Как би изглеждала с ръце Венера Милоска?

Триизмерното принтиране днес ни позволява бързо и евтино да пофантазираме над един двувековен спор

Венера Милоска като предачка – звучи правдоподобно... - Как би изглеждала с ръце Венера Милоска?

Венера Милоска като предачка – звучи правдоподобно...

Венера Милоска е парадокс – олицетворение на красотата, макар и обезобразена. Погледът й, зареян кротко в нещо, което не можем да видим, е пъзел. Нека се опитаме да предположим какво държи в липсващите ѝ днес ръце… По този начин през 1890 г. френският археолог Саломон Рена описва един от шедьоврите на античното изкуство.

В епохата на Рена оригиналната поза на Венера Милоска е била почти отделна индустрия. Някои са смятали, че стои до воин – Марс или Тезей – с лява ръка на рамото му. Други си я представяли да държи огледало, ябълка, лавров венец. Трети са я виждали дори като майка с бебе в ръце. Популярна теория от онова време я възприема не като Венера, а като Виктория, подкрепяща на лявото си бедро щит и записваща с дясната ръка имена на герои върху него. Друга версия я вижда да използва щита като огледало, за да се възхищава на красотата в отражението си.

„Никоя статуя, никое произведение на изкуството не е ставало повод за такъв спор – пише „Лондон Мегъзин“ през 1902 г. – И въпреки огромния и постоянен интерес към темата, въпреки горчивите конфликти по въпроса, реконструкция на Венера Милоска, която да задоволи всички или поне повечето от критиците, изглежда по-далеч от всякога“.

Близо два века след откриването на статуята на гръцкия остров Милос през 1820 г., вече сме свикнали да я виждаме без ръце. Навалица от туристи циркулират около нея в Лувъра и я щракат с мобилните си телефони, съзирайки у Венера съвършената красота, без разсейващия символизъм на това, което тя някога е държала. Ръцете ѝ изглеждат излишни, колкото и обиците, които някога е носила. Тя просто е „най-прекрасното нещо, което някога съм виждал“, както я описва Грегъри Къртис през 2004 г. в есе, систематизиращо споровете около статуята през XIX век.

Репин

Самата аз също не бях мислила много за това какво липсва в скулптурата, когато съм ѝ се възхищавала в Париж. Но след като прочетох книгата „Работата на жените: Първите 20 хиляди години“ на Елизабет Барбър (1994), започнах да се чудя.

Барбър, доайен в текстилната археология и почетен професор в „Оксидентъл колидж“, предлага теза, по която критиците от XIX никога не са дебатирали. Тя представя Венера по време на нещо, окупирало безбройни часове от времето на жените преди индустриалната революция – предене. Барбър предполага, че статуята държи хурка с влакна във вдигнатата си лява ръка, а с дясната води нишката към вретеното, висящо пред нея. „Позата е болезнено позната за жените в древногръцкото общество“, обяснява Барбър.

Това е подходяща метафора за богинята на любовта и живота. „Нещо ново се задава оттам, където преди е имало една аморфна маса. Жените създават конци, те ги изтеглят някак от нищото, точно както създават и бебетата отникъде“, пише Барбър.

За древните гърци преденето има асоциация и със секса. На гръцки вази са изобразявани проститутки, които предат. Това е продуктивната им дейност, докато чакат клиенти. „Направата на текстил е също толкова търговия на проститутките, колкото и сексът“, пише историкът на изкуството Рейчъл Розенцвайг в книгата си от 2004 г. „Преклонение пред Афродита“.

Bookshop 300×250 2

И така, предящата Венера на теория изглежда правдоподобно. Но дали позата ѝ действително работи? През XIX век скулпторите са можели да тестват идеите си с гипсови отливки. Днес, в XXI век, имаме по-евтин, по-прост и по-гъвкав вариант.

Козмо Уенмън е дизайнер и художник от Сан Диего, който води същински кръстоносен поход да убеди музеите да показват дигитални триизмерни прегледи на своите скулптури. Един от аргументите му гласи, че това би дало възможност на творците да променят вече съществуващи произведения само според въображението си.

Уенмън е възстановявал носа на Александър Велики, ремиксирал е за клиенти елементи от класически бюстове в съвременни. В Швейцария може да се види негова гипсова отливка, точно копие на Венера Милоска от Лувъра.

Козмо има умението и техническата възможност да пресъздаде Венера като предачка. Затова го наех да опита. С помощта на скица от Барбър, антични изображения на предене, качени онлайн, и ръководство в YouTube за работа с обикновено висящо вретено, той създаде виртуален триизмерен как би изглеждала статуята, ако е непокътната.

Venus de Milo Spinning Thread
by CosmoWenman
on Sketchfab

След това наехме професионалисти в триизмерното принтиране, за да направят настолна бяла пластмасова реплика. (Някои елементи трябва да се отпечатат отделно и след това да се сглобят.) Превръщането на компютърния модел в реална скулптура предизвика неочаквани прозрения за оригинала. Козмо бързо изчисли, че нито хурката, нито влакната, нито вретеното са можели да бъдат направени от мрамор. („Може би тя е изгубила ръцете си“, пошегува се той, „защото някой лаик наистина е поставил 13-килограмово мраморно кълбо на върха на хурката и е пуснал допълнително 9-килограмово мраморно вретено да виси на дясната ѝ ръка.“)

За настолната ни Венера той си представи инструмента по-скоро от леко дърво, боядисано в златисто. Вместо конци пък – златна верижка, както приляга на богиня. Златото, отбеляза той, също примамва очите на съвременния зрител далеч от ръцете, извеждайки фокуса за инструментите и дейността, за която са предназначени.

Пресъздаването осигурява правоподобен отговор на въпрос, поставен от оригиналния защитник на тезата за предящата Венера – археологът Елмър Сюр през 50-те и 60-те години на миналия век. Сюр идентифицира много класически статуи в пози, предполагащи предене…, но никоя от тях няма сечива. Къде са отишли инструментите? Сюр допуска, че артистите не са искали да „обидят“ зрителите си с презумпцията, че всеки може да разпознае позата и жестовете по време на предене. Козмо предлага по-добър отговор: инструментите са били отделни аксесоари, изработени от нетрайни материали или благородни метали. И просто са изгубени или откраднати.

Нищо от това, разбира се, не доказва, че Венера Милоска е била предачка. Репликата обаче показва правдоподобност…

Bookshop 728×90