Bookshop Wallpaper

Господ е българин. Заради Кристо

Георги Неделчев, Иван Димитров и Игор Марковски в анкетата на „Площад Славейков“ „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“

Сред най-добрите произведения след 1989 г. са създаваните от Кристо (на снимката), защото, както знаем от деветдесетте, Бог е българин, твърди писателят Иван Димитров. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 1924 пъти E-mail

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)


Творците търсят вина за проблемите си винаги другаде
Георги НЕДЕЛЧЕВ, журналист

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Може би това, че не само е жива и мърда, а се опитва и да се развива в крак с времето, да се адаптира към новите реалности. Отговорът звучи формално, но на такъв въпрос е невъзможно да се каже нещо по-конкретно.

– А кой е големият й провал?

– Това, че все още изпитва затруднения да стане интегрирана част от световната такава. Това, че обича да търси вината за проблемите си навсякъде другаде, но не и в себе си.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизията, социалните мрежи и други медии?

– През последните десетилетия ходя много рядко на театър и една от причините е, че съм ходил доста преди вододелната 1989-а. Когато си гледал Тодор Колев в „Човекоядката” в Театър “София”, Марин Янев в „Полет над кукувиче гнездо” в „Сълза и смях” и Васил Попилиев в „Лазарица”, е направо мъчително да опитваш да харесваш Деян Донков в „Дон Жуан”, например.

В музиката явлението е едно и се казва Лили Иванова – визирам както песните и албумите й, така и концертните й изяви.

В литературата също ще спомена само едно име – Милен Русков, автора на „Захвърлен в природата”, „Възвишение” и „Чамкория”.

За киното ми е най-болезнено да говоря – то така и не успя да стане конвертируемо и всепризнато като сръбското, унгарското и дори румънското. Ако все пак мога да откроя някаква личност и конкретно творческо усилие в него, бих споменал Владислав Карамфилов и неговата комедия „Операция Шменти-капели”.

По темата за изобразителното изкуство не се чувствам особено компетентен, но мисля че скулптурите на Георги Чапкънов са нещо, с което основателно можем да се гордеем и може би не оценяваме достатъчно.

Колкото до телевизията и модерните медии – там мисля, че нещата не са толкова зле, колкото нихилистите, снобите и вечните мърморковци се опитват да изкарат. Националната БНТ не отстъпва кой знае колко на други европейски такива, дори в някои отношения ги превъзхожда. Конкуренцията между Би Ти Ви и Нова позволи да се развият доста жанрове, например телевизионното ни кино и риалити форматите, но все още има дефицит на добри сценаристи и редактори.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Като висота на критериите, самовзискателност, безкомпромисност и талант – Лили Иванова. Като авторитет, вдъхновение за по-младите и солидно присъствие през всичките тези 28 години демокрация – може би Стефан Данаилов. Иска ми се да спомена и Божана Апостолова – една модерна възрожденска личност и неуморим Дон Кихот в книгоиздаването.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, медиите?

– До голяма степен вече отговорих на този въпрос, но ще повторя и допълня някои имена. В театъра – Теди Москов, Мариус Куркински, Александър Морфов. В музиката и литературата – съответно Лили Иванова и Милен Русков, без никаква конкуренция. В киното и изобразителното изкуство, макар и по различни причини, не бих посочил конкретни имена. В телевизията – като явления, доказали се независимо от конюнктурата, а понякога и с нейна помощ, бих изтъкнал Кеворк Кеворкян, Теди Москов, Слави Трифонов, Сашо Диков. „Господари на ефира” – с целия си екип – се превърнаха в доказана марка, будеща всеобщо доверие. В този списък не бива да пропускаме и незабравимия Тодор Колев, лека му пръст, който освен като актьор в театъра и киното, имаше силни изяви и като певец, а също така и като телевизионен и радиоводещ.


Ще си обръсна брадата, ако вдигнат бюджета за култура
Иван ДИМИТРОВ, писател

Снимка: Емил Георгиев

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Не обичам нещата, които са най… Едно, че съм закърмен с контракултура, и второ, че така винаги се слага някаква оценка. Малко е тъпо да пишеш двойки и шестици на хора с по-богат опит от теб. Така че съвсем безотговорно ще кажа: най-голямото постижение на българската култура е, че в България още има култура. Културата е в унизителна позиция по време на целия преход, който (вярвам) още не е свършил. Строим магистрали, огромни зали, небостъргачи, комин до комин… Назначаваме поредния директор на водопад и очакваме от него да ни каже дали цензурата може да се яде. А сме с най-малкия бюджет за култура в ЕС! Българските актьори са с по-малки заплати от албанските и македонските!

