Искам всичко, или как да живеем според Антъни Бурдейн

Как да се храним, да бъдем млади и кога да си затваряме „проклетата уста“

„Докато се движиш през живота и света, променяш нещата, оставяш следи, независимо колко големи. И в отговор животът и светът оставят следи по теб“, казва Антъни Бурдейн. - Искам всичко, или как да живеем според Антъни Бурдейн

„Докато се движиш през живота и света, променяш нещата, оставяш следи, независимо колко големи. И в отговор животът и светът оставят следи по теб“, казва Антъни Бурдейн.

На 8 юни си отиде Антъни Бурдейн, знаменит тв водещ и безстрашен изследовател на кухни по цял свят. Шокирани решението му да сложи край на живота си, мнозина припомнят някои от най-впечатляващите изказвания на Бурдейн, които отразяват хедонизма му. Сайтът „Munchies“ подбра откъси от книгите и шоутата му.

„Ние сме преди всичко граждани на света – свят, пълен с бактерии, някои дружелюбни, други не толкова. Наистина ли искаме да пътуваме в херметически затворени автомобили като на папата през селските райони на Франция, Мексико и Далечния Изток и да се храним само в „Hard Rock Cafe“ и „Макдоналдс“? Или искаме да се храним без страх, загребвайки в местната яхния мистериозното месо на скромното мексиканско ресторантче за такоси, и приемайки искрено предложения подарък – недоизпечена рибешка глава? Аз знам какво искам. Искам всичко. Искам да опитам всичко по веднъж.“ – „Поверително от кухнята“

„Училищните съветници винаги казваха на родителите ми: „Антъни се нуждае от по-контролирана околна среда“. Това представлява кухнята. За недисциплиниран, безполезен тип като мен, това е свят без ограничения. Харесвам строгата дисциплина. Или се проваляш, или не. Мисията ми в живота е да побеждавам страха. В това съм силен: тук, като цивилен, аз съм най-големият мекушавец в света. Мога да отида в ресторанта като клиент, да се примиря с най-големите гадости и все пак да дам 20 цента бакшиш на сервитьора.“ – в интервю за „Гардиън“ от 2001 г.

„Исках приключения. Исках да отида до река Нанг в сърцето на нощта в Камбоджа. Исках да яздя в пустинята на гърба на камила, сред пясъчни дюни във всяка посока, да ям агнета на чеверме с пръсти. Исках да изтупам снега от ботушите си в мафиотски нощен клуб в Русия. Исках да си играя с автоматични оръжия в Пном Пен, да се върна в миналото в малко стридено селце във Франция, да стъпя в долнопробен неоново осветен бар в провинцията на Мексико. Исках да събарям ограниченията на пътя в средата на нощта, прелитайки покрай ядосаните полицаи с една шепа „Малборо“, изпитвайки страх, вълнение, учудване. Исках забавления – като онова мелодраматично чувство на възбуда и страх едновременно, за което копнея от детството си, типа приключения, които намирах като малко момче на страниците на комиксите ми за Тентен – исках светът да е точно като по филмите.“ – „A cook’s tour: Приключенията на готвача“

Репин

„Вече знаех, че най-доброто ястие в света, перфектното ядене, много рядко е най-изисканото или най-скъпото. Знаех, че други важни фактори извън техниката или суровите съставки също могат да са в истинския бизнес в създаването на магията на масата за вечеря. Контекстът и спомените играят важна роля в най-добрите ястия в живота на човек. В смисъл, нека си го кажем: докато ядеш обикновено барбекю под палмово дърво и усещаш пясъка между пръстите на краката си, самба музиката свири тихо за фон, вълните се разбиват на брега на няколко метра от теб, лек бриз разхлажда запотения ти врат, поглеждаш отсреща зад купчината бирени бутилки към замечтаното изражение на лицето на човека срещу теб и осъзнаваш, че след половин час ще правите секс на чисти бели хотелски чаршафи… и този пилешки бут на грил изведнъж става дяволски добър.“ – „A cook’s tour: Приключенията на готвача“

„Хората, които готвят за теб, чистят след теб, отварят ти вратата, карат те към вкъщи – те къде отиват, когато работния им ден приключи? Какво ядат?“ – „Без задръжки“, Ню Йорк

„Красиво е, когато реалността съвпадне с надеждите и очакванията ти, когато всичко – всичко – е най-доброто, което може да бъде“ – „Без задръжки“, Испания

„Пътуването те променя. Докато се движиш през живота и света, променяш нещата, оставяш следи, независимо колко големи. И в отговор животът и светът оставят следи по теб. През по-голямата част от времето белезите – по тялото и сърцето ти – са красиви. Често обаче, болят.“ – „The Nasty Bits: Collected Varietal Cuts, Usable Trim, Scraps and Bones“

