Bookshop March 2017 2

Как да спечелиш властта и да я задържиш

Рядкото издание „Левиатан“ от Томас Хобс излиза на родния книжен пазар в нова редакция

Снимка: Емил Георгиев

Четено: 4040 пъти E-mail

В средата на XVII в., когато Англия изгаря в пламъците на гражданска война, един философ се опитва да събере остатъците от здравия разум и да припомни какво е животът с други хора. Името му е Томас Хобс, а „Левиатан“ е неговият класически трактат за природата на държавата и обществото. Публикувано през 1970 г. на български език, днес е изключителна рядкост да бъде открито (и то на цена над 100 лв.), но сега излиза в нова редакция на родния книжен пазар.

Томас Хобс е млад по времето на Шекспир. Роден е в славната година на Армадата и е видял блясъка на елизабетинската епоха. Син на образован англикански свещеник, той обикаля Европа, докато Бардът е на върха на славата си. Постепенно животът става по-мрачен. На континента избухва Трийсетгодишната война, в която ренесансовият свят се самоунищожава, а на Острова народът се обръща срещу своя крал. Чарлс I иска да управлява като абсолютен монарх, но Парламентът и армията няма да му го позволят. Най-грозната от болестите, гражданската война, прогонва привържениците на монархията. Хобс се установява във Франция като възпитател на принца-изгнаник, бъдещия Чарлс II. И развива своя възглед за държавата по единствения възможен начин. Да не забравяме – по това време се възцарява Луи XIV, който също е преживял страховете на междуособната война, при това още като дете. Луи се превръща в самото лице на абсолютизма и показва как държавата може да бъде спасена от самоунищожение чрез величието на владетеля, царуващ без опозиция. Благодарният за френското си убежище принц Чарлс, преживял екзекуцията на баща си, е обяснимо податлив на разбирането за човешкото общество, което Хобс ще му поднесе. Чарлс е и внук на Джеймс I, описал през младостта на Хобс идеалните условия, в които трябва да бъде прокарвана властта на монарха.

Може би заради момента, в който е написана, „Левиатан“ е хладна, рационална книга, чийто тон не допуска празни възражения. В някакъв смисъл тя е програма за управление и едновременно с това – разширено изследване на най-дълбоките, естествени причини обществото да трябва да бъде държано в подчинение от законния си господар.

Какво е обществото? Резултат от индивидуалните движения, казва Хобс. Част от тези движения на човешките тела се дължат на амбиция. Разнопосочните амбиции и най-вече самомнението на доволния и образован човек могат да доведат до смъртта на държавата, тоест до гражданска война. Затова властта, по същество репресивна, е онази проява на сила, превъзхождаща всички останали движения в интерес на разума, който неразумно се опитва да се самоунищожи. Тук личи не стремеж към парадокс (Хобс не употребява парадокси, защото се стреми към яснота), а известен цинизъм на възгледите. Не договорите, споразуменията, законите и изобщо не думите осигуряват гражданския мир. Осигурява го силата на властта. Тази сила може да бъде поверена или по-точно завзета или от един човек, или от неголямо събрание. Източникът на властта е силата, а целта й – покрай ползата на участниците в процеса на вземането на решения да бъде постигнато поносимо положение, в което огромното мнозинство да не се избива взаимно. Природното състояние на човешкия вид е диващината, анархията, безвластието, в което всеки може да унищожи всекиго. Затова природното състояние трябва да се избягва. Хобс е авторът на мисълта, че в естествено състояние животът е брутален и кратък.

Заради своите хладни и отстранени от морала политически възгледи, Хобс е обвиняван в атеизъм. Идеите му могат да бъдат проследени назад до Макиавели и до по-късния Хелвеций. Те са идеите на ранната модерност – свят, в който оптимизмът на религиозните формули вече няма голяма тежест (любопитно е да се отбележи, че възгледите, които изтъкват необходимостта от управлението на „най-християнския крал“ и на „Защитника на вярата“, царуващи „по Божията милост“, всъщност не се позовават на божествения произход на монархията). Другият оптимизъм – този на триумфиращия Разум от предстоящото Просвещение – още няма как да се прояви в учението на Хобс. Казано по шекспировски, философът се опитва да сложи разглобеното си време в ред, като се опира на мощта на принцовете, които искат властта с най-голяма вероятност да я спечелят и задържат.

Чудесно е, че тази книга се появява на пазара ни точно сега. Преизданието на „Левиатан“ може да ни покаже рисковете и изкушенията на авторитаризма. Днес, когато неизбежната сложност на демократичните устройства е поставена на изпитание от поредната властническа мода, трактатът на Хобс позволява да проследим опасните илюзии, с които се самооправдават диктаторите. Живеем във време, в което най-гръмките идеи са тези, които просто повтарят учения отпреди стотици години. Либертарианците, застъпници на най-голяма икономическа свобода, искат да отрекат векове институционално развитие и да върнат плутокрацията до чист феодализъм, в който всичко е частно, тоест принадлежи на група фактически аристократи – вече не по правото на завоеванието или произхода, а по правото на печалбата. Те не биха се разпознали в книгата на Хобс. Но модерните авторитаристи, отхвърлящи демокрацията и системата от взаимен контрол между властите в името на „силна ръка“, която поне досега в историята винаги е достигала до крах, са почти ученици на философа. Лесно ще намерим в страховете и надеждите на любителите на диктатори обертонове, заети съзнателно или по инстинкт от студената мисъл на автора на „Левиатан“.

Настоящото българско издание, в превод на Руси Русев, е от два тома. Първият том вече е на пазара. За съжаление, тази важна книга няма предговор и коментар, от които такъв текст винаги има нужда.

„Левиатан“ е издание на „Лист“.


Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“


ДС