Държавата все обещава и изключително рядко се сеща да отпусне пари за попълване на фонда на библиотеките с нови заглавия. Говорете с някой сърбин да видите как се прави тази работа. Киноцентърът не спира да се тресе от скандали. Изкуството се субсидира по системата на глава на добитък, пардон, зрител. В определени периоди хонорарите на актьорите се бавят недопустимо много. Знам за историята на една постановка в един от водещите театри, която е направена почти без бюджет, защото преди две-три години имаше огромен проблем с бавене на пари от септември нататък… А когато това се комбинира с неплащането на актьорите, се получава следното: актьорът няма пари за билет за градския транспорт и закъснява за репетиция, защото го е свалила контрола! В същото време се откриват нови музеи, наливат се огромни пари в бетониране и окепазяване на културното ни наследство. Паметници на културата биват подпалени от клошари…

Да, от една страна бюджетът ни за култура плаче за увеличаване. Аз лично ще си обръсна гладко брадата за пръв път от десет години, ако някой ден той стигне заветните 2%… От друга страна има пари, но те се изразходват по нелеп начин. Те се дават за това, което се е случило ПРЕДИ. Основно за това то да изглежда като СЕГА, с което се съсипва всякаква автентичност. А липсва разбирането, че изкуството е и нещо, което се случва СЕГА. И има нужда от подкрепа. Но в България почти всеки знае, че хората на изкуството си клатят краката и това никаква работа не е. В България някак битува виждането, че истинската работа е на полето, пред компютъра и пр. Изкуството също е работа. Точка!

– А кой е големият й провал?

– Един сериозен скулптор, чиито произведения гледат навъсено и който ходеше да си купува алкохол по време на протестите в парламента, нищо, че парламентарната му група беше била отбой. За съжаление, той не е истинският проблем. Проблемът са мутрите в културата, а те не са един или двама. И все пак един беше културният мултак и много бяха неговите пророци. Ако трябва да бъда злободневен – най-големият провал е това, което се случва в Пловдив. Бъдещата културна столица на Европа изпъди от организацията си хората, благодарение на които кандидатурата спечели. Надявам се да успея да откажа всички участия, които ми предлагат там, защото не искам да имам нищо общо с тази схема. Вече отказах две. За съжаление много артисти, които също не одобряват това, което се случва там, ще участват. Разбирам ги. Те живеят от хонорар на хонорар. Така сме повечето… С една приятелка говорихме да направим подписка за това, че ако там не се промени нещо освен като участници ще ни загубят и като публика. Но не вярвам, че от подобни актове на съпротива има смисъл… Повечето хора мълчат за това, за което трябва да се говори. И говорят за това, за което трябва да се мълчи.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – свободният театър, който успя да си създаде публика. В момента АСТ са в процес на създаване на истинско голямо пространство, от което независимата сцена има остра нужда. Иначе Галин Стоев, „Сфумато“, Явор Гърдев, Диана Добрева, Веселка Кунчева, Ани Васева, Иван Панталеев. Със сигурност изпускам някой. Позволявам си да кажа, че за мен събитието на този сезон ще са спектаклите по текстове на Вирипаев на Явор Гърдев и Галин Стоев. Както и новата програма по текстове на Достоевски в „Сфумато“. И защото твърде често в България се забравя да се говори за младите поколения: Марий Росен, Крис Шарков, Тея Сугарева, Боян Крачолов…

б) музиката – Иво Димчев, който не можех да поместя в театъра, защото е уникален, неповторим космополит, чието присъствие в България е манна небесна за всички, които милеят за българското изкуство и проклятие за всички хомофоби и върли и крайни консерватори. Но и Bluba Lu, които съвсем скоро ще изкарат първия си албум с песни на български. Вече имах щастието да чуя парчетата, но ще си замълча. Трябва да има съспенс. The Science (Нино Гомес и Soultslept), които правят разкъртващо готино дуо, което е печелило конкурс за ремикс на Bonobo, но никой не знае това. Ража и бандата й. Comasummer, защото е хубаво да има качествен и небанален рок. Всичко, което правят хората зад Аларма Пънк Джаз Фест, Терминал 1 и MIXTAPE. Лейбълът Biganda. Оратница. Мерудия. Иван Шопов. Теодосий Спасов. Ох, много са. Преставам;