Bookshop 300×250 2

„Една константа, преди и сега, е все още моето желязно основно правило, що се отнася до музика по време и след работа: във всяка кухня, за която отговарям, цари стриктна забрана над Били Джоел и „Грейтфул Дед“. Ако видимо се наслаждаваш на едно от двете, независимо дали по време или дори след работното си време, може да си разчитиш шкафчето сега. Уволнен си.“ – „The Nasty Bits: Collected Varietal Cuts, Usable Trim, Scraps and Bones“

„Това е удовлетворение, което никой бестселър не може да бие – нито едно телевизионно шоу, никоя тълпа, нито нищо. Този един момент, в който след дълга и много натоварена нощ седиш с колегите си в бара, бършеш потта от врата си, поемаш дълбоко дъх, неизказани благодарности от всички страни – и след това първата глътка студена, студена бира.“ – „Все още кърваво…“

„Ако си на 22, физически здрав, жаден да научиш повече и да бъдеш по-добър, подтиквам те да пътуваш – колкото се може повече и по-далече. Спи на пода, ако трябва. Разбери как останалите хора живеят, хранят се и готвят. Учи се от тях, където и да отидеш. Използвай всеки възможен ресурс, за да работиш в най-добрите кухни, където биха те наели – независимо колко (ако изобщо) ти плащат. Заетите пари в този момент от живота ти, за да си позволиш да пътуваш и да трупаш опит в наистина добри кухни, трудно биха били по-добре инвестирани в който и да е студентски заем.“ – „Все още кърваво“

„Често говоря за „правилото на бабата“ пред пътуващите. Може да не харесваш пуйката на баба си за Деня на благодарността, може да е препечена или суха – плънката солена или набита с гумени на вкус пилешки дреболии, които намираш за крайно безвкусни. Може дори въобще да не харесваш пуйка. Но това е пуйката на баба ти. Ти си в къщата на баба си. Така че затваряй си проклетата уста и яж. А след това кажи: „Благодаря ти, бабо, естествено, че искам втора порция.“ – „Все още кърваво“

„Всеки трябва да е способен да направи омлет. Готвенето на яйца е добро начало, това е първото ястие за деня, а и процесът по ученето как да приготвиш омлета е, вярвам, не само техника, но и изгражда характер… От дълго време смятам, че най-правилното и подходящо нещо, което да направиш, когато преспиш с някого, е да можеш (ако ти поискат) да им направиш омлет сутринта. Разбира се, този вид себеотрицание и учтивост показват хем добри кулинарни обноски, хем са добри за света. Може би дори уменията за правене на омлет трябва да се научат по същото време, в което се научиш да правиш секс.“ – „Все още кърваво“

„Какво означава свободата? Аз също не знам, предполагам. Със сигурност свободата означава да се насладиш на свободен следобед, нещо немислимо до преди малко. Свободата поне да се шегуваш, да се смееш, да съществуваш за малко, сравнително безгрижен.“ – „Parts Unknown“, Либия

„Знаете ли, в този период от съществуването ми животните като ме видят и си казват: „О, не, не и този тип“ – по темата, че е ял всякаква храна под слънцето, „Parts Unknown“, Квебек

„Къде се намира вкъщи? Повечето от нас се раждат с готов отговор, другите трябва да пресяват парченцата“ – „Parts Unknown“, Етиопия

„Хората не са статистика – това е всичко, което се оптиваме да покажем. Малка, нищожно малка стъпка към разбирането.“ – „Parts Unknown“, Палестина

„Циничен по природа, прекарал съм 30 години в бизнес, който ако не друго, поне ме е научил да бъда циничен към света – от там тръгнах в телевизията, която, ако има нещо останало в теб, ще го задуши, но истината е, че аз останах верен на някои схващания, че има добри хора по света, за които си заслужава да се говори, заслужава си да ги подкрепяш, ако можеш. Че има причини да се надяваш, че заслугата за това е на истината и красотата, на истинската любов. Все още вярвам във всички тези неща. Може би е слабост, но вярвам в тях.“ – в интервю пред „Munchies“, септември 2016

„Вижте, ял съм много гадости в предаването си, но нищо не беше толкова убийствено, както преживяването ми на летище в „Джони рокетс“. Имаше двама мениджъри, касиер, трима готвачи и никой друг на летището. Сам съм и съм гладен. Поръчвам бургер – те хвърлят студена питка, посягат към препържените картофи, дори не слагат мазнина, хвърлят омекнала кисела краставица отгоре и ми го подават. Стоят в редица, нищо друго не се случва, няма други клиенти. Приплъзват бургера към мен, всичките ме гледат и просто всички стоим там в тишина за секунда, някак си споделяйки този момент на перефктно нещастие. Никой от нас не беше там, където искаше да е.“ – за най-тъжното ястие, което е ялу в интервю за Конан О’Брайън, ноември 2016

„Очевидно сме в закъснял момент от историята, в който всички, с добри сърца или не, трябва да погледнем към себе си, към ролята, която сме изиграли в миналото, към нещата, които сме видели, игнорирали, приемали за нормални или просто сме пропуснали – и да преценимот коя страна на историята искаме да бъдем в бъдещето.“ – декември, 2017

Bookshop 728×90