Излиза нецензурираната версия на „Образ и подобие“ на Радичков

В пиесата е окарикатурен Тодор Живков. Поставена е веднъж след промените, в окастрения вариант

Йордан Радичков и Григор Вачков в гримьорната на актьора в Сатиричния театър по времето, когато Младен Киселов поставя пиесата „Лазарица“. Снимка: Семеен архив - Излиза нецензурираната версия на „Образ и подобие“ на Радичков

Йордан Радичков и Григор Вачков в гримьорната на актьора в Сатиричния театър по времето, когато Младен Киселов поставя пиесата „Лазарица“. Снимка: Семеен архив

Йордан Радичков пише един от последните си театрални текстове – „Образ и подобие“, през 1986 г. Пиесата разказва за побегналия крал Ричард, който разменя кралството си за коня от един прост селянин. Тогавашната власт намира ирония в образа на Радичковия селянин, който обичал да се „фотографирва“ – известна слабост на Тодор Живков. В резултат на това текстът излиза от печат в сп. „Съвременник“ със значителни съкращения и липсващи пасажи. Същият вариант излиза в постановката на Младен Киселов през 1990 г.

Сега „Образ и подобие“ ще излезе за пръв път в пълния си вид в деветия том от „Йордан Радичков. Събрани съчинения“ (изд. „Нике“). Книгата ще бъде представена на 7 ноември от 19 ч. в Театрална работилница „Сфумато“.

Останалите текстове в тома са добре известни на публиката – тук влизат пиесите „Суматоха“, „Януари“, „Опит за летене“, „Лазарица“, поместени са и първите опити на автора да пише за сцена: „Желязното момиче“ и „Нова библия“. Сред по-забравените заглавия в книгата са „Кошници“ и радиопиесата „Добродушните смокове“.

Америка за България

Домакини на представянето ще бъдат Маргарита Младенова, Иван Добчев и Георги Каприев. Те ще споделят пред публиката спомени от работата си с Радичков като драматург през годините.

Писателят споделя, че работата за театъра му доставя голямо удоволствие. За него той винаги говори с любов.

„Театърът е игрище на ума. Актьорите играят своя футбол, но ние трябва да намерим такава топка, че зрителят да вика като гледа. Каква огромна грижа е това – да намерите своята парцалена топка! Това напомня играта при децата – дай им една парцалена топка и те вече вярват, че играят истински футбол. Винаги съм гледал на театъра като на празник, като на една извънредно красива игра, залята с много светлина, пълна с музика и пълна с въображение. Зная обаче, че той е страхотно оръжие, като нож без дръжка е, както и да посегна към него, все ще се посека“, пише Радичков през 1982 г. в сп. „Народна култура“.

В предстоящия театрален сезон, 39 години след премиерата на „Опит за летене“, текстът ще бъде поставен на Голямата сцена в Народния театър под режисурата на Стоян Радев. „Гласът“ на Радичков звучи през този сезон и на други сцени – на 15 септември бе премиерата на „Луда трева“ на Маргарита Младенова; в средата на ноември предстои премиерата на „Нова библия“, постановка на Иван Добчев; в програмата на „Сфумато“ влезе и „Януари“ с режисьор Ованес Торосян.

Colibri april 2017

Вижте още: РАДИЧКОВ И БАЛОНЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА НИ ДРАМАТУРГИЯ

„Нова библия“ е първият опит на Радичков да пише за сцената. Текстът е създаден през 1996 г. и е базиран на разказа „Суматоха“, част от сборника „Водолей“. Пиесата се играе в Прага съвсем скоро след Пражката пролет през 1968 г. За да се пресъздаде суматохата, за озвучаване биват използвани записи от дрънчене на танкови вериги, заради което постановката бързо е свалена от сцена.

Bookshop 728×90