Bookshop March 2017 2

Коледните сармички на Слави

Щом като Шоуто на Трифонов стане горна камара и получи извънредни правомощия, то защо президентът Плевнелиев да не вземе минутка за скечове по телевизията?

Шоуменът Слави Трифонов предаде на главния прокурор Сотир Цацаров папка с нарушения при гласуването на референдума. Снимка: БГНЕС

Четено: 2617 пъти E-mail

„Смятам да им покажа какво е законност.”
Пророкът Пол Муад’диб, падишах-император на известната част от Космоса

В навечерието на големия зимен празник получаваме два невероятно забавни подаръка: екип на телевизионно предаване предлага райониране за нелегитимен референдум, а държавният глава се отказва от част от прерогативите си. Винаги сме смятали политиката за част от културата, но в случая започваме да се колебаем.

След ведра серия митинг-концерти и патриотични сълзи, пролети изпод тъмни очила, схванахме, че референдумът за мажоритарно гласуване няма причина да се състои. Десетина-дванайсет хиляди гласа не стигнали, за да стане задължително разглеждането на самия въпрос за тоя референдум. Тъжно, но така работи понякога демокрацията. Все едно да се беше провело всенародно допитване за това дали искаме да има друго допитване и ние да бяхме отговорили с учтивото: „Не, благодаря, имаме си и друга работа”. И толкоз.

Е, да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Екипът на телевизионното предаване, което се опитва да се превърне в горна (или висока) парламентарна камара, сега било внесло проект за райониране на страната при бъдещия евентуален плебисцит. Кой какво и при кого е внесъл, тоест каква е обективната новина – това сякаш е без значение. Дали сценаристите на високата камара – при омбудсмана, дали омбудсманът – в районния съд, дали районният съд – при главния мюфтия или патриарха… това са дреболии. Важното е, че нещо е внесено някъде. И че явно трябва да приемем провеждането на плебисцит, за който вече е станало ясно, че просто не интересува достатъчно хора.

Оттук възниква предложението ми за коледен подарък към сценаристите от високата камара: нека властите им разрешат направо законодателна инициатива и право на помилване. Това ще е много патриотично.

И като стана дума за помилването – то не беше ли прерогатив на държавния глава? Чакайте сега да ви разкажа и за втората весела неразбория около така наречения конституционен ред, дето сме се разбрали, че ту го има, ту е във ваканция. Тя засяга точно прерогативите на нашия Върховен главнокомандуващ.

Така и така остава по-малко от месец до края на президентския мандат, пък и идват празници, та г-н Плевнелиев реши да го удари на уволнение. Обявил е, че самият той повече няма да търси служебно правителство за назначаване и ще остави този ангажимент на приемника си г-н Радев. Дотогава можем да си я караме с кабинета в оставка (слава Богу – и тази Коледа ще има пури в Министерството на културата).

Тоест държавният глава е заявил, че щом в Конституцията няма изричен срок за намиране на служебен кабинет, досегашната добра практика може да бъде зарязана… в оставка. То вярно, че изобщо сме си държава в оставка, та чак и пишещият тези редове понякога се чуди дали да не стане един български гражданин в оставка, но този път запразняването почна наистина рано. Както излиза, в момента имаме двама действащи президенти. Хей, някой иска ли някакви правомощия? На „Дондуков” № 2 ги раздават! Пуснаха бананите за Коледа!

Ама моля ви се, какви са тези политически теми тук? Това е „Площад Славейков”, зона, свободна от чалга! Така е, но не е зона, свободна от култура, а конституционализмът е една от формите на културата, защото и държавата е (или поне би трябвало да бъде) произведение на изкуството. Волтер и Русо са се занимавали с такива въпроси, а напоследък ги преиздават, така че всеки може сам си направи справка. При все че какъв ти Волтер, днес романтиката е в патриотите. Само се чудя коя медия е по-подходяща да поеме функциите на все по-ненужния „Държавен вестник”: дали сп. „A-specto” или направо вестник „Стършел”?

Такава е коледната трапеза, на които ни настаниха, без много да сме го искали, през този декември на бурната 2016 г. Сармички ала Трифонов. Може и да не искаме референдум, но ще си го получим. Може и да не искаме шоумени да диктуват бъдещето на страната, но точно това се случва. Може и да не е редно държавният глава да преотстъпва, преотдава и зарязва прерогативите си на човек, който още не е встъпил в длъжност, но и това се оказа факт.

Имам още едно предложение и обещавам да е последно за днес: щом като „Шоуто на Слави” стане горна камара и получи извънредни правомощия, то защо президентът Плевнелиев да не вземе минутка за скечове по телевизията… и от време на време да отстъпва и нея на г-н Радев? Да се менкат, един вид. Само по Нова година не стига.


КИНОМАНИЯ 2017