театър, за да има за всички! Обратният принцип ръководи примерно журито за оскарите.

За да ядосат трезвомислещите, може да дадат наградата на София Бобчева, номинирана за поддържаща роля с медсестрата в „Танцът Делхи“, където участието ѝ е като в тв предаване (жалко, защото момичето е чаровно, колкото си иска!). Но мотивът ще бъде и втората ѝ номинация – в роля от спектакъла на Красимир Спасов „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“. Това е единственото споменаване на този спектакъл, тайнствено погребан без сцена.

Мисля, че колоритното изпълнение на Ана Пападопулу в „Лисичета“ заслужава приза – в откъслечните излизания на актрисата на сцената целият живот на нейната Бърди се разкрива пред зрителите – унизявана заради богатия ѝ произход, за което не ѝ прощават завистниците от фамилията, а мъжът ѝ глупак (Христо Петков, първокачествено изпълнение!) я бие; подтисната, изтласкана в периферията на главните решения на фамилията; обект на присмех, подценяване и шаржиране, тя намира изход в пиянството. Дори името ѝ Бърди е за унижение, макар че е умилително от „птичка“. Атмосферата на отношението ѝ към другата жертва на фамилията, Хорас, е пълна със знаци.

При сценографите безспорен може би е Фичо Тороманов с реализациите на „Пияните“ в МГТ и „Танцът Делхи“ в Народния. Всъщност, „Танцът Делхи“ е направен от решението на Тороманов. Общото впечатление от номинираните е, че надделява минималистичното оформление на сцената.

И накрая – едва ли има театрал, който да не сложи сърцето си за специалните награди на Иван Иванов и Васил Михайлов!

Bookshop 728×90