Иманярите, покушението над Херакъл и МВР

Археологическият музей представя експозицията „Спасени съкровища на България“

Мраморната статуетка на Херакъл, открадната от музея във Видин, e  „хваната“ малко преди да отпътува от България. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Иманярите, покушението над Херакъл и МВР

Мраморната статуетка на Херакъл, открадната от музея във Видин, e „хваната“ малко преди да отпътува от България. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Мраморна статуетка на Херакъл от II в.,открадната от Видинския музей, най-голямата колективна находка медни брадви от Халколита, коринтски шлем, над 300 монети на тракийските владетели Реметалк I и Реметалк II са сред експонатите, които могат да бъдат разгледани от 7 ноември в Археологическия музей. Изложбата, наречена „Спасени съкровища на България“, представя предмети, иззети от иманяри и спасени от нелегален трафик извън страната.

Над 300 са изложените ценности, събирани от 90-те до днес – малка част от културното наследство, което ежегодно изтича от страната ни на черния пазар, отбелязва археологът Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт към БАН. Най-фрапиращ за него е случаят с мраморната статуя на Херакъл, която била открадната от музея във Видин. Антиката е „хваната“ малко преди да отпътува от страната.

Много от артефактите в експозицията са заграбени от църковни храмове и под тях са поставети табелки „Неизвестно местаномиране“. Но немалко са и датираните – могат да бъдат разгледани предмети както от края на късната Античност, така и от Възраждането. Експонирани са, например, златни накити и бронзови предмети от средата на II в. пр. Хр., теракотени женски фигури от некропол от III-II в. пр. Хр., апликации от римска колесница, съкровище от накити от благородни метали от Средновековието, както и икони от Тревненската школа и от известния зограф Никола Образописов… Подредени са хронологично в изложбата и след края ѝ ще бъдат върнати в 19-те музея, на които принадлежат.

„Иманярската дейност е най-масовата криминална проява в България през последните 30 години. Напът сме да останем без археологическо наследство, нищо няма да можем да оставим на децата си“, твърди доц. д-р Вагалински, посочвайки, че по света страната ни е добре позната с износа на културно наследство и културни фалшификати.

Палячи

Мащабите на иманярството, оповестени днес пред медиите, са ужасяващи. По приблизителни данни на Министерство на вътрешните работи, активните иманяри у нас, чието основно занимание е търсенето на артефакти, са между 25 хил. и 30 хил. души. А досъдебните производства наброяват 120 до 140 на година – твърде малък брой, отчита Ангел Папалезов – началник на сектор „Културно-исторически ценности“ към Главна дирекция „Национална полиция“. От делата едва 40 завършват с осъдителни присъди и най-често те са условни или пробация.

„С тази изложба се опитваме да покажем върха на айсберга и да види обществото ни преди всичко какво ежедневно губим – губим история, губим и пари заради културния туризъм – каза Вагалински. – Дано обществото ни проумее какво губим ежедневно и да не бъде толкова пасивно и толерантно. Защото по места обикновено се знае кой какво копае, какво прави и къде копае. Но има едно такова премълчаване – не е дрога, не е проституция, не е незаконен трафик на хора, какво толкова? Няма страна по света с такива мащаби на иманярство. Ние сме шампиони в нещо лошо.“

„Това е един базов резерв, чрез чиято загуба държавата губи националната си идентичност“, коментира гл. инспектор Емил Александров от ГДБОП.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На въпрос на „Площад Славейков“ дали експонатните, които бяха подредени от Фондация „Тракия“ преди година в Националната галерия, се считат за спасено наследство и ще се върнат ли те като собственост на държавата, Папалезов припомни, че Законът за културното наследство е дал амнистия на частните колекции:

Ангел Заберски представя Symphony – JAZZ

„Това е за колекцията на Фондация „Тракия“ на Васил Божков, която беше в Националната художествена галерия. Аз имам такова становище, че изпълнителната власт и органите на МВР изпълняват закона такъв, какъвто е гласуван в Народното събрание. Законът от 2009 г. е дал амнистия за частните колекции и възможност [собствениците им] да ги регистрират законно. В този смисъл колекцията на Васил Божков и Фондация „Тракия“, която е негова, е съгласно законите на Република България, тя представлява част от културното наследство на България и се управлява съгласно режимите в закона и нормативните актове.

Така че след промените от 2009 г. и препозивния срок, който е изтекъл през 2010 г., възможността за формиране на частни колекции е само един и той е по законен начин при сделки в България или в чужбина. Много ясно е разписано как става това. Така че ние няма как да коментираме по друг начин тази колекция и другите частни колекции, които са около 120 в страната“.

Опитваме се да гледаме напред, допълни Людмил Вагалински:

„Трябва да се придържаме към закона. Независимо колко ни харесва той или не. Мисля, че много точно отговори г-н Папалезов – законът е такъв, въпросът е да се спазва. Не искам да се връщам към пренията, които бяха около Закона за културното наследство от 2009 г., отпадането на официален документ, с който казваш как си придобил артефакта, това не ни помага. Опитваме се да гледаме напред. Ако трябва законът да се промени – има си начини, по които това да се осъществи“.

А за да се промени ситуацията в България с „разкопаването на всяка могила за жълти стотинки“, Вагалински сподели, че е важно той и колегите му „да бият камбаната“, че нещо не е наред и куца. От две години с Министерство на вътрешните работи се работи по мобилно приложение, което много би улеснило контакта между хората и министерството в подаването на сигнали срещу иманярите – но това не става лесно, коментира археологът.

„Трябва да се създаде обществена нетърпимост. Без това ние сме абсолютно загубени и за децата ни няма да остане нищо“, добави още той.

Вагалински сподели още, че археологическият сезон за него и екипът му все още не е приключил. В момента се работи по разкопките на стар римски град, открит край Бургас. Археологът разказва, че засега учените имат успех и дори са попаднали на златна монета, което е изключителна рядкост, когато става дума за останки на крепост. Проучва се и късноантична ъглова кула.

Спасените съкровища, показани в Археологическия музей:

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

ДС