Bookshop Wallpaper

Класиците на живописта в услуга на Партията

Музеят на социализма показва платна на Илия Петров, Ненко Балкански, Александър Поплилов... пълнили с комунистическа героика учебниците

„Разпит” на Никола Мирчев е рисувана 10 години след 9 септември 1944 г. Десетилетия наред тя е репродуцирана в учебниците по литература и история в соцепохата. Репродукции: Веселин Боришев, Клуб Z

Четено: 1381 пъти E-mail

Мащабното платно „Партизанска песен”, което живописецът Илия Петров рисува петнадесет години след Деветосептемврийския преврат, посреща в Музея на социалистическото изкуство. То е част от изложбата „Митологеми на героичното” и ще остане в галерията на ул. „Лъчезар Станчев” 7 до ноември.

По времето, когато потапя четката си, за да увековечи партизаните, Илия Петров е на 47 и преподава в Художествената академия. Вече е нарисувал „Аспаруховата конница” (1936), „Аспарух” (1941), „Климент Охридски сред народа” (1941) и „Паисий Хилендарски” (1941). Утвърдил се е като майстор на голото женско тяло, харизматичен е за студентите си. Накратко – постигнал е много в изкуството и на живописта, и на преподаването.

Но Партията-държава му поставя задача: пропаганда на новия свят и новите хора. Така в следващите няколко десетилетия бай Илия, както ще го нарекат нахлуващите в Изкуството, впряга таланта си в името на социализма и светлото бъдеще. През 1949-а в чест на петгодишнината от Девети той рисува „Разстрел”, а две години по-рано – „Партизани в акция”.

Палитрата на Илия Петров дава тон за „Партизанска песен” (146 х 255 см) през 1959 г. за 15-годишнината от Деветосептемврийския преврат.

Всички тези картини с днешна дата са част от фонда на Националната художествена галерия и не са показвани поне от трийсет години насам. Онези от посетителите, които са на възраст 40+, ги познават добре, защото произведенията на проф. Илия Петров бяха в учебниците. Героите на т. нар. Революционна тема в българското изобразително изкуство бяха пример за подражание и преклонение, а пътят на обикновените художници към висшето соц общество минаваше през увековечаване на Вожда, партизаните и пролетариата. Така беше не само в изобразителното изкуство, а и в литературата, киното.

Илия Петров, „Партизани в акция”, 1947 г.

Съзнанието на днешните млади обаче не е обременено от щампите на онова време и непознаването на контекста освобождава възприятията. Така те спокойно могат да се съсредоточат върху майсторството в разгръщането на композицията и пространствените решения на Илия Петров. Или пък върху живописните решения на Никола Мирчев или Александър Поплилов, чиито платна „Разпит” (Никола Мирчев, 1954) и „След разстрела” (Александър Поплилов, 1959) също бяха с христоматиен характер в соцвремената.

Любопитно е как фин художник като Ненко Балкански, чийто поглед и четка галят хората и нещата от всекидневието – съпруга, плодове, цветя, природа – е впрегнат в името на комунистическата героика. Изложбата го представя с платното „Ятачка” (90 х 110 см), рисувано през 1945 г.

Посетителите в Музея ще видят 60 произведения на няколко поколения художници. Сред тях са Стоян Венев, Калина Тасева, Илия Пефев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Тодор Динов, Златка Дъбова, Христо Нейков, Лиляна Дичева. Името на мнозина от тях върви с определението класици.

Стоян Венев не изневерява на стила си в картината от 1963 г.„Поп Андрей”. Тя е посветена на свещеника-комунист от Септемврийското въстание, когото 40 години по-рано възпява и Гео Милев в поемата си „Септември”.

Стоян Сотиров, „Живи са разстреляните”, 1974 г.

През 70-те изтъкнатите днес Теофан Сокеров и Иван Димов са били трийсетгодишни търсачи на нови форми в изкуството и на място в списъците с откупките. През 1971-а Сокеров рисува „Разстреляният”, а през 1979-а Димов експериментира в областта на фотореализма върху платно с размери 160 х 260 см и сюжет „Предание за ямболските ремсисти”. Сюжетите предполагат незабавна откупка и на двете картини. Така и става. Произведението на Теофан Сокеров влиза във фонда на Националната галерия, а на Иван Димов – в Софийската градска художествена галерия. Картината на Димов, вдъхновена от 25-годишнината от 9.IX.1944 явно е изглеждала доста новаторски на тогавашните фактори, защото след участието й в обща художествена изложба е прибрана във фондохранилището. С какви ли очи я гледа авторът й сега?

Теофан Сокеров, „Разстреляният”, 1971 г.

Стоян Сотиров, „Септемврийци”, 1973 г.

От откриването на „Митологеми на героичното” през май досега 1500 души са видели изложбата, обяви уредникът й Николай Ущавалийски. Посетителите на музея са предимно чужденци, дошли специално заради образците на соцреализма. Амбицията на галериста е да привлече и ученици, които да разширяват познанията си за този период от българската история чрез примерите на изкуството.


ДС