Bookshop March 2017 2

Илия Троянов: Няма битка между културите, а между култура и не-култура

Национализмът е политическа патология, казва германският писател от български произход в интервю за новото списание за култура „АРТизанин“

Интервюто с Илия Троянов в новото списание „Артизанин“ е наречено „Събирачът на светове“ и се простира на 12 страници. Снимка: Емил Георгиев, архив

Четено: 1883 пъти E-mail

Бъдещето е на стичащия се и изграден от много култури свят, казва Илия Троянов. В интервю пред Светлозар Желев за първия брой на списание „АРТизанин“ писателят заявява, че във времена, където има ренесанс на национализмите, в интелектуалния свят е точно обратното – успешните творци са с разкъсана, многоезична, свързана с много места биография, а „едноезичните автори са почти чудо, автор, който е живял само в една страна, на едно място е екзотика“.

Троянов дава редица примери за тезата си, предимно с произход от Африка и Азия (за съжаление, твърде малко от тях са достъпни на български език) – като Матиас Енар, Тайе Селаси, Тежу Коле и някои по-популярни, Голдщайн или дори Боланьо, когото „да наречеш чилийски писател е абсурдно. Чили не играе никаква роля нито в темите, нито във формата на неговите произведения“.

По-рано в интервюто писателят заявява, че „национализмът няма нищо общо с културата“:

„В национализма има много други фактори, той е един вид политическа патология, за която е важно да се отбележи, че тези хора, които наистина развиват културата, които случайно пишат на български, румънски, гръцки, сръбски, иначе винаги са били хора с отворен дух. Аз не познавам нито един велик писател, който да е казал: „Аз ще чета само писатели от моята страна“. Това е такъв абсурд, че даже не бих го отбелязал“.

Троянов дава пример с немската литература „от началото до края“, като подчертава, че големите ѝ скокове са създадени в отношение и съобщност с чуждестранното. Гьоте например дълги години от живота си се занимавал с ислям, с иранските поети – Хафез, Руми, Саади, превеждал е Калидаса от санскрит, Дени Дидро от френски, арабски автори.

Поглед към първа страница на първи брой на „АРТизанин“. Снимка: Игор Марковски

„Преди да се създаде националната държава Германия въобще не е имало дискусия, не е имало дискурс, чрез който да започне да се обмисля какво е това национална култура. Било е съвсем нормално, че той (бел. ред. – Гьоте) търси духовни братя в цял свят и стига дори до Индия. В немския романтизъм има много силен ориентализъм, много силно влияние от Изтока. Някои от големите романтични поети са превеждали арабска литература. Така че, казано в едно изречение, ние нямаме в момента битка между културите, а имаме битка между култура и не-култура, антикултура.“

Писателят дава пример и с „наистина опасните уахабити в Саудитска Арабия“, които „нямат никаква култура, абсолютно никаква“. По думите му там всичко е унищожено от теология – „това е радикалният ислям“.

„И ако разгледаме различни хора, които сега са националисти – продължава Троянов, – трябва да кажем, въпреки че звучи малко арогантно, че тяхната лична култура е минимална. Ако беше по-развита, без големи проблеми биха видели, че гетоизацията е абсолютният враг на всяко интелектуално, духовно и културно развитие. Тъжно е дори, че трябва въобще да говорим за това. Защото смятам, че за всеки, който наистина обича културата, е толкова очевидно – като въздуха, който дишаме.“

Вижте още: ИЛИЯ ТРОЯНОВ: СОЦИАЛИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО

В интервюто за „Артизанин“, назовано „Събирачът на думи“, Илия Троянов пространно говори за своята писателска кариера – за начина, по който пише, как като млад автор е достигнал до едно от най-големите издателства в Германия, за преминаването си през всички сфери на книжния пазар преди същинското захващане с писане, за преводите и издаването на непозната в немскоезичния свят литература и др…

Троянов коментира, че „ако искаш да пишеш комплексни многообразни романи, трябва непременно да чуеш от други хора как те виждат нещата“ – това се виждало в „Събирачът на светове“, в „Номад на четири континента“, но най-вече във „Власт и съпротива“.

„Аз съм разчитал винаги на тези чужди гласове, на хората били там, участвали или познаващи събитията и историята от първо лице. (…) Смятам, че във „Власт и съпротива“ разчитам на редица от хора, които са преживели това, и на които аз давам глас в няколко образа, и че въобще целият роман се базира на многогодишни разговори. Поне 20 дълги, сериозни разговора съм имал с различни хора, и 50 други, с които съм имал по-кратки срещи.“

Заради това, посочва Троянов, книгата не отразява неговото схващане за България, а това на голям брой свидетели – в противен случай той би приел критиката, че „този Троянов е израснал извън България и какво знае той за случващото се“.

Вижте още: ИСТИНСКА ПРОМЯНА В БЪЛГАРИЯ? НЕ


Пловдив Джаз Фест 2017