Иво Хаджимишев, живот в кавичките на ДС – I част

Агент „Невена“ гради кариера с донесения за чужди и наши дипломати и интелектуалци - Георги Марков, Валери Петров, Николай Хайтов, Петър Увалиев, Стивън Рънсиман

„Това се е случило във време, когато почти нямаше друг изход, ако искаш да се развиваш“, коментира огласяването си като агент на ДС Иво Хаджимишев. Снимка: БГНЕС - Иво Хаджимишев, живот в кавичките на ДС – I част

„Това се е случило във време, когато почти нямаше друг изход, ако искаш да се развиваш“, коментира огласяването си като агент на ДС Иво Хаджимишев. Снимка: БГНЕС

„Площад Славейков“ не публикува текстове на автори, огласени от Комисията по досиетата като сътрудници на Държавна сигурност. При липсата на Закон за лустрацията, това е нашето лично усилие за изчистване на поне част от родната медийна среда. Разбира се, доносите на агентите на ДС не са авторски текстове, а документи. Те показват скритата истина за време, за което чуваме все повече неистини. Това е причината да публикуваме извадки от досието на агент „Невена“.

Иво Хаджимишев, един от най-добрите български фотографи, бе разкрит като нещатен сътрудник на Държавна сигурност. Разбрахме го с 27 години закъснение –  при проверка на Комисията по досиетата на журналисти от вестник „Сега” Хаджимишев е огласен като секретен агент на Второ главно управление (ВГУ) на ДС под псевдонима „НЕВЕНА” от 1975 г. Досието му се състои от осем тома (средно по 300 страници), но не е приложена информация кога и как е бил вербуван. Затова пък има стотици собственоръчно написани агентурни сведения, документи и резолюции (задачи) от ръководилите го щатни служители на ДС. През юни 1990 г. е постъпило искане всички регистрационни картони за него „да бъдат заличени от всички картотеки”.

Известният фотограф произхожда от семейство на творци и дипломати отпреди 9 септември 1944 г. Дядо му е посланик в няколко държави. Баща му е оперен режисьор, а майка му – сценограф. През 1975 г. Иво Хаджимишев завършва Колеж по изкуствата със специалност фотография във Великобритания. Същата година става член на британската Кралска фотографска асоциация.

Между 1975 и 1989 г. Хаджимишиев работи като фоторедактор във в. „Поглед“ и сп. „Отечество“. Автор е на над 20 самостоятелни колекции от фотографии и фотоесета, представени предимно в чужбина: Англия, Австрия, Холандия, Франция, Италия и др.

Америка за България

Потърсен за позиция след разкриването му, пред desebg.com Иво Хаджимишев казва:

Решението на Комисията е коректно и аз не съм го оспорвал. Това се е случило във време, когато почти нямаше друг изход, ако искаш да се развиваш. Хубаво е, че днес хората могат да правят това, което желаят, свободно на базата на своя талант и стремежи, без да бъдат поставени в зависимости, както беше до 1989 г.”.

Хаджимишев подчертава, че със своята дейност до промените не е навредил на нито един човек в страната и извън нея. В това уточнение има две съмнителни или поне неточни твърдения. Първото е, че по онова време „почти не е имало друг изход, ако искаш да се развиваш“. По-точно би било да се каже, че по онова време с помощта ДС е било по-лесно да направиш добра кариера, защото разполагаш със сериозни предимства пред всички, които не могат да разчитат на толкова мощна подкрепа.

Второто е твърдението му, че не е навредил на никого. Най-вероятно никой не е разстрелян или прибран в затвора заради негово донесение. Но той просто няма как да знае до какво са довели неговите сведения за разказвачи на политически вицове, за хора, получили от чужбина телевизионни антени, за отношенията между служители в британското посолство у нас и в българското в Лондон, преводачи, преподаватели и най-различни фигури от българската култура, които харесват или не някого и нещо – и как са се отразили на живота им. Особено когато заради неговите информации ДС предлага следенето на някой, който дотогава не е влизал в полезрението им. Или когато някои от онези, за които е поръчано да дава сведения, по-късно умират мистериозно – например писателят Георги Марков.

Colibri april 2017

В томовете срещаме още имената на Стивън Рънсиман (прочут историк, византолог, работил в английското посолство в София от 1936 до 1940 г.), Валери Петров, Николай Хайтов, Петър Увалиев, Невена Коканова, Миряна Башева, Людмила Живкова, Александър Фол, Любомир Левчев, Пантелей Зарев, Ст. Ц. Даскалов, Ангел Балевски, Тома Томов, Робърт Максуел… Сред споменатите в сведенията, освен родителите му и тъстът му, присъства и съпругата на Хаджимишев.

Четеното дори на част на осемте тома (всичките осем би било твърде продължително, омерзително и изтощително) разбива упорито налаганите митове за ДС и неговите щатни и нещатни служители като бойци на Тихия фронт, защитавали България с тежък интелектуален труд и риск за живота си. В донесенията виждаме как агентът гради старателно личната си кариера, като засипва ДС със сведения, основани главно на разговори по време на вечеря, с дребни доноси, клюки и публична информация, размесени с предложения за организиране на пътувания, изложби и издаване на книги, от които най-голяма полза ще има самият той.

ВГУ на ДС не се държи като контраразузнавателно звено, а по-скоро като отдел за връзки с чужбина в Министерството на културата, в който работят бивши ченгета, страдащи от параноя и шпиономания. Затова предпочитат да съберат информация за Британския музей, като влязат нощем през прозореца, вместо денем през официалния вход, където никой няма да ги спре и е безплатно.

