Bookshop Wallpaper

Изящен букет от писателската градинка

Номинациите за роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“

Опашка за автографи от Милен Русков на последната Алея на книгата в София. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

E-mail

Това е видимо за всички – от десетилетие насам българската литература преживява пролетен разцвет. Става все по-жизнена, по-пъстра и вече не е случаен гост но рафтовете в книжарниците.

Много обичам пролетта. Гледам съживяването на растенията в градината си напролет и всеки път виждам повторението на един и същи процес – заедно с красивия цъфнал храст избуяват и плевели. Моята работа е да ги почистя, за да не задушат растението. Така помагам на пролетта.

Използвам тази метафора, за да подчертая важността на конкурси от ранга на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“. Те са като ръката, която помага на цветето да оцелее. Отсяват ценното и задават критериите, които определят стойността на литературните артефакти.

Тазгодишните номинации за наградата вдъхват надежда, тъкмо защото критериите, приложени от журито, се оказват достатъчно широки, за да поберат книги в различна стилистика и тематика. При това – което е наистина впечатляващо! – две от номинираните книги са дебютни.

Нямам никакви основания да се съмнявам в професионализма на журито, защото в него са включени имена, които формират облика на литературата ни отдавна. Всеки опит да бъде дискредитирана експертна комисия, в която са включени хора като Владимир Зарев, Амелия Личева, Марин Бодаков, е безплоден.

Шестте номинирани романа са на четири издателства – „Сиела“, „Колибри“, „Парадигма“ и „Жанет 45“. Пловдивското издателство е представено с 3 заглавия, вероятно защото от десетилетия прави културна политика, залагайки на български автори, и има изградена система за подбор на качествена литература. Все пак това е и издателството на Милен Русков, номиниран с романа си „Чамкория“.

Първата ми изненада, когато видях номинираните заглавия, беше стремежът към еклектика при подбора. В извадката има исторически роман, митологичен роман, съвременен трилър с историческа паралелна нишка, съзерцателна и сърцераздирателна новела, индивидуалистичен роман с постмодерно звучене, политически роман.

Категорично липсва, не само в тази класация, добрият любовен роман, но това е слабост на цялата ни родна литература, която след Димитър Димов и Блага Димитрова е изоставила любовта като цяло и я използва само като детайл от фона.

„Чамкория“ на Милен Русков и „Хавра“ на Захари Карабашлиев бяха книги-събития през изминалата година. Появата им беше посрещната с овациите на зажаднялата за литературни победи четяща тълпа. И въпреки съмненията в наративната монолитност на „Хавра“ и трудността да се поеме двутомната изчерпателност на „Чамкория“, мястото им беше категорично определено като едни от жалоните на днешната българска литература.

Тук се появява и резонният въпрос кой от вариантите на „Чамкория“ – еднотомният или двутомният – е номиниран. На практика това са две различни книги. В първия си вариант, преди да бъде съкратена драстично, „Чамкория“ спечели няколко авторитетни награди, сред които и „Елиас Канети“.

Дебютните романи на Петър Крумов и Наталия Делева са истински светъл лъч, бляскава надежда за бъдещето на родната литература. „Катафалка, два носорога“ на Крумов е постмодерен роман, в който дисекцията на алиенирания живот на съвременния „малък човек“ е се извършва без упойка. В „Невидими“ на Делева на фокус са отхвърлените, маргиналите, невидимите хора. Специфичният поглед на писателя към обществото от позицията на дистанциран, но емпатичен наблюдател, е характерен за младата ни литература.

Почти същото, но с много повече лична ангажираност, демонстрира и Ангел Игов във „Фини прахови частици“. Злободневието, съчетано с лека носталгичност към детството през 90-е, превръща романа му в четиво-свидетелство за времето. Това е причината за относителния му недостатък – от близък поглед историята винаги изглежда грозновата и двуизмерна.

„Пътят към Тива“ на Яница Радева е моят личен фаворит в тази селекция. Не за друго, а защото интерпретацията на древната митология през погледа на съвременния човек, минал през драмите на християнството, атеизма и съвременния агностицизъм, предполага свеж и нестандартен поглед. Осмислянето на архетипите и митологемите е сложна задача, те са вече вкостенени в колективното съзнание. А Яница Радева се е справила прекрасно с преосмислянето им.

Разбира се, появата на списъка на номинираните предизвика страсти сред пренебрегнатите. Надигнаха се гласове, че има пропуснати достойни романи, че това е пристрастен подбор. Няма как обаче в един букет да влязат всички цветя от градината. Няма как и да бъдат припознати като цветя плевелите. Затова нека се ориентираме в тенденциите извън пристрастията си и да се доверим на преценката на журито в този конкурс. Историята на наградите за български роман на фонд „13 века България“ доказва, че компромисите там не минават. Досега от 2011 г. насам са наградени неувяхващи книги на Галин Никифоров, Здравка Евтимова, Момчил Николов, Емилия Дворянова, Георги Господинов.

Това само по себе си е атестат.

Наградата ще бъде обявена на 9 май в Литературен клуб „Перото“.


Bookshop 728×90