„Като умра, ще поставят всичките ми пиеси“

Прочутият руски драматург и режисьор Николай Коляда гостува у нас за премиерата на спектакъла по негов текст „Кокошка“

„Списание Forbes ни класира на пето място сред най-добрите театри в Русия. Скоро ще бъдем на първо“, казва Николай Коляда и обеща, че през ноември ще се върне в България заедно с цялата си трупа. Снимка: Личен архив - „Като умра, ще поставят всичките ми пиеси“

„Списание Forbes ни класира на пето място сред най-добрите театри в Русия. Скоро ще бъдем на първо“, казва Николай Коляда и обеща, че през ноември ще се върне в България заедно с цялата си трупа. Снимка: Личен архив

Не беше учтиво на представянето на Николай Коляда от новата театрална частна компания „Спам студиос“ да присъстват петима журналисти. Смятам, че разгласата на неговото пребиваване у нас е била оскъдна и опираща се само на еднопосочния мързелив контакт по мейл пощата. Добре, че Коляда, нахлупил на главата си тюбетейка и показващ повишено разположение на духа, не обърна внимание на бедната аудитория, дошла да се запознае с него и да го разпита. Той прекарва няколко години в Германия, работейки като актьор и режисьор, а неговият частен театър играе представления практически из цял свят. Така че човекът, дошъл в неделния следобед в Нов театър-НДК с тюбетейка и весело настроение, е видял две и двеста.

Николай Коляда призна, че за пръв път присъства на премиера на своя пиеса – защото не са го канили. А текстовете му се играят на сцените в Англия, Швеция, Германия, САЩ, Италия, Франция, Финландия, Канада, Австралия, Унгария, Сърбия, Словения, Македония, Латвия, Литва. Невероятно е, че не е любопитствал да види какво са вършили с пиесите му по света, а е предпочел българската намеса в живота му чрез премиерата на „Кокошка“ в Нов театър. Той обясни, че е бил заинтригуван от режисьорката Ана Батева и композитора Стефан Здравески при запознанството им в Екатеринбург. Малко патетично, но искрено руският драматург заяви:

„Не съжалявам, че се съгласих да направят спектакъл по мотиви от мои пиеси. Гледах предпремиерата и видях необичайна и талантлива работа. Аз обичам да помагам на млади хора в изкуството. Например заради израстването на млади автори учредих през 2002 г. Международен конкурс на млади драматурзи „Евразия“. Сега съм от три дни в България и съм изпълнен с възторг. Казах си: а защо да не възстановим българо-руските връзки в областта на театъра? Ние сме братя славяни, трябва да си помагаме!“.

Първият практически резултат от гостуването на Николай Коляда е решението му неговата трупа „Коляда-театр“ да покаже няколко представления в края на ноември. Човек ентусиаст! Иска да организира мастерклас за млади български писатели. Той преподава „Драматургия“ в Екатеринбургския театрален институт, а негови ученици са познатите и у нас Олег Богаев, Василий Сигарев, Татяна Филатова, Наталия Малашенко, Ярослава Пулинович (в предстоящия сезон нейна пиеса ще се играе на Бродуeй) и др.

ARA MALIKIAN

На въпроса на „Площад Славейков“ защо 14 пиеси от неговите около сто текста за сцена не са реализирани в театър и дали това е цензура, Коляда отговори:

„Както потръгне. Според мен пиесата е хубава, а ето, никой не я харесва. Много от пиесите ми най-напред се поставят в чужбина и после от тях се заинтересуват у нас. Нищо, като умра, всичко ще поставят – обаче няма да е скоро. Наричат ме Уралския Лопе де Вега, но не се обиждам. Една режисьорка ми казва: „Чехов е написал три пиеси, а ти – пфу!“. Изпуфка презрително. Всеки писател има своя ритъм. Написах 90 пиеси и между тях сигурно има и лоши. Но Пастернак казва, че за своите победи не бива да съдим от пораженията!

Когато започнах да пиша, ме укоряваха – „Закъде си се запътил, я си отивай!“. В театралния свят има много завист, злост. Драматурзите се бяха натъпкали рамо до рамо, не можеш да пробиеш напред“.

Коляда регистрира през декември 2001 г. своя частен театър за некомерсиално партньорство „Коляда-театр“. Но през юли 2006 г., след разправия с арендаторите за размера на наема, екипът е принуден да напусне помещенията си на бул. „Ленин“ 69. Актьорите вдигат барикади по околните улици и започват стачка. Градските власти са принудени да приемат ултиматума на „Коляда-театр“ и му предоставят старинна сграда на ул. „Тургенев“ 20. Трупата започва от нулата.

Bookshop 300×250 2

Попитахме го как се прави частен театър в Русия.

„Много трудно! Когато през 2001 г. започнах с мой театър, трябваше да купя столове, озвучителна техника – разказа Коляда. – Наемът беше 15 хил. евро на месец. Давах мои пари, но по-късно театърът започна да печели. Започнах с 15 души, а сега са 50. Заплатите бяха по 500 рубли, а сега са по 40 хил. – 50 хил. Играем по 60-70 представления на сезон. Залите са пълни. Купих 14 апартамента за най-нуждаещите се от трупата. Аз съм селянин, умея да смятам парите.

Списание Forbes ни класира на пето място сред най-добрите театри в Русия. Скоро ще бъдем на първо.

Аз съм абсолютно свободен. Нито един чиновник не ми диктува какво да правя и мога да репетирам 5 дни, но мога и 150 дни.“

Коляда изгледа премиерата на „Кокошка“. Пародия на Чехов върху откъси от „Чайка“. Кокошката е замразено пиле, което покрива подигравателно метафората за чайката, като копнеж към свобода на поведението и отговорностите в живота. Но другото значение е актрисата кокошка (Василена Винченцо), глуповато пряма блондинка красавица, българската Анита Екберг от епохата на Мастрояни. Тя е наречена така от партньора си (Васил Дуев), докато пародират Нина Заречная и Трепльов.

Какво ни носи всичко това? Най-напред, зрелище. Двамата изпълнители преобръщат хастара на конвенционалните Чехови сцени, където Заречная сваля писателя (не го виждаме), за да стане актриса, която после се жалва от неблагодарния продажен труд на актрисите. Дуев пародира абстрактните символични излияния на Трепльов, които наистина са тъпи измишльотини в пиесата. Двамата са много динамични, миксирайки текст на Чеховите персонажи с популярни представи за актрисата провинциалка.

Василена приковава погледа с красивото си лице и едър, бял като сняг, вълнуващ се бюст. Гледал съм я в представления на „Сфумато“, така че изненадата за мен е Васил Дуев. Темпераментен, пластичен, многообразен, заслужава адмирации. Като се махнат сцените, в които режисьорът Васил Дуев проклина гафовете на провинциалния театър, изкусно, но досадно направени така, че да ги приемем като гафове на залата, в която гледаме, представлението би станало по-компактно и гледаемо.

Режисьор на „Кокошка“ е Ани Батева, която е македонка, ученичка на проф. Пламен Марков.

ДС