***

(Отутук нататък написаното от Иво Хаджимишев е в курсив, а написаното от служителите на ДС е получерно.)

„Невена“ е агентурният псевдоним на Иво Хаджимишев. Разказва за себе си в трето лице. „Невена“, една нейна позната, една нейна приятелка, Х, приятелка на Х – ПХ, са все Хаджимишев. За ДС той най-често е Източникът.

Всички донесения на Хаджимишев започват с „Една позната ми разказа…“. Понякога вместо „позната“ пише „приятелка“. Но винаги това е самата „Невена“, която използва този странен, но не и необичаен за ДС похват по конспиративни съображения. За да стане още по-абсурдно, понякога в донесенията на „Невена“, освен нейната измислена позната, присъства и „Невена“ – а в някои случаи дори и Иво Хаджимишев – в своето агентурно, професионално и реално триединство.

Едно от донесенията й завършва с предложение на водещия офицер – в отделни случаи на „Невена“ да бъдат възстановявани в подходяща форма направените разходи по наши мероприятия и оформяни с разписка за извършена работа на ДС.

Следват откъси от различни сведения, писани от „Невена“.

***

Н-к отдел II, II гл. у-ние ДС

17 и 18 април 1975 г. капитан Атанас Василев от отделение IVотдел II, ВГУ

                                                             С В Е Д Е Н И Е

Относно характера на разговора между позната на източника и семейство К. (бел. ред. – К. е служител в британското посолство)

… В разговор с моя позната разбрах, че по своя инициатива тя е поканила на вечеря семейство К. в ресторант „Крим“,  където са прекарали от 20 до 23 ч. на 18 април 1975 г.

Моята позната е  разказала, че се преориентира към киното с помощ от режисьора С. Х., с когото в момента работят. Предстояло й с него също да снима и документален филм за Втората световна война в „София прес“.

Тук К. споменал, че напоследък се наблягало на събитията от Войната. Интересувал се дали с това Съветският съюз не иска да промени с ново тълкуване общественото мнение за контактите с Германия преди войната.“

Невена“ се оплаква, че баща му има отказ на молба за изходна виза:

„Бащата на приятелката ми прави постъпки за пътуване до Англия и Америка. А тя иска да ходи в Англия с изложба със снимки от Родопите заедно с Хайтов по повод превода на „Диви разкази“ на английски. Александър Лилов е дал пред баща й висока оценка на всички изяви на семейството й зад граница. Приятелката ми е млада журналистка и вече е имала изложба в Англия

Вследствие на тази среща ДС възлага на агента следните „задачи“:

  1. В случай, че К се обади с цел покана, да му откаже в тактична форма;
  2. Да не праща баща си, докато е в Англия, на среща с Харпъм (бел. ред. – директор на центъра „Великобритания – Източна Европа“ и бивш британски посланик в България);
  3. Да обжалва отказа на изходната виза, като подаде документ за наличие на валута;
  4. Да ни информира за изказвания и слухове, дискредитиращи победата на Съветската армия над Германия.

„По време на вечерта К. разказал няколко вица, един от които политически. Споменал, че ги е научил от Ангел Балевски.“

В края на осемте страници, подписани от Невена, някой началник с нечетлив подпис е резюлирал:

„Доложете резултати, защото нямам време да чета всичко!“

***

В друго сведение Невена подхвърля на ДС идея за евентуално пътуване до Англия заедно с него за представяне на изложба и на актрисата Невена Коканова – реакция от страна на ДС няма. И докладва:

Културният аташе се оплаква, че всичките му опити за контакти с артисти, художници, писатели – дори студенти, които чакат покана за специализация в Англия, срещат непреодолими бариери“.

***

На 23 май – пише водещият офицер на Хаджимишев, – е проведена среща с „Невена“. Източникът съобщи, че е получил две покани за вечеря у К. (бел. ред. – служител в британското посолство) на 29 май и за коктейл на 5 юни по случай рождения ден на кралицата.

ДС му дава следните указания:

  1. Във връзка с писмото на Харпъм за популяризиране на английски автори у нас, да създава условия за среща с др. Живкова или Александър Фол, с които да се обсъди въпроса;
  2. Да се отзове на вечерята у К.

Следват извадки от агентурно сведение за вечерята у К.:

… присъствали са дипломат от американското посолство, вероятно културен аташе с дефект… дипломат от холандското посолство, негър – дипломат? с приятелка българка“,

„…Й. А., англичанин, преподавател в СУ, учителката от Английската гимназия Вивиян със съпруга си, който говори български, но е с физиономия на унгарец или нещо подобно“,

„… журналистът от „Поглед“ Иво Хаджимишев, една млада много пълна жена и моята приятелка, която ми разказа за тази вечеря…“,

„К. споделил, че са били поканени още четирима българи, които не дошли, като с ирония добавил, българите понякога идват или не идват“,

Американецът бил брутално ироничен. Между него и К. се провел разговор кой е Големият и кой Малкият брат. Според К., официално Големият брат е САЩ, но всъщност това не било точно така. Американецът възразил и изказал мнение, че така или иначе англичаните ще разберат това“.

Нататък приятелката ми разказала на К. за писмото, което получила от Харпъм, а той я насочил да обърне към Л. Живкова, а не към А. Фол, защото тя можело да бъде използвана като човек авторитетен и силен, през когото трябва да минават всички творчески изяви на приятелката ми в чужбина. Уточнили се да бъде запозната Людмила Живкова за намеренията на приятелката ми и Хайтов за евентуална изложба в Лондон“.

Прави впечатление интересът на англичаните към живота и творчеството на Хайтов.

1 2Следваща страница

ДС