Bookshop Wallpaper

Кастинг за лидери? Не, сеир

Слави Трифонов ще проведе прослушване... за бъдещи национални водачи. Да, звучи абсурдно. И е гавра с правата ни

Би ли могло това лице да бъде изсечено на монета? Снимка: Шоуто на Слави

Четено: 3831 пъти E-mail

Съществува една скучна, но осветена от времето практика да се издигат национални лидери. Нарича се „избори”. От почти век в нея могат да участват всички пълноправни граждани. Когато тя забуксува, бива коригирана с протести, а понякога и с бламиране. Системата действително не е съвършена. Само дето, както казва един прочут политик, по-добро от нея не е измислено.

Сега обаче в България отново ще открием колелото, огъня, топлата вода и киселото мляко. Дано само не открием киселото грозде… Високият шоумен, който отдавна се е взел насериозно и смята, че всяка негова дума конкурира по мъдрост „Словата на Високия”, ще проведе кастинг за лидери.

Да искаш да си избирател, електор, е похвално. Преди всички да станем електорат, в Свещената римска империя е имало седем принцове-електори, които са избирали следващия император. Магнатите и рицарството са избирали краля на Полша. Патрициите – дожа на Венеция. Това е било във времената, когато между република и монархия още не е имало съвсем ясна граница. Постепенно избирателното право се е разширило, докато обхване всеки мъж и жена с лична карта. Колкото и отчайващи хора да се явяват за високите държавни постове, това не трябва да ни кара да заменяме изборния процес с някакви мътни идеи. Опасно е да връщаме назад собствените си права. Никой не иска да бъде управляван по неясни правила, нито без правила. Никой не иска да бъде ограбван и унижаван. Ето защо идеята на Трифонов за кастинг за водачи е граждански кошмар.

Бих могъл да пиша по тази тема и хумористично. Да взема Слави на подбив така, както се шегуват и в неговото шоу всяка вечер. Но не ми е до хумор. Кълна се, изобщо не ми е смешно. Пред очите ни бива развращавана, разкъсвана, подигравана… направо изнасилвана самата идея за Република и Конституция. България има нужда не от шоу, а от сериозно управление. България има нужда от разумна, трезва нация от свободни, здравомислещи и безкомпромисни граждани. На нея не й трябва сеир.

Пътят към популярността и властта лесно може да се превърне в чист разврат. Виждаме това всеки ден, а още по-лошото е, че безотговорността на политици и журналисти води до развращаване на самото гражданско тяло. Вече над две хиляди души, твърди екипът на Трифонов, са се отзовали на кастинга за кандидати на славата. Нека прозвучи старомодно или гръмко, но това е срамно. В края на краищата, ние сме народът на Търновската конституция, а не някакво дивашко племе, което се хили тъпо пред смешките в малката шарена кутия вечер. Или поне така се надявам. Никак не ми се иска да се окаже, че няма какво да възразим, когато ивохристовци наричат 80% от нас с обидни думи.

Извършваният от Трифонов кастинг е оскърбление за всички ни, унижение на народа-суверен, окончателно опорочаване на бездруго накърнения изборен процес. Това е отказ от демокрация. Популизъм е, а популизъм значи ласкаене на тълпата, приспиването й, излъгване на обществото.

Обикновено една добра кауза събира редови членове, а някои от тях се издигат като естествени лидери в процеса на солидаризация и избистряне на идеите. Но „лидери” събират само измамите. Само пирамидите от 90-те години и тоталитарните секти обещават всичко сега, веднага – титли, коли, секс, власт, пари, яхти, слава, апартаменти, шампанско. Това е вулгарно прелъстяване на неподготвени хора. Прима-патриотарщина.

Не може изобщо да има такова противно и неестествено явление като сгляда за бъдещи политически водачи. Не съществува в цивилизования свят. По същество това е подмяна на начина, по който се формира група от отговорни лица. Такова извращение може да бъде измислено не в истинска република, а само в току-що деколонизирана територия, скачаща от каменния век направо в компютърния и опияняваща се от първите си глътки не дотам безплатна кока-кола. Това е някакъв политически хомункулус, демозавър, нежизнеспособен хибрид между славянското вече от седми век и народните съвети от печалната 1917 г. Впрочем, такива колективистично-утопични опити за наивници винаги се оказват желязно ръководени от хитри апаратчици и бъдещи диктатори. Това е правило без изключения.

Опасно е, че Трифонов пое по пътя на телевизионните популисти като Симеонов, Сидеров и Бареков. Още веднъж ще наблегна на думата „разврат”. Киплинг пише в едно свое стихотворение, че е грях да се поставят изкушения на пътя на която и да е нация, защото хората могат да се поддадат. Изкушението е пред нас. Колективистичната истерия, светлините на шоуто и евтиният майтап със сериозните неща са прекалено примамливи, за да бъдат приети. Длъжни сме да ги отхвърлим. Нужен е просто здрав разум.

Иначе утре всеки съмнителен тип ще започне да си събира фенове в шумна групировчица с мечти за купон и комфорт. Хм… ето, и аз се изкушавам. Добре би звучал един частен полк на г-н дьо Глишельо, сборен пункт на площад „Славейков”, при пейката с бащата и сина поети. Стоп! Вече има такива опити, наричат се паравоенни организации. Наричат се и партии-мюрета. Наричат се манипулирана тълпа. Ето защо не бива да ги има.


Bookshop 728×90