„Хамлет“ без режисьор? В театъра на Шекспир

Новата директорка на Театър „Глобус“ идва с идеи за демокрация на сцената, но доколко са осъществими, коментира критикът на „Гардиън“ Майкъл Билингтън

Репетиция на „Хамлет“ на сцената на прочутия Театър „Глобус“ в Лондон
през 2014 г., с режисьор. В ролята на датския принц е роденият в Нигерия актьор Лади Eмерува (вдясно). Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Хамлет“ без режисьор? В театъра на Шекспир

Репетиция на „Хамлет“ на сцената на прочутия Театър „Глобус“ в Лондон през 2014 г., с режисьор. В ролята на датския принц е роденият в Нигерия актьор Лади Eмерува (вдясно). Снимка: ЕПА/БГНЕС

Известна е шегата между музиканти, че един оркестър свири по-добре, когато диригентът не му пречи; подобни реплики се чуват нерядко и в театъра. Всъщност, в началото не е имало нито диригенти, нито режисьори – обикновено тази роля се изпълнявала от един от музикантите и един от актьорите. Подобна практика ще се опита да въведе новата директорка на Шекспировия театър „Глобус“ Мишел Тери. Планът ѝ да премахне йерархиите е демократичен, но дали е осъществим, се пита критикът на „Гардиън“ Майкъл Билингтън.

Първият сезон на Мишел Тери, новият артистичен директор на Шекспировия театър „Глобус“ е многообещаващ. Ще видим добър баланс между Шекспир и нови творби, развитие на идеи, засягащи цензурата и бежанците и Марк Райлънс отново в ролята на Яго. Чувства се, че Тери, за разлика от нейния предшественик, е мотивирана от страст към автора, чието светилище е този театър. Но нейната откриваща програма повдига редица неразрешени въпроси, пише Билингтън.

Най-голяма загриженост предизвикват първите две продукции – „Хамлет“ и „Както ви се харесва“, които ще се изпълняват от 12-членен силен ансамбъл без посочени режисьори. Тери казва, че иска да „разруши пирамидата на йерархията, която е част от нашата култура“, да инициира „процес на истинско сътрудничество“ и да освободи самостоятелния режисьор от товара на отговорността.

Това звучи похвално демократично, но Билингтън се чуди как ще се случи на практика. Както често се оплакват многобройни режисьори, всяка пиеса на Шекспир поставя и безброй въпроси, на които трябва да бъде отговорено. В случая с „Хамлет“, може да се попита: В кой период сме? В кой момент преувеличената лудост на Хамлет става реална? Как е замесена Гертруда в престъплението на Клавдий? Изкупителна фигура ли е Фортинбрас, или вулгарен опортюнист? И това са само най-лесните въпроси. Критикът на „Гардиън“ споделя, че изцяло подкрепя сътрудничеството, но всяка шекспирова пиеса е такъв лабиринт от неясноти, че някой трябва да взима ключовите решения – и това обикновено е режисьорът.

Америка за България

Докато Тери започва с това, което изглежда като актьорски Шекспир, следващите продукции са в познати ръце. Хубаво е да видим Бланш Макинтайър, чийто „Тит Андроник“ в Кралската Шекспирова компания в момента е една от най-вълнуващите продукции на лондонска сцена, да се завръща в „Глобус“, за да режисира „Зимна приказка“ и разностранната Клер ван Кампен да поставя „Отело“.

От двете нови пиеси, „Емилия“ е написана от Морган Лойд Малкълм и режисирана от Никол Чарлс, докато режисьор на Eyam („Ийм“) е Адел Томас. Но при все че жените играят важна роля през сезона, не се чу и дума за предварителния ангажимент на Тери за 50/50 равенство между половете сред актьорите. Не се съмнявам, казва Билингтън, че тя продължава да държи на намерението си, но би било добре да видим поне малко от това. Дали ще ролята на Леонтий ще бъде поверена на жена, а Паламон или Арцит от „Двамата знатни сродници“ ще преминат през промяна на пола?

Тери очевидно вярва в разнообразието и избора и дори планира да позволи на публиката да избира коя от трите пътуващи продукции на „Венецианският търговец“, „Дванайсета нощ“ и „Укротяването на опърничавата“ да гледа на определена дата. Възхищавам се на нейните принципи – отбелязва Майкъл Билингтън, – но подозирам, че първите продукции ще тестват практическата трудност да се постигне – в наличното време – истински демократичен Шекспир.

Bookshop 300×250 3
ДС