Капра? Копола? Бигълоу? Кой е най-добрият режисьор на всички времена?

Филмовият критик на „Гардиън“ Питър Брадшоу определя най-достойния за „Оскар на оскарите“

Питър О'Тул като романтичен, самомнителен полковник от Първата световна война в „Лорънс Арабски“ - Капра? Копола? Бигълоу? Кой е най-добрият режисьор на всички времена?

Питър О'Тул като романтичен, самомнителен полковник от Първата световна война в „Лорънс Арабски“

След обявяването на номинациите миналата седмица, „Гардиън“ започва избора на „Оскар на оскарите“ за всички времена с най-добрия режисьор.

В нито една друга категория този избор не е по-болезнен, защото – правило или не – режисьорът често се смята за всемогъщ създател на филма: авторските права на филмовия режисьор са залегнали дори в правото на ЕС. Режисьорът се свързва със специалиста по кастинга и работи с актьорите, репетира с тях, оформя изпълненията им. Режисьорът се консултира с оператора, рамкира кадрите и решава кои да използват. Режисьорът взема решения под натиск на снимачната площадка в студио или на локация, както той вижда и чувства заснетите сцени. И, разбира се, режисьорът трупа престиж и уважение – част от това, което заради което се дават и оскарите.

Ето номинираните:

Франк Капра

Площад в ремонт

Легендарната лекота в подхода на Франк Капра никога не е била по-прецизно обсъждана, отколкото в големия му ранен филм „Случи се една нощ“ от 1934 година. Сексуално дръзка и шеговито находчива, „Случи се една нощ“ поставя рядко постиган златен стандарт за романтична комедия – с великолепен сценарий от Робърт Рискин. Това не е само авантюрата, която ни представя Капра – от първоначалното бягство от яхтата, до интимните срещи в автобуси и мотели, а след това и извънредния сватбен финал; това е и начинът, по който овладява актьорите. Когато Кларк Гейбъл и Клодет Колберт имитират семеен скандал пред детективите и избухват в смях, когато те си тръгват, вие не можете да устоите и също се разсмивате, все едно, че сте видели истинско чудо: ледената кралица се оказва и голяма актриса, която е дръзка измамница. След това ледената стена се стопява и любовта между тях нараства. Капра оркестрира тези две алфа-звезди с майсторски усет.

„Случи се една нощ“

Джордж Стивънс

Брилянтен холивудски студиен режисьор, изкуството на Джордж Стивънс вероятно не е било демонстрирано по-ясно, отколкото във филма му „Място под слънцето“ от 1951 г., адаптация по романа на Теодор Драйзър „Американска трагедия“. Монтгомъри Клифт е безпаричен млад мъж, който си изкарва хляба в завода на богатия си чичо и се готви да убие бременната си приятелка (Шели Уинтърс), за да се ожени за красивата и богата Елизабет Тейлър. По-ранна филмова версия на Джоузъф фон Стърнберг се фокусира над процеса и класовите проблеми. Много интересно е как ли би подходил Сергей Айзенщайн – първоначално избрания режисьор. Непряката, съблазнителна, загадъчна режисура на Стивънс създава ноар напражение и придава на екстатичните отношения между Тейлър и Клиф трагичен блясък. Началните любовни сцени са странно обезпокоителни, сякаш и двамата са в транс – контролиран превъзходно от Стивънс. Той поставя своята любовна история в дълбоко тревожвна и красиво композирана панорама.

„Място под слънцето“

Дейвид Лийн

Colibri april 2017

Режисурата, беше казал някой, е кръстоска между организиране на военно нахлуване и и планиране на сватбено празненство. Това важи за великия Дейвид Лийн и неговите великолепни епоси, особено за шедьовъра от средния му период „Лорънс Арабски“ от 1962 г., с Питър О’Тул като романтичен, самомнителен полковник от Първата световна война. Възможно е да си представим самия Лийн като един вид старомоден военен тактик, Т. Е. Лорънс на целулоида. Лийн демонстрира въодушевявашото си майсторство в разказването на истории, мащаба и перспективата, интензивността на близкия план, размаха на широкоекранната панорама. Помогнал му е брилянтният му монтажист Ан Б. Коутс. Всичко това е въплътено в класическия кадър, в който Лорънс духва кибритената клечка и на екрана експлодира напечената пустиня и проблясващия от топлината пясък. Лийн бе от режисьорите, предопределени от съдбата да правят епоси, а и негова съдба бе епос.

„Лорънс Арабски“

Франсис Форд Копола

Франсис Форд Копола бе лъвът на американската нова вълна, а според мнозина шедьовърът му от 1974 г., „Кръстникът II“, е най-великото му произвдедение. Този структурно дързък филм не е продължение, а по-скоро предисловие и продължение – той е изграден около историята от първия филм и в двете посоки с пронизителна настойчивост (Копола си сътрудничи по сценария с Марио Пузо). „Кръстникът II“ показа имигрантските корени на мафията, както и опитите им да станат по-уважавани, като вкарат пипалата си в американската политическа система. Копола изкара най-доброто от Ал Пачино като Майкъл Корлеоне, ветеран от армията, който отначало не иска да има нищо общо със семейния бизнес и след това се превръща в най-страховития му лидер. Копола показва личността на Майкъл, с постепенно втвърдяващата се безмилостност, за разлика от младия Вито, игран от Робърт де Ниро, чието насилие е по-импровизирано, безгрижно, инстинктивно. Филмът на Копола е хипнотичен и непреодолим.

„Кръстникът II“

Катрин Бигълоу

През първото десетилетие на ХХI век Холивуд реагира на кошмара след 9/11 с поредица от агонизиращо колебливи либерални филми, опитващи се да съчетават войнственост и миролюбие. „Войната е опиат“, бруталният трилър за 2009 г. на Катрин Бигълоу, беше освежаващ отказ от това кършене на ръце. Бигълоу режисира увлекателна, ужасяваща притча за губещата игра на руска рулетка, каквато беше американската военна кампания в Ирак. Тази майсторка на екшън-киното ни даде класически антивоенен филм, сравним с великите филми за Виетнам. Джеръми Ренър играе експерта сапьор, който е прекарал твърде дълго на лошо и опасно място: в ментално разтъсващата зона на посттравматичното стресово разстройство. Той е доведен до демонстрации на безразсъдната смелост при обезвреждането на подозрителни устройства без дистанционно действащия робот, понякога и без защитна броня. Бигълоу доставя страхотно изпълнение от Ренър, в което той напълно владее всички аспекти на драмата и екшъна.

„Войната е опиат“

И победителят е… „Лорънс Арабски“.

Чистото величие и романтичната слава на режисьорското му постижение му донесоха първото място. Това е филм, чието аналогово майсторство и артистичност оцеляват и в цифровата епоха – един от тези филми, чиито мащаб и усилия изглежда съвпадат с неговата тема. Очарователният и несъвършен героизъм на Лорънс изглежда се е прехвърлил в самия Дейвид Лийн.

ДС