Работил съм като барман. Липсва ми да пускам музика на хората и да спретвам български вечеринки, по време на които някой да ме попита: „Мога ли да поръчам песен”, а аз да му отговоря: „Да, стига да е българска и да е хубава“. Но ще подхвърля само и Таралежков, Бъни и Елко от БГЗ и Сър Мата Хари, както и Шкода, които взеха да се събират веднъж в годината;

в) литературата – тук положението е опасно. Предпочитам да замълча за утвърдените автори. И да кажа за Дани Радичков, Нинко Кирилов, Антония Атанасова, Лили Йовнова, Владимир Полеганов, Васил Балев, Ясен Василев, Радослав Чичев, Мирослав Христов, Стефан Икога, Стефан Иванов. И още една купчина имена на млади хора, които уверено навлизат в територията на литературата. Част от тях все още се наместват в дрехите й, но има бъдеще. Вярвам го. Това е най-голямото събитие. Въпреки безобразната културна политика, има млади. И надежда;

г) киното – „Източни пиеси”. А отскоро и „Христо” – един от малкото жанрово издържани филми в България, в който можем да видим големи актьори в нетипични поддържащи роли – Юлиан Вергов например. И в който с пълна сила блестят Димитър Николов и Димитър Крумов, които завършиха в НАТФИЗ съвсем, съвсем скоро;

д) изобразителното изкуство – ретроспективната изложба на Иван Милев, Кольо Карамфилов и Павел Койчев. КРИСТО, защото, както знаем от деветдесетте, Бог е българин. Фотографията тук ли трябва да присъства? „Анима анимус” на Темелко Темелков, „Пряка светлина” на Яна Лозева (две години гледах няколко фотографии от каталога на стената на квартирата си, за съжаление смених квартирата, липсват ми). „16: 26: 36” на Нели Гаврилова – двайсетгодишен проект, в който през голото тяло надзъртаме в живота на модела Катина. Галерия „Ластици”. Снимките на Лора Мушева, Елена Николаева. Дипломната работа на Лора Топалова;

е) телевизия – не гледам телевизия, с изключение на „Денят започва с култура” и „Библиотеката”. Така че не съм експерт в тази област;

социални мрежи – най-скандалната дама в българския хай и лоу лайф – Иванка Курвоазие, профилът на Иво Димчев, статусите на Мила Искренова, Манол Глишев, Ивайло Дичев. Фотографът Хубен Хубенов в Инстаграм, Яна Лозева пак там;

онлайн медии – „Портал Култура”, „Дневник”, все по-рядко Фото Форум и все повече блогове и Фото Момент. Сайтовете за литература „Кръстопът”, „Литернет”, Литклуб”.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Министърът, който няма култура.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, медиите?

– Обичам да говоря с примери, така че вече отговорих на тези въпроси.

Искам само да поясня, че всяка класация е субективна и пристрастна в зависимост от анкетирания.


Културата сама си извоюва последното място в живота на българина
Игор МАРКОВСКИ, актьор, арт търговец

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Че остана на последно място в духовния живот, разпрострял се на територията, наречена България.

– А кой е големият й провал?

– Разрушаването на паметниците.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – наградите „Аскеер”;

б) музиката – поп: албумите на Дони и Момчил; класика: концертите на Веско Панталеев – Ешкенази и мълчанието на Иван Дреников; концерти: ФСБ;

в) литературата – романите на Захари Карабашлиев и Милен Русков и поезията на Борис Христов;

г) киното – филмите на Красимир Крумов – Грец;

д) изобразителното изкуство – Едмонд Демирджиян, Кольо Карамфилов, Бойко Колев;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – e-vestnik и „Улицата“ на Теди Москов.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Тандемът Георги Дюлгеров-Руси Чанев е фигурата, която днес не може да бъде достигната, нито повторена! Режисирана понякога от Александър Морфов, мизансценно поставена от Галин Стоев, монологизирана от Мариус Куркински, в джоба с писмо от Явор Гърдев и с мисли на Бойко Богданов.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Камен Донев;

б) музиката – Асен Аврамов;

в) литературата – Тончо Жечев, Георги Господинов, Алек Попов и Теодора Димова;

г) киното – Красимир Крумов – Грец, Стефан Командарев;

д) изобразителното изкуство – Иван Мудов;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Димитри Иванов.


Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“


ДС